Земята – истинският воден свят във Вселената
4896 прегледа
0 Коментара
Оценяваме ли неповторимите запаси, с които разполагаме единствено ние
Повече от половината от повърхността на Земята е покрита с вода, а значителното й присъствие, е причината планетата ни да се забелязва дори от дълбините на Космоса, като една малка синя точка. Тя е единственото тяло в Слънчевата система, което се отличава с подобни залежи, и именно благодарение на водата е възникнал животът тук. Ежедневно ние използваме природните ресурси, без да осъзнаваме колко уникални са те и какви забележителни свойства имат.
Водата е проста молекула, която се състои от два атома водород и един атом кислород. Само тя е такава субстанция, че може да е в течно състояние, но съществува и в газообразна, и в твърда форма, при това под влияние на напълно естествени фактори на Земята. Смятаме, че живителната течност е безцветна, но въпреки че тя е прозрачна, това не означава, че е съвсем без никакъв цвят. Ето защо големите количества вода имат син оттенък, също като небето, което тя отразява.
Една от съществените роли на водата е да бъде транспортна течност за всички съединения на живите клетки. Тя е перфектен разтворител, което я прави изключително важна за организмите. Умението й, да се свързва с атомите на останалите субстанции и да ги разделя чрез своите здрави водородни връзки, е наистина неповторимо. Поради същите причини температурата й на кипене е по-висока. Ако това не беше така, тя щеше да кипи при минус 60-70 градуса, което означава, че на планетата нямаше да има вода в течна форма и нямаше да има живи същества.
Водородните връзки способстват и подреждането на кристалите по определен начин при замръзване. Те се образуват в тетраедри, а като резултат - ледът е с по-малка плътност от течната вода. Повечето от нас са го изпитали реално, когато са оставяли стъклени бутилки с вода във фризера. Течността вътре се разширява и съдовете се пукат. На това се дължи и ефектът ледът да не потъва във водните басейни. Ако ледът беше с по-голяма плътност, водоемите щяха да замръзват на дъното, което би попречило на развитието на подводен живот.
Водородът и кислородът се срещат на много места във Вселената. Не е случайно, че на доста планети могат да се открият известни количества вода, макар тя не винаги да е в течна форма. На Луната ни например има лед, на скоро откриха и на Марс, а под повърхността на някои от спътниците на Юпитер и на Сатурн, могат да се забележат обширни солени океани. Има и комети, които съдържат много лед. На нея може да се натъкнем и наблюдавайки гигантските облаци от Таз или атмосферите на редица екзопланети. Вода има на много места, но само на Земята, тя доминира по такъв начин в пейзажа.
Астрономите са достигнали до тези изводи, използвайки научни методи за откриване на водни молекули в Космоса. Те изследват електромагнитния спектър, който позволява да се види как светлината от далечна звезда преминава през дадена материя, а вълни с определена дължина биват поглъщани и на тяхно място се разкриват тъмни линии. При различните съединения се отчитат индивидуални спектри на поглъщане, които са като пръстов отпечатък за съответните молекули.
Няма организъм на Земята, който може да оцелее без вода. Там някъде във Вселената обаче може и да съществува живот, който е базиран на различни съединения и механизми. Ето така например на най-големия спътник на Сатурн – Титан, се откриват океани от течен метан. На теория те биха могли да заместят водата, създавайки течна основа за живите клетки.
Ледът има свойството да придобива различни кристални форми, чийто брой все още не е известен. Засега са ясни повече от 15 твърди фази на леда, при които кристалите са със съответната характерна структура. Преди няколко години беше установено, че дори когато е в течно състояние, водата изменя поведението си при над 50 градуса и има поне две подкатегории на своите състояния.
Не е нова информацията, че топлата вода замръзва далеч по-бързо от студената – този феномен е популярен от векове. Той носи името ефект на Мпемба. Едва миналата година учени съобщиха, че са разбрали защо топлата вода замръзва по-бързо от студената.
Над 50 процента от теглото на тялото е заето от вода. Значителна част от него се съдържа в самите клетки, които изграждат организма ни. Останалото количество е в телесните течности, сред които и кръвта. Водата се среща дори в костите ни.
Течността създава пречки на клетките да се свиват и е благоприятна среда за придвижването на различни молекули от една точка до друга. Тя има функцията и да разтваря ценни елементи, както и да бъде щит за органите ни, когато се стигне до външна намеса и удари. Стандартно се приема, че е нужно да консумираме около два литра вода дневно, но хидратирането се осигурява и от самата храна, както и от други напитки.
Разберете защо водата има целебни сили и как ни влияе.
За експертите произходът на водата все още не е напълно обясним. Предположенията сочат, че част от нея се е намирала в облака от вещество, който е станал причина за образуването на планетата ни. Останалото може би е дошло от сблъсъците с други небесни тела в по-късен период. Земята се намира в особена близост до Слънцето и някои теории гласят, че в началото тя е изгубила водните си запаси, а впоследствие те са възстановени от ударите на астероиди и други космически обекти, привлечени от гравитацията.
При по-новите изследвания обаче се достига до изводите, че водата на Земята е доста по-стара и е от създаването на Слънчевата система, а и се е намирала под повърхността.
Погледнато глобално, планетата ни разполага с достатъчно количество вода. Трудно е дори да си представим тези 1.4 милиарда кубични километри, при условие, че един кубичен километър е равен на трилион литра вода. Ако се възползваме разумно от нея, по около 5 литра на ден на човек, тя би могла да ни стигне за стотици милиони години.
Истинският проблем се крие в недостига на енергия, чрез която ние получаваме годна за употреба вода. Няма как тя да бъде използвана, ако не се пречисти, нито пък бихме могли да започнем да поглъщаме морска вода. Затова ни се струва абсурдно, че държави с излаз на море или океан, на практика изпитват липса на вода. Но за да се преработи морската вода в питейна, се изискват прекалено много средства и енергия.
Повече от половината от повърхността на Земята е покрита с вода, а значителното й присъствие, е причината планетата ни да се забелязва дори от дълбините на Космоса, като една малка синя точка. Тя е единственото тяло в Слънчевата система, което се отличава с подобни залежи, и именно благодарение на водата е възникнал животът тук. Ежедневно ние използваме природните ресурси, без да осъзнаваме колко уникални са те и какви забележителни свойства имат.
Какво представлява водата
Водата е проста молекула, която се състои от два атома водород и един атом кислород. Само тя е такава субстанция, че може да е в течно състояние, но съществува и в газообразна, и в твърда форма, при това под влияние на напълно естествени фактори на Земята. Смятаме, че живителната течност е безцветна, но въпреки че тя е прозрачна, това не означава, че е съвсем без никакъв цвят. Ето защо големите количества вода имат син оттенък, също като небето, което тя отразява.
С какво е неповторима водата
Една от съществените роли на водата е да бъде транспортна течност за всички съединения на живите клетки. Тя е перфектен разтворител, което я прави изключително важна за организмите. Умението й, да се свързва с атомите на останалите субстанции и да ги разделя чрез своите здрави водородни връзки, е наистина неповторимо. Поради същите причини температурата й на кипене е по-висока. Ако това не беше така, тя щеше да кипи при минус 60-70 градуса, което означава, че на планетата нямаше да има вода в течна форма и нямаше да има живи същества.
Водородните връзки способстват и подреждането на кристалите по определен начин при замръзване. Те се образуват в тетраедри, а като резултат - ледът е с по-малка плътност от течната вода. Повечето от нас са го изпитали реално, когато са оставяли стъклени бутилки с вода във фризера. Течността вътре се разширява и съдовете се пукат. На това се дължи и ефектът ледът да не потъва във водните басейни. Ако ледът беше с по-голяма плътност, водоемите щяха да замръзват на дъното, което би попречило на развитието на подводен живот.
Къде другаде има вода
Водородът и кислородът се срещат на много места във Вселената. Не е случайно, че на доста планети могат да се открият известни количества вода, макар тя не винаги да е в течна форма. На Луната ни например има лед, на скоро откриха и на Марс, а под повърхността на някои от спътниците на Юпитер и на Сатурн, могат да се забележат обширни солени океани. Има и комети, които съдържат много лед. На нея може да се натъкнем и наблюдавайки гигантските облаци от Таз или атмосферите на редица екзопланети. Вода има на много места, но само на Земята, тя доминира по такъв начин в пейзажа.
Астрономите са достигнали до тези изводи, използвайки научни методи за откриване на водни молекули в Космоса. Те изследват електромагнитния спектър, който позволява да се види как светлината от далечна звезда преминава през дадена материя, а вълни с определена дължина биват поглъщани и на тяхно място се разкриват тъмни линии. При различните съединения се отчитат индивидуални спектри на поглъщане, които са като пръстов отпечатък за съответните молекули.
Въпроси, чийто отговор все още търсим
Няма организъм на Земята, който може да оцелее без вода. Там някъде във Вселената обаче може и да съществува живот, който е базиран на различни съединения и механизми. Ето така например на най-големия спътник на Сатурн – Титан, се откриват океани от течен метан. На теория те биха могли да заместят водата, създавайки течна основа за живите клетки.
Ледът има свойството да придобива различни кристални форми, чийто брой все още не е известен. Засега са ясни повече от 15 твърди фази на леда, при които кристалите са със съответната характерна структура. Преди няколко години беше установено, че дори когато е в течно състояние, водата изменя поведението си при над 50 градуса и има поне две подкатегории на своите състояния.
Не е нова информацията, че топлата вода замръзва далеч по-бързо от студената – този феномен е популярен от векове. Той носи името ефект на Мпемба. Едва миналата година учени съобщиха, че са разбрали защо топлата вода замръзва по-бързо от студената.
Какво количество вода се съдържа в тялото ни
Над 50 процента от теглото на тялото е заето от вода. Значителна част от него се съдържа в самите клетки, които изграждат организма ни. Останалото количество е в телесните течности, сред които и кръвта. Водата се среща дори в костите ни.
Течността създава пречки на клетките да се свиват и е благоприятна среда за придвижването на различни молекули от една точка до друга. Тя има функцията и да разтваря ценни елементи, както и да бъде щит за органите ни, когато се стигне до външна намеса и удари. Стандартно се приема, че е нужно да консумираме около два литра вода дневно, но хидратирането се осигурява и от самата храна, както и от други напитки.
Разберете защо водата има целебни сили и как ни влияе.
Появата й на Земята
За експертите произходът на водата все още не е напълно обясним. Предположенията сочат, че част от нея се е намирала в облака от вещество, който е станал причина за образуването на планетата ни. Останалото може би е дошло от сблъсъците с други небесни тела в по-късен период. Земята се намира в особена близост до Слънцето и някои теории гласят, че в началото тя е изгубила водните си запаси, а впоследствие те са възстановени от ударите на астероиди и други космически обекти, привлечени от гравитацията.
При по-новите изследвания обаче се достига до изводите, че водата на Земята е доста по-стара и е от създаването на Слънчевата система, а и се е намирала под повърхността.
Имаме толкова вода, а все ни казват да пестим...
Погледнато глобално, планетата ни разполага с достатъчно количество вода. Трудно е дори да си представим тези 1.4 милиарда кубични километри, при условие, че един кубичен километър е равен на трилион литра вода. Ако се възползваме разумно от нея, по около 5 литра на ден на човек, тя би могла да ни стигне за стотици милиони години.
Истинският проблем се крие в недостига на енергия, чрез която ние получаваме годна за употреба вода. Няма как тя да бъде използвана, ако не се пречисти, нито пък бихме могли да започнем да поглъщаме морска вода. Затова ни се струва абсурдно, че държави с излаз на море или океан, на практика изпитват липса на вода. Но за да се преработи морската вода в питейна, се изискват прекалено много средства и енергия.
