1. Как оценявате икономическата обстановка в България?
Според мен тя е стабилна, но може да бъде далеч по-добра. Бизнеса разчита предимно на пари от европейските фондове. Големите губещи от лошата икономическа обстановка в страната са малкия и среден бизнес, защото те нямат административен, финансов и управленски капацитет. В момента допълнителен стрес фактор са събитията съвсем близо до нас - в Турция и Сирия.


2. Как ще се развие според вас икономиката през следващите години?
Темповете на растеж след финансово-икономическата криза от 2008-2010 г. са изключително ниски и аз не очаквам, най малко през следващата година, да има значителна промяна. Голяма част от секторите в Българската икономика изпитват съществени затруднения и не виждам признаци, че това ще се промени в обозримо бъдеще.

3. Все пак има ли добра новина?
Да, новината е, че имаме много добри перспективи да подобрим търговските си отношения си със страни от Югоизточна Азия. Може да диверсифицираме външнотърговските си, взаимно изгодни контакти със страни далеч от България. Инициативата 16+1 ни предоставя наистина големи възможности за развитие на търговските отношения с Китай. Оставам с впечатлението, че българските износители не са оценили в напълно потенциала, който има търговията с Югоизточна Азия.

4. Какви ползи би донесла инициативата 16+1 ?
Това е инициатива за културно и икономическо сътрудничество на Китайската народна република с 16 държави от Централна и Източна Европа. Въпреки че е в начален етап на развитие, вече се осъществиха 3 срещи на високо равнище, на които бяха уточнени базови параметри за бъдещи споразумения. Потенциалът на сътрудничеството в рамките на инициативата е огромен и от България зависи какви ползи ще успее да реализира.

5. Какви проекти разработвате понастоящем в Икономическия институт на БАН?
В момента провеждам изследване за търговията с храни между Европейския съюз (в частност България) и Китай. Както всички знаем, Китай жертва околната си среда в замяна на икономическото си развитие. Днес страната има тежки екологични проблеми с въздуха, водите и почвата. В резултат на това, те имат нужда от чиста питейна вода и безопасни храни. Тук аз виждам ролята на България като търговски партньор и доставчик на така ценните суровини за атрактивния китайски пазар. Въпрос на организация от наша страна е да реализираме такова сътрудничество, изгодно и за двете страни.

6. Защо оценявате високо потенциала на българските износители?
Давам висока оценка на възможностите за износ към Китай по няколко причини:

- първо защото имаме предимството да произвеждаме субсидирани от Европейския съюз храни; 

- второ, имаме природните дадености на стотици чисти минерални извори;

- българските стоки могат да достигнат китайския пазар на достатъчно ниски цени.

В момента ние имаме възможност да изпращаме нашето карго в Китай на ниски цени, поради факта, че пристанище Пирея, Гърция е под Китайска концесия и контейнерите от Китай пристигат пълни, а голяма част от тях се връщат празни. В тази ситуация сме „задължени“ да използване евтиния обратен поток за българското карго. Така търговията между двете страни може да се балансира в значителна степен.

7. Как можем да развием това сътрудничество?
Пречките, пред това да развием едни съвместни, взаимноизгодни отношения са – разликите в културите, неинформираността на българските производители за китайските търговски режими и липсата на контакти между търговци от двете държави. Преминавайки тези прегради бихме могли да стъпим на най-атрактивният пазар в света.


8. Как виждате решението на тези проблеми?
На фона на затворения руски пазар за селскостопански стоки от ЕС, ние до голяма степен сме принудени да търсим развитие на други партньорства. В тази връзка, осъществяването на повече търговски форуми, търсенето на начини за облекчаване на търговските режими и допълнително активизиране на държавната администрация изглеждат логичните решения.

9. Какво бихте посъветвали фирмите, които искат да изнасят за Югоизточна Азия?
Днес, отправяйки поглед на Изток, пред българските фирми се откриват най-атрактивните и бързорастящи пазари в света. Бих ги посъветвал да се запознаят с потребностите на конкретната страна, културните различия, митническите режими и нетарифните ограничения пред търговията, преди да отправят поглед на Изток.

Тук трябва да имаме предвид, че средната класа от държавите в Югоизточна Азия нараства изключително бързо. С това се променят нейните предпочитания и необходимости. Също така трябва да сме наясно, че консумацията на луксозни стоки в тази част от света набира скорост. Това важи също и за храните, чието търсене се увеличава в две измерения - количествено и качествено.

10. Само от Изток ли виждате надежди за бизнеса в България?
В така сложилата се икономическа ситуация в страната, политическите и икономическите реалности в Европа, възможностите за растеж наистина могат да дойдат от Изток и аз съм убеден, че развитието на сътрудничество с бързорастящите азиатски икономики би имало положителен ефект за България.