Изненадващо и за учените: 7 теории, които обръщат представите ни за света
2643 прегледа
0 Коментара
Радикалните теории в науката, които предизвикват недоумение и сред гилдията на специалистите
Може би Алберт Айнщайн е имал право, когато е заключил, че „въображението е по-важно от знанието“. Ако не е дръзновението на ума и безграничният мироглед, много от теориите не биха били възможни, както и откритията, свързани с тях.
Ето няколко изненадващи научни идеи, които успяват да хвърлят в недоумение и хора от гилдията на специалистите:
Локализирана е неуловимата тъмна материя?
Както е известно, по-голяма част от Вселената се състои от тъмна материя. От друга страна все още така и не сме я открили… Има екип от учени обаче, които считат, че тя може би се крие в далечното минало под краката ни. Според последните намерения се търсят следи от слабо взаимодействащи масивни частици в древни скали и да се засича тъмната материя през геологическите епохи. Изучаваните скали може да са на милиард години, като слабо взаимодействащите масивни частици биха могли да са оставили следи за целия този период.
Плановете включват също чрез дълбоки сонди да бъдат извадени скали от десет километра под повърхността, за да се избегнат следите от други източници, като космически лъчи и други.
Човешката мисъл – все така недостижима за роботите
Колкото и умен да става изкуственият интелект, дори да ни побеждава в игри, да управлява автомобили и да различава изображения, той не може да имитира напълно човешката мисъл. Предимството на хората е, че разбирането на света идва след години наред опит и изучаване в постоянно променяща се среда. Изследванията сочат, че ако се фокусираме върху даден обект, мозъкът ни е напълно способен да изключи всякакво визуално разсейване, докато не навърши 17 години, а способността за разпознаване на лица се развива до 20 години.
Изкуственият интелект разчита на алгоритми, които използват силно опростени идеи за учене и като цяло извършват съвсем малко повече от класифициране на данните или предположения. Той все още не може да се справи с променящи се ситуации и не разбира какво са причина и следствие.
Може би предстои да бъдат разработени нови алгоритми за обработване на информация, но изкуственият интелект не притежава еволюционната ни история и вероятно по тази причина никога няма да има толкова сложен мозък като нашия.
Изкуствените утроби и рожбите им
Едва 60 на сто от бебетата, родени около 24-та гестационна седмица оживяват, въпреки че този период се смята за граничен за възможно оцеляване на плода. Други страдат от усложнения за цял живот. Статистиката е още по-мрачна за родените около 22-та седмица, от тях оцеляват едва 10 процента.
Изкуствените утроби са едно решение за тези бебета. Проекти за тях съществуват от няколко години, като учените признават, че създаването на реплика е трудно и ще е нужен по-дълъг период. Като допълнение, технологията е доста скъпа и едва ли ще бъде широко достъпна скоро.
Смъртта не е край – тя е обратима
Без да са снабдени с кръв, мозъчните клетки умират за не повече от шест минути, като преди това настъпва необратима загуба на неврологични функции. Признаците на живот липсват, изглежда връщане назад няма.
През 2019 г. обаче учени от Йейл съживяват мозъците на 32 прасета, няколко часа след като са били вече мъртви. Изследователите свързали мъртвите органи със система, която ги снабдявала със заместител на кръв, стимулиращ възстановяването на клетките след лишаване от кръвоснабдяване. Невролозите са убедени, че умирането на клетките е постепенен процес, който може да бъде забавен, задържан или дори обърнат.
Темата има своите защитници, както и противници, повдигат се и въпроси от специалистите по етика и законодатели. Стига се и до твърдението, че почти напълно мъртъв човек е поне малко жив и има голяма разлика със съвсем мъртъв.
Има живот на Марс – вече е открит
Годините, които астрономите, посветиха в търсене на живот на Марс, не са били напразно. Един учен дори смята, че вече са открити доказателства за микроорганизми още с кацането на сондите „Викинг“ през 70-те години на миналия век.
При своя експеримент Гилбърт Левин е поставил течна хранителна среда върху проби от почвата на Марс с идеята, че ако в нея има микроорганизми, те ще поемат веществата и ще отделят въглероден двуокис. Отделянето на газ започнало почти веднага и продължило през всички седем дни на опитите.
Самият учен също бил скептичен в началото и взел почва от място с камък върху нея, за да изключи евентуалното влияние на ултравиолетовата светлина. Резултатите останали същите.
Растенията – по-умни, отколкото си мислим
Любителите на зеленчуци трябва да приемат новината – те имат съзнание, могат да се учат и да помнят. За венерините мухоловки например е установено, че могат да броят. При две докосвания те затварят капана си, а при още три стартират отделянето на ензими, които смилат уловеното насекомо.
Моника Галяно от университета в Сидни е на мнение, че те успяват да запомнят като животните, и ако това е вярно, то те вероятно са съзнателни.
И макар нейни колеги да отхвърлят изводите й, с мотива, че растенията нямат мозък и нервни клетки, Галяно отвръща, че те все пак имат нещо като нервна система. Изследвания показват, че веществото глутамат предизвиква разпространението на вълни от калциеви йони в растението, както електрическият импулс преминава по нервната система на животно.
Подмладяване с еликсира на „Белмонте“
Проф. Хуан Карлос Белмонте от Сан Диего има съществен принос за техниката, която обръща ефекта от напредналата възраст. Можем да изключим стареенето? Би било прекалено хубаво, за да е истина! И все пак, експериментите му с мишки, докарани до състояние на преждевременно остаряване, на които е даден еликсира на Белмонте, скоро след това те започват да се подмладяват, да са по-активни, органите им да оздравяват, бръчките да намаляват, а козината им да се сгъстява.
Проблемът е, че той използва епигенетично препрограмиране , което връща клетките в първоначален режим, което неизбежно би довело до редица усложнения, ако засегне целия организъм. В резултат на това много от обектите му, макар и подмладени, бързо развивали тумори и умирали. Откриването на баланса между терапиите срещу стареене и онези, които водят до образуване на тумори, се оказва изключително трудно.
Белмонте вижда стареенето като молекулярен процес в клетките, което наистина създава основания да смятаме, че е възможно да бъде контролиран, спрян и дори обърнат. Бъдещето е пред нас и тепърва ще покаже резултатите от проучванията на учените в тази посока.
Може би Алберт Айнщайн е имал право, когато е заключил, че „въображението е по-важно от знанието“. Ако не е дръзновението на ума и безграничният мироглед, много от теориите не биха били възможни, както и откритията, свързани с тях.
Ето няколко изненадващи научни идеи, които успяват да хвърлят в недоумение и хора от гилдията на специалистите:
Локализирана е неуловимата тъмна материя?
Както е известно, по-голяма част от Вселената се състои от тъмна материя. От друга страна все още така и не сме я открили… Има екип от учени обаче, които считат, че тя може би се крие в далечното минало под краката ни. Според последните намерения се търсят следи от слабо взаимодействащи масивни частици в древни скали и да се засича тъмната материя през геологическите епохи. Изучаваните скали може да са на милиард години, като слабо взаимодействащите масивни частици биха могли да са оставили следи за целия този период.
Плановете включват също чрез дълбоки сонди да бъдат извадени скали от десет километра под повърхността, за да се избегнат следите от други източници, като космически лъчи и други.
Човешката мисъл – все така недостижима за роботите
Колкото и умен да става изкуственият интелект, дори да ни побеждава в игри, да управлява автомобили и да различава изображения, той не може да имитира напълно човешката мисъл. Предимството на хората е, че разбирането на света идва след години наред опит и изучаване в постоянно променяща се среда. Изследванията сочат, че ако се фокусираме върху даден обект, мозъкът ни е напълно способен да изключи всякакво визуално разсейване, докато не навърши 17 години, а способността за разпознаване на лица се развива до 20 години.
Изкуственият интелект разчита на алгоритми, които използват силно опростени идеи за учене и като цяло извършват съвсем малко повече от класифициране на данните или предположения. Той все още не може да се справи с променящи се ситуации и не разбира какво са причина и следствие.
Може би предстои да бъдат разработени нови алгоритми за обработване на информация, но изкуственият интелект не притежава еволюционната ни история и вероятно по тази причина никога няма да има толкова сложен мозък като нашия.
Изкуствените утроби и рожбите им
Едва 60 на сто от бебетата, родени около 24-та гестационна седмица оживяват, въпреки че този период се смята за граничен за възможно оцеляване на плода. Други страдат от усложнения за цял живот. Статистиката е още по-мрачна за родените около 22-та седмица, от тях оцеляват едва 10 процента.
Изкуствените утроби са едно решение за тези бебета. Проекти за тях съществуват от няколко години, като учените признават, че създаването на реплика е трудно и ще е нужен по-дълъг период. Като допълнение, технологията е доста скъпа и едва ли ще бъде широко достъпна скоро.
Смъртта не е край – тя е обратима
Без да са снабдени с кръв, мозъчните клетки умират за не повече от шест минути, като преди това настъпва необратима загуба на неврологични функции. Признаците на живот липсват, изглежда връщане назад няма.
През 2019 г. обаче учени от Йейл съживяват мозъците на 32 прасета, няколко часа след като са били вече мъртви. Изследователите свързали мъртвите органи със система, която ги снабдявала със заместител на кръв, стимулиращ възстановяването на клетките след лишаване от кръвоснабдяване. Невролозите са убедени, че умирането на клетките е постепенен процес, който може да бъде забавен, задържан или дори обърнат.
Темата има своите защитници, както и противници, повдигат се и въпроси от специалистите по етика и законодатели. Стига се и до твърдението, че почти напълно мъртъв човек е поне малко жив и има голяма разлика със съвсем мъртъв.
Има живот на Марс – вече е открит
Годините, които астрономите, посветиха в търсене на живот на Марс, не са били напразно. Един учен дори смята, че вече са открити доказателства за микроорганизми още с кацането на сондите „Викинг“ през 70-те години на миналия век.
При своя експеримент Гилбърт Левин е поставил течна хранителна среда върху проби от почвата на Марс с идеята, че ако в нея има микроорганизми, те ще поемат веществата и ще отделят въглероден двуокис. Отделянето на газ започнало почти веднага и продължило през всички седем дни на опитите.
Самият учен също бил скептичен в началото и взел почва от място с камък върху нея, за да изключи евентуалното влияние на ултравиолетовата светлина. Резултатите останали същите.
Растенията – по-умни, отколкото си мислим
Любителите на зеленчуци трябва да приемат новината – те имат съзнание, могат да се учат и да помнят. За венерините мухоловки например е установено, че могат да броят. При две докосвания те затварят капана си, а при още три стартират отделянето на ензими, които смилат уловеното насекомо.
Моника Галяно от университета в Сидни е на мнение, че те успяват да запомнят като животните, и ако това е вярно, то те вероятно са съзнателни.
И макар нейни колеги да отхвърлят изводите й, с мотива, че растенията нямат мозък и нервни клетки, Галяно отвръща, че те все пак имат нещо като нервна система. Изследвания показват, че веществото глутамат предизвиква разпространението на вълни от калциеви йони в растението, както електрическият импулс преминава по нервната система на животно.
Подмладяване с еликсира на „Белмонте“
Проф. Хуан Карлос Белмонте от Сан Диего има съществен принос за техниката, която обръща ефекта от напредналата възраст. Можем да изключим стареенето? Би било прекалено хубаво, за да е истина! И все пак, експериментите му с мишки, докарани до състояние на преждевременно остаряване, на които е даден еликсира на Белмонте, скоро след това те започват да се подмладяват, да са по-активни, органите им да оздравяват, бръчките да намаляват, а козината им да се сгъстява.
Проблемът е, че той използва епигенетично препрограмиране , което връща клетките в първоначален режим, което неизбежно би довело до редица усложнения, ако засегне целия организъм. В резултат на това много от обектите му, макар и подмладени, бързо развивали тумори и умирали. Откриването на баланса между терапиите срещу стареене и онези, които водят до образуване на тумори, се оказва изключително трудно.
Белмонте вижда стареенето като молекулярен процес в клетките, което наистина създава основания да смятаме, че е възможно да бъде контролиран, спрян и дори обърнат. Бъдещето е пред нас и тепърва ще покаже резултатите от проучванията на учените в тази посока.
