Инвитро и ГМО: Сбъдната мечта или деяние срещу природата

A+ A-
1318 прегледа 1 Коментар
Гласували: 1, рейтинг: 5
Инвитро оплождането продължава да е единствената надежда за щастие на много семейства у нас и в чужбина

Само по себе си инвитро оплождането е творчески акт във висша степен. И независимо, че често е обект на нападки, както от страна на религиозни общества, така и от хора със закостенели разбирания, то е единственото спасение и шанс за щастие за милиони семейства по света. Именно заради това то е успяло да вдъхнови множество автори и артисти по света, да му посветят своите мисли и чувства.

Инвитро техниката е оплождане на една или повече от една яйцеклетка, което се случва извън тялото на жената. След това ембрионите се връщат в матката.


Инвитро оплождането – табу и до днес


Въпреки че буквалният превод на думата е „в стъкло“, инвитро оплождането често се определя като „в епруветка“. Този вид асистирана репродуктивна технология е разработена от британските учени Робърт Едуарде и Патрик Стептоу, а първото бебе, родено от нея е Луиз Браун през 1978 година.

Не само вярващите в определени религиозни течения я определят като греховна. По-голяма част от социума я отхвърля като метод, тъй като се смята, че щом нямаш деца, това не ти е дадено като право и не си достоен. Ето защо много от семействата крият, когато се изправят пред подобен проблем и пристъпят към инвитро оплождане.

В Европа всеки шести човек се сблъсква с различни репродуктивни проблеми, а най-често срещани са сред мъжете над 35 години и жените над 32 години. Като причини лекарите посочват най-вече стреса, лошото хранене, затлъстяването, прекаленото отслабване, употребата на наркотични вещества и тютюнопушенето.

Статистиката показва, че в световен мащаб вече са заченати 6 милиона деца с помощта на методите инвитро и ИКСИ. При втория вариант мъжкият материал се инжектира с игла в яйцеклетката.


Ерата на ГМО

Наред с инвитро оплождането, генно-модифицираните организми са подложени на яростна атака и са хулени със същия, че и по-голям негативен заряд.

Маями е градът, в който през 1983 година става ясно, че можем да вкараме едни гени в растителни клетки, от което да се роди растение с променена характеристика. Водеща компания в сферата на генно-модифицираното земеделие е „Монсанто“, която става и основна мишена на противниците на технологията. Две групи растения се превръщат в най-силните им продукти – модифицирани да бъдат устойчиви на хербициди, или така нареченият глифозат, а вторите са растения, използващи гени от бактерия, живееща в почвата, за да се справят с насекомите.

Първите генно-модифицирани култури излизат на американския пазар през 1996 година, а през 2015-та той се изчислява на над 15 милиарда долара.

гмо


Опасни за здравето ли са ГМ храните


Съпротивата срещу тях е значителна, неслучайно в Европа не се отглеждат толкова растения с променени гени. Дали обаче реално те представляват заплаха за нас



нас и околната среда?

Земеделските култури имат любопитен произход, ако обърнем поглед назад. Те са генетични мутации на диворастящи видове, а тези процеси са започнали преди около 10-20 хиляди години. Измененията са се отразили на характеристиките им. Дивите картофи са с установени токсични нива от съединенията гликоалкалоиди, способни да защитават растението от насекоми. Некултивираният домат например пък рядко може да се консумира, много малко от плодовете му са годни за ядене.

Геномите следва да се разглеждат като обект на непрекъснати промени, а не на нещо фиксирано във времето. Този извод се налага през годините, благодарение на изследванията на ДНК на земеделските култури, довели ни до изключително интересни открития за еволюционните процеси, през които са преминали. Учените твърдят, че няма потвърдена вреда за хората, които са използвали ГМ храни в ежедневието си, независимо дали става дума за плодове или за суровини като соя, царевица, рапица. Самото ни тяло се състои от химични градивни тухлички, получени от разграждането и преработването на храната. ДНК и протеините от ГМ храните имат същите градивни елементи като тези, които се съдържат във всяка една храна.

В глобален мащаб по-същественият проблем идва от храните, които са с наличие на бактерии, като Salmonella и Е. coli, както и заразените с различни вируси, паразити, със съдържанието на опасни и токсични съединения.


Генното модифициране в обозримото бъдеще


Няма значение, че в Европа само малка площ от земите се използва за отглеждане на ГМ култури – 90 на сто от соята е генно-модифицирана и е внос, а именно тя е основна съставка във фуража на животните. След като повечето селскостопански животни се хранят така, значи непряко и жителите на ЕС го консумират. Месото, млечните продукти и яйцата от тях обаче не са обозначени като ГМО.

Според икономически проучвания, ако не се използва технологията за променяне на гените, реколтата значително ще намалее, а цените рязко ще се повишат. Царевицата би скочила с около 28 на сто, а соята с поне 22 на сто. За крайния потребител това ще означава цени на храните с 1-2 процента по-високи.

Въпреки че противниците на технологиите за генно модифициране им предричат забрава, те вероятно ще се доразвиват и ще изхранват и бъдещите поколения. Проучванията в тази област продължават и обективните доказателства, че ГМ храните са безопасни, дават надежда за още по-усърдна работа. Вече има редица нови форми на генно модифициране и видове култури, включително и по отношение на животните. Съществуват ябълки и картофи, които не потъмняват, колкото и да стоят в досег с кислород, домати с лилав цвят, които са с по-високо съдържание на хранителни вещества, сьомга, която расте целогодишно, а не само през топлите месеци.

По този начин се постига поевтиняване на производството и ефективно въздействие върху околната среда. И докато преди ГМО е било насочено основно към земеделието, днес то се ориентира към полезността за крайния потребител.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари