Околната среда променя клетките – ето къде се крие изцелението

Гените, които получаваме по наследство, не са абсолютна и закономерна даденост. Те подлежат на промяна според средата, в която се намират – ето това изучава епигенетиката. Информацията, която е предадена от предците ни, всъщност зависи от начина, по който живеем, как преживяваме случките и какво ни заобикаля. Гените са записани в молекулите на ДНК, но различните видове клетки функционират по свой начин. Това създава надежди на учените, че там някъде се крие възможното изцеление на рака и други лоши болести.

Особености на рака

Раковите заболявания засега са предизвикателство за медицината и лечение не е открито. Има сериозен напредък по отношение на разкриването на механизмите на възникване и развитие, но това не е достатъчно.

Хиляди по света продължават да страдат и да намират смъртта си, а туморните клетки са изключително адаптивни. Те придобиват устойчивост към терапиите, с които са третирани и не могат да бъдат лесно унищожени. Тяхното делене е скоростно и непрекъснато, което не е типично за нормалните клетки в организма ни.

Също така, те съумяват да избегнат погубването си или така наречената клетъчна смърт. Ето това е моментът на евентуална трансформация на нормалната „единица на живот“ в ракова.

Следва изграждането на едно постоянно кръвоснабдяване. „Заразените” клетки се хранят, прогресират и сякаш няма сила, която да ги спре. Имунната система също не може да ги атакува до такава степен, че те да загубят потенциала си и да бъдат заличени. Способността на рака да се програмира за бърз растеж, е една от най- съществените пречки, той да бъде овладян навреме.

Метастазитебиват подпомагани чрез описаните процеси, както и чрез възпаление, а активността на всичко това е причина за резистентността към лекарствата. Промените в генома (хромозомните двойки в човешкото тяло) и неговата нестабилност се отразяват на молекулите на ДНК, като това се определя като необратимо.

Половината от туморите се дължат на мутации. Преди клетките да се преобразуват в ракови, настъпват и епигенетични изменения. Това обаче става още в началото и може да бъде рестартирано към предишното си състояние. Дезоксирибонуклеиновата киселина не е нарушена, а свързаните атоми имат необходимост от регулиране на активността. Звучи простичко, но поправката не може да бъде осъществена с едно щракване на пръстите.

Процесът на превръщане на една клетка в ракова се осъществява на няколко етапа. Естествената защита пада, антиоксидантите се изчерпват и микросредата вече е толкова стресираща, че настъпват всички негативни предпоставки за образуване на рака. Описаните нива се разиграват бурно и по строг сценарий, а същевременно може да няма никакви признаци и индивидът дори да не предполага за случващото се вътре в тялото му.

Бъдещето на епигенетиката

Епигенетиката има ключова роля в превратното нахлуване на рака. Всъщност именно тези промени са едни от най- съществените, които носят отговорност за клетките, тръгнали по пътя на причинители на тежката болест. Един ген е активен, ако ензимите достигат до него и се „докосват“ до структурата му.

При естествени условия само част от генома е подвижна, а другата е напълно капсулирана. Мини химични групи изпращат епигенетични сигнали към всички участъци. Ако ацетилитесе присъединят към протеините, а привличането между тях е особено силно заради противоположната зареденост, то геномът се „отваря“ и достъп до нуклеиновата киселина.

Има и други механизми, които казват думата си при контролирането на функциите на клетките. Метилите,които обграждат ДНК-то, спъват ензимите, желаещи да се докопат до нея, но при раковите клетки този статут е модифициран. Така започва едно погрешно разбъркване на групите от гени и „почвата“ за страшното заболяване е подготвена за възникването му.

Целта на един възстановителен режим тук би била добавянето или премахването на епигенетичните вариации, за да се стигне до възстановяването на първоначалната регулация на активност на гените. Това може да се постигне чрез ензимни инхибитори 1.На този етап синтетични и природни модулатори вече са подложени на изпитания и се проверява доколко могат да бъдат полезни. Американската агенция за контрол на лекарствата е одобрила четири от тях, но заключенията от тестовете все още не са обявени.

Съществуват доста на брой епигенетични методи, които водят до придобиване на нови биологични свойства на туморните клетки (канцерогенезата). С тяхна помощ могат да се правят прогнози, ранна диагностика, да се следят стадиите и спецификата при отделните случаи на рак. Такива медикаменти са тествани, както в условия на експерименти, така и пряко върху пациенти. Те дават надежда, че деленето на „малките форми на живот“, диференцирането им и възвръщането на клетъчната смърт, е съвсем постижимо.

С новооткритите начини има вариант да се въздейства паралелно върху няколко вида туморни промени, но за този период не се изключва злокачественото заболяване да се прояви повторно. Нужни са още изследвания и тестове, които да вникнат в дълбочина и да се види как отговаря организмът на третирането, да се наблюдават внимателно пациентите и да се съставят нужните изводи.

Натриевият бутират (NaC3H7COO) се тълкува като натурален продукт, който има ефекта на епигенетичен балансьор. Няколко международни медии вече публикуваха статии, свързани с изучаването му от страна на родни академици. Той насърчава растежа на полезните бактерии в стомашно-чревния тракт и положителния баланс на микрофлората. Играе ролята на бърз източник на енергия за клетките и помага на имунната система да си върши правилно и по- добре работата. 

Метаболитът е продукт на ферментацията след разграждане на въглехидратите и обитава коремната кухина, като оказва положително действие върху редица органи. Доказан като енергиен източник, спокойно може да се окаже едно от чудесата, които някой ден ще победят рака. Специалистите в тази сложна материя обаче са на мнение, че е важен персоналният подход към всеки пациент. Само и едва тогава ще имаме по- добри перспективи в неравната битка със страшната болест.

Винаги трябва да помним, че ежедневието ни е от основно значение, за евентуалната възможност за формиране на здравословни проблеми. Храненето, настроението, спортът, килограмите, токсичните вещества, инфекциите и слънцето са все фактори, които стоят в основата на засягането на тъканите и разгръщането на „убиеца“.

Епигенетиката предоставя свеж стимул да съблюдаваме изброените точки, да се намират в относителна хармония. Носи ни оптимизъм, че човечеството ще може да се похвали с нещо повече от внезапно излекували се по неизвестни причини от рака, че може би не сме чак толкова безпомощни пред него и в едно, не чак толкова далечно бъдеще, ще можем да го победим окончателно.