Прави ли ни антисоциални социалната мрежа

A+ A-
445 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 5
Как е устроен мозъкът ни и в какво ни превръщат платформите за общуване.

На сцената на социалната мрежа може да се разиграе всичко. Свидетели сме, че общуването върви гладко или бурно, някои създават приятелства, други ги развалят, трети вдигат скандали с партньора си, все едно са слепи за останалата аудитория. За страничните наблюдатели случките могат да бъдат, както поучителни, така и отблъскващи – въпрос на лични възприятия. Дори да смятаме, че самите ние трудно можем да бъдем въвлечени във вакуума на този вид комуникация, често реалността се оказва по-груба, отколкото сме очаквали.

Докъде се простира влиянието на платформите? До каква степен те нарушават интимното ни пространство, създават ли грешни представи и крадат ли от времето ни? Вероятно сте чували твърдението, че те са виновни за разрастването на онази пропаст между хората, която ни превръща в антисоциални създания. Има ли резон в него? Чували ли сте за фъбинг?

Отговорите на тези въпроси може би се крият в начина, по който са устроени мозъците ни. Натоварването върху тях е факт, независимо дали се касае за живо или онлайн социално взаимодействие. Според хипотезата на антрополог от 90-те години на миналия век, мозъкът на човека е с такива големи размери, именно заради социалната ни природа, заложена по рождение. Теорията гласи, че групирането в общества и кооперации ни е спомогнало за оцеляването през вековете. При такъв начин на живот обаче, ние трябва да умеем да обработваме доста сериозен обем от информация – на кого да вярваме от околните, кой би могъл да ни помогне в трудни моменти, дължим ли услуга на някого или той на нас и прочие варианти. С тези данни ние трябва да разполагаме по всяко време, когато се окаже важно, а за целта се нуждаем от значима доза сиво вещество.

И наблюденията чрез мозъчен скенер са категорични, че притежаваме мрежа от зони, които се активират и засилват, когато човекът принадлежи и определя себе си към дадена група. Участъци като междинния и префронталния кортекс, както и предната поясна кора отчитат по-осезаема дейност, ако се осъзнаваме като частица от определено общество или прослойка. Оказва се, че нашата идентичност се определя от социалните ни взаимодействия.


Общуването като глътка въздух

комуникация

Колкото и да сме склонни да отричаме понякога, ние изпитваме дълбока нужда от комуникация. Ако бъдем лишени от социални контакти, както когато затворниците се озовават в изолатор, това се превръща във форма на мъчение. Прекаляването обаче също не носи ползи, защото натоварва крайно психиката. При засилени контакти мозъкът функционира на високи обороти. Изводът е, че ние имаме потребност и от самота, за да се заредим и да сме отново във форма за свързване с околната среда. Мозъкът сам осъществява този прецизен баланс и ни подава необходимите сигнали, но ние не винаги успяваме да се дистанцираме след достигане на кулминацията при социалните си контакти. От там идва и вредното въздействие на мрежите, където някои аспекти на общуването и самите взаимоотношения могат да имат негативни последствия.

Тук е мястото да се спомене, че психиатрите са забелязали склонността ни към пристрастяването още преди близо 10 години. За тях диагнозата е напълно реална и може да се причисли към медицинските състояния. Има много хора, които живеят по този начин и не могат да си представят дори час без присъствието си в социалната мрежа. Някои от тях напускат работа,



работа, за да прекарват времето си единствено във Facebook. Прекратяват и живите си контакти, тъй като разчитат само на социалните медии.

Пристрастяването е лесно, защото по време на общуване, без значение дали то се осъществява на живо или онлайн, носи удовлетворение и предизвиква отделянето на хормона окситоцин. Генерира се и допамин, който допълва приятните усещания и активирането на възнаградителния център на мозъка. Да станеш популярен в социалната мрежа е много по-бързо постижимо, отколкото при контакт на четири очи. Само един пост е достатъчен, за да предизвикаш вълнения и реакции. На същия принцип можем да станем жертва на наркотиците. Те създават определени нагласи в мозъка, който се адаптира и започва да ги очаква непрестанно. Съзнателният самоконтрол започва да ни убягва и ние се стремим да получаваме постоянно удовлетворението.


Илюзията, която създаваме за себе си

Брад Пит

В интернет е лесно да манипулираме впечатлението, което оставяме за себе си. Манията ни за контрол се проявява винаги, когато искаме да си създадем определен образ за пред хората. Бихме могли да подберем само снимки, на които се харесваме, да не позволяваме определени коментари, които не ни се нравят, да трием мнения и да блокираме потребители. Споделянето на забавни и интересни картинки допълва
цялостната илюзия.

Старанието ни да се представим в най-добра светлина задоволява процес в мозъка, който се определя като управление на впечатленията.

Механизмът е изучен преди няколко години от учени от Шефилдския университет. С помощта на скенери е отчетена активност в междинния префронтален кортекс, в малкия и в средния мозък, когато те са били активирани от дадено поведение, с което хората целят да се харесат на другите. Очевидно именно тези зони отговарят за обработването на впечатлението, което искаме да оставим за себе си.

Не е случайно, че социалните мрежи добиха такава слава и събират милиони хора по цял свят – те са перфектното средство за контрол на имиджа ни.

Рисковете идват от това, че те могат да подхранват определени нелицеприятни прояви като нарцисизъм и психопатия. Социалните платформи не са пряко отговорни, но тъй като те са форма на отдушник за мнозина, а критиката и агресията ни се струват по-далечни като възможни реакции, ние можем да изразяваме вътрешните си пориви доста по-отчетливо и без особено сериозни последствия.

В онлайн средата ние рядко си слагаме спирачки и сме много по-спонтанни. Тази експресивност може да прелее в крайност, а и да ни превърне в жертви на кибер тормоз. При живо общуване ние спазваме социалните норми и някои сигнали на околните ни карат да се контролираме. Това е вид защитна тактика, която ни помага повече, отколкото предполагаме.

Интернет благоприятства свързването по интереси, което все повече е причина да смятаме, че се създава една изкуствена среда. Ние споделяме само гледните точки, които съвпадат с нашите – не възприемаме тези на околните, тъй като просто вече не ги познаваме.

И все пак предимствата за по-нервните и притеснителни личности си остават многобройни. Те се чувстват по-свободни да общуват в тази контролирана и организирана среда, могат да създадат приятелства с хора от всички точки на планетата, които може би никога не биха имали възможност иначе да срещнат.

Важно е употребата на социалните мрежи да бъда разумна, без да позволяваме да ни създават пречки в комуникацията и да ни отдалечават едни от други в реалния живот.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари