Жената е истинско чудо на природата, тя умее вълшебства, но науката има обяснение за причините…

Как всъщност съблазнява истинската жена? Появява се – това е всичко!

Може би сте чували този отговор, който обобщава подробно за излъчването на зашеметяващите представителки на нежния пол. В телата на жените сякаш се крие някаква магия, за да могат те толкова успешно да завладяват не само мъжката половина от света, но и да бъдат музи и вдъхновение в изкуството.

Поведението на жената има пленяващо, привличащо и покоряващо въздействие върху околните. Науката има обяснение за тези феномени и те на практика са напълно естествени процеси, които възникват в мозъка ни, когато в обкръжението ни се намира жена.

Езикът на тялото

Спецификата на телесното поведение на жената е особено отличителна. Нейният силует може да бъде разпознат не само в далечината, но и в тъмнината, при това и двата пола ще бъдат безпогрешни в преценката си, че се задава жена.

Колкото и да го поставяме под съмнение, мъжете и жените се различават. Те не страдат еднакво от психични разстройства, не реагират идентично на социални стимули, имат характерни за съответния си пол умения, словесен израз, аритметично мислене, способност да визуализират и пространствено възприятие. Всичко се крие в комуникацията между биохимичните пратеници на половите жлези – хормоните.

Те могат доста да разкажат за когнитивните процеси и социалното поведение на двата пола. Има множество изследвания върху животни, които свидетелстват за влиянието на хормоните върху поведението в социума. Трябва обаче да се има предвид, че генетичните и екологичните фактори от своя страна също оказват въздействие върху хормоналното регулиране и впоследствие - езика на тялото.

Как половите хормони се изразяват при жените

Жената е по-чувствителна, понякога е притеснителна и се изчервява, пребледнява от страх, просълзява се при силни емоции, разтреперва се, тялото й се тресе от вълнения. Всяка една от тези характеристики се дължат на колебанията в половите хормони.

Жените нямат механизми да контролират емоциите, които нахлуват в тях, те не умеят да ги прикриват и веднага издават състоянието си. За разлика то мъжете, те са като отворена книга, ако решиш да ги наблюдаваш в даден момент. В рамките на няколко минути през тях протичат какви ли не емоции, понякога може и да са в двете крайности. Тялото на жената изразява искрено душевното си и психично състояние.

Стероидните хормони са посредниците между социално-познавателните адаптационни процеси и биохимичния променлив статус, свързан с репродуктивните функции на женския организъм.

В резултат на цялото чудо на природата, жената като цяло е по-мека, изящна и плавна в движенията си, въпреки сериозният интензитет на жестове и мимики при нея. Тази специфика се дължи и на анатомията на тялото на жената. Нейните кости са по-малки и тънки, тя има слабо окосмяване, а жестикулацията заедно с мимиките все едно хипнотизира събеседниците с изкусната си дирижираност.

Представлението на женствеността се допълва от тембъра на гласа, който запленява и човек трудно може да откъсне поглед от нежното създание до него.

Науката знае тайната на женското тяло

Физиологията на жената условно може да се раздели на няколко фази. Прогестеронът и естрадиолът са с ниски нива, което води до отрицателна обратна връзка към хипофизната жлеза. Лутеинизиращият хормон се синтезира и пази в мозъка, но на този етап все още не е освободен. В следващата фаза хипофизата предизвиква освобождаването на фоликулостимулиращия хормон, което е причина за растежа на фоликулите в яйчниците. Паралелно върви и секрецията на естрадиол в яйчниците.

Фоликулът узрява и расте, скокът на естрадиол създава пик на лутеинизиращия хормон – настъпва овулационната фаза. Тогава се разкъсва фоликула и се освобождава зрялата яйцеклетка, започва формирането на жълто тяло, произвеждащо огромни количества прогестерон. Тук се слага границата на последната фаза – лутеалната. Нивата на естрадиола и прогестерона стартират подготовката на тялото на жената за евентуална бременност. Ако такава не се реализира, жълтото тяло атрофира, а нивата на хормоните се променят рязко.

Ето така всички тези промени се отразяват и на социалното поведение на жената. Що се отнася до общуването, тя има навика да спазва известна дистанция и не допуска кого да е в личното си пространство. Окситоцинът отговаря за доверието, което се изгражда между хората и по време на комуникация.

Хормоните имат свойството да оказват въздействие върху експресията на поведението, макар и да не му причиняват директно моделиране. Отличен пример в това отношение е ефектът на тестостерона върху агресията при хората. Той също така определя екстравагантността на жената, която обикновено я подчертава с помощта на украшения и аксесоари.

Спадовете на прогестерон причиняват влошаване на настроението и раздразнителност, а високите нива на този хормон са причина за изострената чувствителност към изражението и някои знаци, които се тълкуват като заплаха. При засилена секреция на тестостерон, жената инстинктивно кръстосва ръце пред гърдите си, в желанието си да ги скрие, а и един вид символично да „заключи“ цялото си тяло.


Когато жената стане майка, нейната природа често се променя, натурата й става по-спокойна, окситоцинът се грижи за намалената тревожност и я подпомага, за да се концентрира върху значимите опасности.

Независимо, че учените се чувстват подготвени по въпроса, самите те признават, че познанията за женското тяло са само бегли щрихи. Къде е границата между биология, физиология и индивидуалност на жената, те могат само да гадаят, както и всички други, които са подвластни на телесното й поведение. Цялостният й облик се дължи на всичко описано, работещо в синхрон, а може би и на още нещо, което превръща жената в уникално създание, неподдаващо се на анализ и пълно разгадаване. Вероятно там някъде се крие прекрасната магия, която излъчва всяка жена.