Сивата икономика ни класира първи в Европа

A+ A-
6118 прегледа 6 Коментара
  Сенчестият бизнес все така процъфтява и явно няма изгледи скоро да се вземат крупни мерки срещу него...

Ако се върнем 10 години назад, ще установим, че делът на сивата икономика в България, е бил далеч по-голям.
През 2003-та година тя е била около 36 на сто от брутния вътрешен продукт, а към момента е около 30 процента, сочат данните на проф. Фридрих Шнайдер от Университета в Линц. Това е сериозен напредък, но макар тенденцията да е положителна, ние все така си оставаме далеч от Европа.

Както става обикновено, и тук има една добра, но и една лоша новина. А тя е, че подобрението не ни прави последни в класацията по сива икономика, в сравнение с останалите страни в Европейския съюз. Напротив, пак сме първенци в това отношение.

Единствените, чийто стойности се доближават до нашите, са Румъния, Хърватия, Кипър и Гърция. Ето защо е наложително да бъдат предприети мерки и да се положат известни усилия, за да се ограничи сивата икономика. Какви да бъдат те обаче, е по-сложният въпрос, тъй като тя се причинява от различни фактори, а и засяга доста сектори и нива.

Ако се намали бремето, свързано с данъчно-осигурителните плащания, бизнесът и работещите определено няма да се чудят как да хитруват. Счита се, че такъв метод доказано дава добри резултати в течение на времето. Така почти никой няма стимул да укрива печалба, доходи и обороти, и събираемостта на бюджетните приходи е по-висока.

Опростяването на данъчните процедури също би свършило работа. Излишната бумащина, спънките в законодателството тормозят масово предприемачите, което се отнася особено за малките фирми и самонаетите лица. Те често са обект на глоби, тъй като не успяват да следят всички изисквания на местно и централно ниво.

Електронните услуги са следващата стъпка, която би облекчила ситуацията – никой няма да се реди на опашки, за да си свърши административните задачи, свързани с фирмата.

Редовните платци на здравни осигуровки сигурно се питат, какво точно получават насреща. Те плащат за лечение от джоба си, а после чинно си внасят дължимото и към държавата. И така нямат никакъв хъс да продължат да се осигуряват, а камо ли да го правят върху пълните си доходи. Това не гарантира и адекватна пенсия на по-късен етап, съществуващият праг е пречка да се случи, въпреки че мнозина внасят солидни суми, отделяйки процент от цялата си заплата.

Що се отнася до електронните, картовите и онлайн плащанията те са значимо предимство, което може да повлияе въобще върху намаляването на сивата икономика. По този начин възможностите да се укриват обороти са по-малко. В нашата страна засега населението предпочита да си плаща в брой, макар да расте броят на тези, които ползват съвременните услуги.
Пазаруващите в интернет са недостатъчно и като процент и не могат да се сравняват с тези в съседни държави. Все още има хора, които или не ползват интернет, или никога не биха си поръчали продукти през него.

Отговорността за така описаната картина я носят и самите политици, които досега не са намерили начин повечето такси, тарифи, глоби или задължения да се проверяват и превеждат по електронен път.

Друг съществен проблем са акцизните стоки. Повече от 80 процента от цената на цигарите например, се формира от акцизи ДДС, при бензина те са около 50 процента. Търговците имат интерес да укриват печалбата си, защото тя е огромна, тук не се касае само за 20 процента ДДС или 30 процента осигуровки.

Институциите трябва по- остро да съблюдават количествата и оборотите и да водят борба с нарушенията, но те сякаш не намират основания да го правят. В дадения пример може много да помогне и самата електронизация. При плащания с карти на бензиностанцията, вероятността да се работи на тъмно и да се заобикалят законите намалява.

плащане на ръка


В строителството, ремонтите и подобните им услуги нещата стоят далеч по-сложно. Сделки между майстори и собственици на апартаменти почти никога не се декларират. Всичко се плаща на ръка, договорките са устни, а никой не може да ги хване, тъй като никъде не остават следи. При отстраняването на повреди при автомобилите историята е същата, както и при отдаването под наем на жилища и различни битови обслужвания.

Хората не са заинтересовани да отделят средства от такива приходи и да ги дават в бюджета. Те биха могли да бъдат поощрявани по някакъв начин, но така или иначе, даже и в развитите страни проблемът е налице и облагането на услугите за домакинството е изключително предизвикателство.

Ние, все още възлагаме надежди на нашите умни законодатели да подобрят нещата, да стимулират хората и да накарат младите да поискат бъдеще в България!
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари