Какво ви предстои по пътя на ин витро – видове процедури и подготовка
36711 прегледа
0 Коментара
Създаването на нов живот в лабораторни условия е съпътствано от определена подготовка, касаеща и двамата партньори
Ин витро оплождането представлява оплождането на зрели яйцеклетки със сперматозоиди извън женската полова система, което обикновено става в лабораторни условия. Броени дни след процедурата, получените ембриони се връщат в матката.
Другият популярен метод за изкуствено оплождане е ИКСИ (Интра-цитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетка). В България се развива от 20 години. Прилага се основно при случаи на лошо състояние, намалена подвижност и концентрация на сперматозоидите.
Разликата между ин витро и ИКСИ се състои в следното:
Ин витро наподобява класическото оплождане на яйцеклетката, извършващо се с помощта на един от хиляди сперматозоиди
При ИКСИ се избира един сперматозоид, който се вкарва с помощта на инжекция в цитоплазмата на яйцеклетката
При първоначалния преглед се прави анализ на съществуващия проблем при двойката, за да се преценят и шансовете за лечение. Специалистът набелязва план за ин витро оплождането, уведомява партньорите за стъпките, които ги очакват, получава информирано съгласие от тях и предприема нужните действия.
При следваща възможност се пристъпва към стимулация на яйчниците, което става с помощта на необходимите медикаменти. Целта е да се стигне до образуването на максимален брой яйцеклетки. Тяхното развитие се следи периодично чрез ултразвуков апарат и кръвни тестове за хормоналните нива в организма.
Ред е на фоликуларната пункция, която протича в рамките на половин час, прилагат се обезболяващи препарати. Яйцеклетките се аспирират чрез трансвагинален ултразвуков уред, към който е прикачен водач с тънка игла. С нея се взема течност от фоликулите, подлага се на микроскопско изследване, за да се установи наличие на яйцеклетки. Когато се изолират яйцеклетки, те се настаняват в инкубатор при температура и условия, които благоприятстват развитието на ембрионите.
Оплождането на яйцеклетките е следващата крачка. В този ден се отделя и семенна течност от партньора, която е необходима за ин витро процедурата. Желателно е той да е избягвал половите контакти за около 3-5 дни. Семенната течност преминава нужната обработка, а няколко часа след аспирирането на яйцеклетките, се преминава към инсеминирането им. Минават поне 2 дни, докато оплодените яйцеклетки се сдобият с правото да бъдат поставени в матката на жената, за да продължат своя напредък.
Тестът за бременност се прави след като изтекат средно 14 дни от трансфера на ембрионите.
Отнася се до фазата, описана като протокол за стимулация на фоликулите. Съществуват няколко вида протоколи: дълъг протокол, къс протокол, ултракъс протокол, протокол с антагонисти.
Той е един от класическите, които се използват при ин витро и ИКСИ. По средата на втората половина на цикъла (22-23 ден) се приема лекарство за потискане на хипофизата. Едва след като действието му започне, се започва стимулация на яйчниците. Има и детайли, които се прилагат в зависимост от практиката в съответната клиника за асистирана репродукция.
Започва се на втория ден от цикъла, като се употребяват лекарства за потискане на овулацията с краткотрайно действие. До два дни след началото се предприема хормоналната стимулация на яйчниците.
Медикаментът се поставя след втория ден от цикъла, ежедневно и за кратък период от време. Яйчниците се подлагат на стимулация след около 24 часа, на 3-тия ден от цикъла.
Медикаментите при този протокол блокират моментално функцията на хипофизата. Приемането им става в определен момент от вече започналата стимулация, около седмица след старта й, или когато фоликулът е нараснал до определена големина.
Ин витро оплождането представлява оплождането на зрели яйцеклетки със сперматозоиди извън женската полова система, което обикновено става в лабораторни условия. Броени дни след процедурата, получените ембриони се връщат в матката.
Другият популярен метод за изкуствено оплождане е ИКСИ (Интра-цитоплазмено инжектиране на сперматозоид в яйцеклетка). В България се развива от 20 години. Прилага се основно при случаи на лошо състояние, намалена подвижност и концентрация на сперматозоидите.
Разликата между ин витро и ИКСИ се състои в следното:
Ин витро наподобява класическото оплождане на яйцеклетката, извършващо се с помощта на един от хиляди сперматозоиди
При ИКСИ се избира един сперматозоид, който се вкарва с помощта на инжекция в цитоплазмата на яйцеклетката
Как най-общо протича ин витро оплождането
При първоначалния преглед се прави анализ на съществуващия проблем при двойката, за да се преценят и шансовете за лечение. Специалистът набелязва план за ин витро оплождането, уведомява партньорите за стъпките, които ги очакват, получава информирано съгласие от тях и предприема нужните действия.
При следваща възможност се пристъпва към стимулация на яйчниците, което става с помощта на необходимите медикаменти. Целта е да се стигне до образуването на максимален брой яйцеклетки. Тяхното развитие се следи периодично чрез ултразвуков апарат и кръвни тестове за хормоналните нива в организма.
Ред е на фоликуларната пункция, която протича в рамките на половин час, прилагат се обезболяващи препарати. Яйцеклетките се аспирират чрез трансвагинален ултразвуков уред, към който е прикачен водач с тънка игла. С нея се взема течност от фоликулите, подлага се на микроскопско изследване, за да се установи наличие на яйцеклетки. Когато се изолират яйцеклетки, те се настаняват в инкубатор при температура и условия, които благоприятстват развитието на ембрионите.
Оплождането на яйцеклетките е следващата крачка. В този ден се отделя и семенна течност от партньора, която е необходима за ин витро процедурата. Желателно е той да е избягвал половите контакти за около 3-5 дни. Семенната течност преминава нужната обработка, а няколко часа след аспирирането на яйцеклетките, се преминава към инсеминирането им. Минават поне 2 дни, докато оплодените яйцеклетки се сдобият с правото да бъдат поставени в матката на жената, за да продължат своя напредък.
Тестът за бременност се прави след като изтекат средно 14 дни от трансфера на ембрионите.
Видове ин витро протоколи
Отнася се до фазата, описана като протокол за стимулация на фоликулите. Съществуват няколко вида протоколи: дълъг протокол, къс протокол, ултракъс протокол, протокол с антагонисти.
Дълъг протокол
Той е един от класическите, които се използват при ин витро и ИКСИ. По средата на втората половина на цикъла (22-23 ден) се приема лекарство за потискане на хипофизата. Едва след като действието му започне, се започва стимулация на яйчниците. Има и детайли, които се прилагат в зависимост от практиката в съответната клиника за асистирана репродукция.
Къс протокол
Започва се на втория ден от цикъла, като се употребяват лекарства за потискане на овулацията с краткотрайно действие. До два дни след началото се предприема хормоналната стимулация на яйчниците.
Ултракъс протокол
Медикаментът се поставя след втория ден от цикъла, ежедневно и за кратък период от време. Яйчниците се подлагат на стимулация след около 24 часа, на 3-тия ден от цикъла.
Протокол с антагонисти
Медикаментите при този протокол блокират моментално функцията на хипофизата. Приемането им става в определен момент от вече започналата стимулация, около седмица след старта й, или когато фоликулът е нараснал до определена големина.
