Дали близостта на естествения спътник може да е причина за опустошителни природни явления или обществено напрежение

Естественият спътник на Земята – Луната, обикаля около планетата по орбита с формата на елипса. Това е причината разстоянието от нас до Луната да се изменя периодично, веднъж месечно е минимално (перигей), веднъж – максимално (апогей).

При перигейното си разстояние Луната изглежда изключително голяма и ярка, то е с 13 процента по-малко от апогейното. Любопитното е, че тези две разстояния нямат едни и същи стойности винаги. В определени дни в някоя година Луната се оказва в такава близост до Земята, че явлението винаги предизвиква оживени коментари и интереса на астрономите.

През март 2011 година се случи такова събитие, което не беше регистрирано за последните 19 години. И точно тогава се разрази едно от най-силните и опустошителни земетресения, последвано от цунами в Япония. Най-близкият перигей съвпадна с фазата пълнолуние, което е известно като Супер Луна.

Терминът Супер Луна е въведен от астролога Ричард Ноел през 1979 г. Отнася се до всяко пълнолуние, когато Луната е в рамките на 90 процента от перигея, най-близкият й подход към Земята в нейната орбита.

Тази промяна е забелязана още в древността и народните вярвания са й приписвали свръхестествен потенциал. За умилостивяване са правени жертвоприношения. И днес има хора, които вярват, че при големите луни излизат върколаци, други ги свързват с отключване на лудост и агресия, има дори теории за възникване на напрежение и обществена нестабилност.

Астрономите са категорични, че от явлението не може да последват никакви катастрофи, още по-малко фантастични прояви на митични същества или зараждане на потенциал за политически трусове.

Възможно ли е да има връзка и така наречената Супер Луна да праща беди на Земята?

Действително, когато Луната е в перигей, тя е с 25 процента по-ярка, но това не е доловимо за невъоръженото човешко око, твърдят учените. По-интензивните приливи и отливи са закономерен ефект от близостта на Луната със Земята. Приливната сила е равна на разликата в силите, с които спътникът гравитационно по-близката и по-далечната спрямо него част на Земята. Това е видимо особено край бреговете, където приливите и отливите са наистина големи.

Изследователите обаче са убедени, че супер перигеят реално е с разлика от няколко километра от стандартния перигей. Такова малко разстояние, според тях, практически не може да окаже съществено влияние. Всички хипотези за връзка със земетресението в Япония са отхвърлени от науката и до днес се приемат като едно случайно съвпадение на събитията.

Извън астрономическите среди, редица източници твърдят, че необичайната близост до Луната ни оказва по-силно гравитационно и приливно въздействие, което се усилва като ефект заради пълната й фаза. И въпреки, че първата част от описанието е валидна, няма доказателства, че пълнолунието усилва гравитацията, това експертите намират за смехотворно като вероятност.

За тях фазите на Луната са проста геометрия. По време на тях тя не намалява своите размери или маса, а обяснението е, че различна част от видимата повърхност на спътника е огряна от Слънцето. Затова влиянието й върху нас при еднакво разстояние е едно и също, независимо от моментната й фаза.



Астролозите са на друго мнение. Те изтъкват доводи, че при предишни Супер Луни също са се разразявали мощни природни стихии. През 2004 г. цунами връхлетя Индонезия точно 13 дни преди явлението, а през 1974 г. тайфун помита Австралия.

Но последствията не настъпват в деня на Супер Луната, затова катаклизмите едва ли се дължат на нейното приближаване, опровергават отново тези факти учените. Дни преди това тя все още е далеч от Земята и влиянието й не е толкова отчетливо, поне не повече от нормалното. Генералните изводи са нелогични и необосновани, за да посочат каквато и да е тенденция в това отношение.

Много от земетресенията и наводненията са сполетявали планетата ни и без Луната да се намира в перигей или в пълнолуние.

Остава единствено да се наслаждаваме на красивата гледка на огромната Луна и да се надяваме, че тя едва ли има силата да ни причини нещо толкова лошо.

Тази година предстои Супер Луна на 26 май и ще имаме идеална възможност отново да я наблюдаваме в пълния й блясък. Тогава имаме пълнолуние и лунно затъмнение, което ще бъде видимо вечер само в Далечния Изток. За жителите на Запад ще бъдат утеха само частичните фази на затъмнението.