Личните уеб сайтове и електронната поща могат да заменят по-голямата част от това, което хората харесват във Facebook, а именно - желанието да публикуват онлайн за живота си и да се свързват с обкръжението си

Още години преди да се появи Фейсбук, някои от вас са имали лични сайтове (блогове), в които са писали за всичко, което ги вълнува професионално и в личния живот.

Подобни сайтове имат новинарска емисия, имейл бюлетин, страница "за мен", "контакти", и много често и страница "приятели", в която се слагаха линкове към сайтовете на близки и познати. В някои от тези сайтове имаше и снимки на тези хора, а това подозрително прилича на оригиналната идея на Марк Цукербърг за социалната мрежа, наречена "FaceMash".

След време, много от собствениците на подобни сайтове спряха да публикуват нова информация в тях, но не и онлайн. Появиха се LiveJournal и MySpace. И повечето хора се преориентираха към тях. Може би защото бяха нещо ново, интересно и модерно...

Публикуваха се снимки от ежедневието, пътувания, приятели и драма в отношенията, оплаквания, шеги. Рядко имаше обаче последствия за публикуването на интимни подробности от живота ни; единствените негативи идваха от неучастието в онлайн общността.

Никой от LiveJournal, MySpace или други подобни, не успя да разбере как да монетизира информацията, която публикувахме. Нямаше целенасочени реклами и никой от нас не мислеше за „лични данни“, или какво може да се направи с тях.

След това се появи Facebook. Всички започнахме да се регистрираме, все едно беше задължително, и продължихме да публикуваме подобна информация, както и да търсим нашите приятели в интернет.

Така и не стана ясно защо всички се качихме на вълната и Фейсбук се превърна във феномен. Но, ние и преди него бяхме социални в онлайн пространството. Вероятно силното лоби от страна на някои популярни личности е дало своето отражение.

Facebook получи много кредити, за това че само с появата си затъмни всички останали социални мрежи и за превръщането на MySpace в безполезен боклук. Успехът е забележителен, тъй като идеята не беше нито нова, нито революционна. Милиони тийнейджъри и млади хора вече да споделяха всеки аспект от живота си в други социални канали и на собствените си уеб сайтове.

Facebook имаше щастието да бъде нов, малко по-различен и изключителен. Той получи още по-голям шанс, защото дойде на власт малко преди златните години на смартфона. Или, както се казва, да се окажеш на точното място, в подходящия момент. Може би Facebook не е много по-добър или по-удобен от притежаването на собствен уеб сайт или изпращане на имейли, или разговори. Но по някаква причина Facebook (и Instagram) са платформите, които днес (почти) всички ние използваме, за да публикуваме съдържание.

Има подтекст на движението #deleteFacebook, което няма нищо общо с неправилното използване на лични данни от компанията. Идеята е че хората, които използват Facebook са глупави или са такива, които не желаят да споделят толкова много от живота си. Но за индивидите, които са достигнали пълнолетие около 2000-та година, споделянето на всеки детайл от личното пространство онлайн е толкова естествено. И до голяма степен - то настъпи без последствия. Нямаше индикации, че нещо, в което сме били обучавани като общество, ще се обърне бързо като оръжие срещу нас.


Facebook, разбира се, стана много по-голям от един уеб сайт и въпреки недостатъците си "помогна за свързването на света", за добро или зло. Но Facebook, Google и други гиганти в областта, не ги интересува дали ние ще споделяме картинки и случки от ежедневието си, или пък кое е правилно, кое не е.

Единственото, което ги вълнува силно е монетизацията на техните продукти и услуги. Разбира се, не по-малко съществена е и властта, която притежават.

Тоест, ако ние използваме социалните мрежи като инструменти за нашия бизнес, то тогава би трябвало ние да можем да ги монетизираме в наша полза, а не те. И тук се връщаме в началото. Най-добре и най-лесно ние бихме могли да печелим от личен наш уеб сайт, пък и както вече се уверихте - той почти цялостно може да замести това, което ни привлича във Facebook.

И за да затвърдим гледната точка, нека да хвърлим малко светлина към проблема Digital Sharecropping. Представете си (някои хора даже няма нужда да си представят, защото са го преживяли), че положите големи усилия, труд, време и средства за развитието на страница или група във Фейсбук и тъкмо дойде време да берете резултатите от огромния труд, който сте положили.....

И тогава Facebook може просто да изтрие страничката със странно обяснение, че нарушава правилата на общността или пък нещо друго.....

Е, как мислите? Не е ли много по-оправдано всичко, което инвестирате, да задвижва и развива нещо, което си е лично ваше?