Изненадващо: Постовете ни в социалните мрежи са превенция срещу самоубийство!
6369 прегледа
0 Коментара
Ние винаги издаваме какво е психическото ни състояние, когато присъстваме в социалните мрежи.
Всеки от нас използва ежедневно емотиконите, за да изрази своята привързаност към някого, уважението си или просто да се посмее на шегите на приятели. Някои обаче демонстрират тежкото си психическо състояние, независимо че като цяло го правят скрито и плахо в желанието си да бъдат забелязани.
Всъщност ние се издаваме повече, отколкото предполагаме, докато пребиваваме в социалките. Тези знаци са много важни и учените ги приемат за категорични сигнали. В съвременния свят не е нужно да се търсят остарели начини, които да подскажат, че един човек е склонен към самоубийство. Личността му винаги крещи и зове за помощ, стига да има кой да го забележи. Тогава експертите могат да предскажат рисковете, но по-важното е да се работи основно върху превенцията.
От 1999 година насам процентът на самоубийствата е скочил с 24 на сто в Америка. Психолозите и компютърните спецове са заети с изработването на алгоритми, които да определят съмнителните тенденции в общуването между хората. Технологията не само ще насочва към евентуалните заболявания на психиката, но и ще бъде аларма за склонността към суицидно поведение на дадено лице.
Самите емотикони могат да бъдат ясен признак и улика в тази посока. Счупените сърца, тъжните физиономии и просълзените човечета – ако те се повтарят често, значи става дума за проблем. Изследователите са забелязали увеличената активност при потребители, които се канят да извършат самоубийство. Те започват да подават сигнали към околния свят, но обикновено рядко биват забелязани. Споделят тъгата си, постовете им са наситени с негативни емоции, ядосани и гневни са, а после изпадат в меланхолични настроения.
Кризата настъпва и тя си личи отдалеч!
Събирането на подобна информация може да се окаже наистина полезно, въпреки скептичността на мнозина. Тя всъщност ще е от жизненоважно значение – в буквалния смисъл. Преживелите загуба на близък заради самоубийство не се справят с мъката, ако не анализират и не превъртат лентата многократно в търсене на това, което са пропуснали до момента на фаталния завършек.
Вероятно след години психолозите вече ще използват резултатите от интернет изводите редовно в практиката си. За целта, повечето от нас трябва да се съгласят, да бъдат доброволни участници в проучването на моделите на поведение и навиците на хората. Ако попаднете на анкета за здравето и самоубийството в социалната мрежа, не я подминавайте с лека ръка, а дайте своя принос.
Пациенти с фамилна обремененост с прояви на самоубийство, алкохолни зависимости или наркомания са особено склонни да изпитват чувства на безнадеждност. Житейските истории обаче не си приличат и понякога, въпреки тях, хората не стигат до такива крайности – да се самоубият.
Сериозният проблем идва от това, че никой не може да предвиди какво ще бъде тяхното поведение в даден момент. Затова събирането на информация за ежедневните дела и състояния на хората не е плод на нечисти намерения, а на желание да се уловят разрушителните мисли в движение и да се вземат съответните мерки. Защо, как и кога са въпроси, които всички се питат, когато настъпи нещастието, но тогава вече е късно. Няма какво да се направи, а по-важно е да се засекат предупредителните знаци навреме. Езикът винаги ни издава, той е проводникът на това, което се разиграва в мозъка ни.
Както вече споменахме, такива развръзки е трудно да бъдат предвидени. Предсказването на самоубийство само по себе си е почти невъзможна мисия, ако си на дистанция от личността и не взимаш присърце подхвърлените думи в пространството, които никога не са случайни.
При потенциалните самоубийци има последователност на споделените публикации. Те самите са по-склонни да присъстват обществено в социалните мрежи и да изразяват всеки свой симптом, емоция и мисли.
Трупането на данни и изготвянето на алгоритъм надали ще ни избави от епидемията на самоубийствата, но при всички случаи ще спомогне поне за стотици спасени животи.
Източник: http://mashable.com/2016/06/26/suicide-prevention-social-media/
Всеки от нас използва ежедневно емотиконите, за да изрази своята привързаност към някого, уважението си или просто да се посмее на шегите на приятели. Някои обаче демонстрират тежкото си психическо състояние, независимо че като цяло го правят скрито и плахо в желанието си да бъдат забелязани.
Всъщност ние се издаваме повече, отколкото предполагаме, докато пребиваваме в социалките. Тези знаци са много важни и учените ги приемат за категорични сигнали. В съвременния свят не е нужно да се търсят остарели начини, които да подскажат, че един човек е склонен към самоубийство. Личността му винаги крещи и зове за помощ, стига да има кой да го забележи. Тогава експертите могат да предскажат рисковете, но по-важното е да се работи основно върху превенцията.
Ясни улики
От 1999 година насам процентът на самоубийствата е скочил с 24 на сто в Америка. Психолозите и компютърните спецове са заети с изработването на алгоритми, които да определят съмнителните тенденции в общуването между хората. Технологията не само ще насочва към евентуалните заболявания на психиката, но и ще бъде аларма за склонността към суицидно поведение на дадено лице.
Самите емотикони могат да бъдат ясен признак и улика в тази посока. Счупените сърца, тъжните физиономии и просълзените човечета – ако те се повтарят често, значи става дума за проблем. Изследователите са забелязали увеличената активност при потребители, които се канят да извършат самоубийство. Те започват да подават сигнали към околния свят, но обикновено рядко биват забелязани. Споделят тъгата си, постовете им са наситени с негативни емоции, ядосани и гневни са, а после изпадат в меланхолични настроения.
Кризата настъпва и тя си личи отдалеч!
Събирането на подобна информация може да се окаже наистина полезно, въпреки скептичността на мнозина. Тя всъщност ще е от жизненоважно значение – в буквалния смисъл. Преживелите загуба на близък заради самоубийство не се справят с мъката, ако не анализират и не превъртат лентата многократно в търсене на това, което са пропуснали до момента на фаталния завършек.
Вероятно след години психолозите вече ще използват резултатите от интернет изводите редовно в практиката си. За целта, повечето от нас трябва да се съгласят, да бъдат доброволни участници в проучването на моделите на поведение и навиците на хората. Ако попаднете на анкета за здравето и самоубийството в социалната мрежа, не я подминавайте с лека ръка, а дайте своя принос.
Трудните въпроси, които остават без отговор
Пациенти с фамилна обремененост с прояви на самоубийство, алкохолни зависимости или наркомания са особено склонни да изпитват чувства на безнадеждност. Житейските истории обаче не си приличат и понякога, въпреки тях, хората не стигат до такива крайности – да се самоубият.
Сериозният проблем идва от това, че никой не може да предвиди какво ще бъде тяхното поведение в даден момент. Затова събирането на информация за ежедневните дела и състояния на хората не е плод на нечисти намерения, а на желание да се уловят разрушителните мисли в движение и да се вземат съответните мерки. Защо, как и кога са въпроси, които всички се питат, когато настъпи нещастието, но тогава вече е късно. Няма какво да се направи, а по-важно е да се засекат предупредителните знаци навреме. Езикът винаги ни издава, той е проводникът на това, което се разиграва в мозъка ни.
Пътят към самоубийството
Както вече споменахме, такива развръзки е трудно да бъдат предвидени. Предсказването на самоубийство само по себе си е почти невъзможна мисия, ако си на дистанция от личността и не взимаш присърце подхвърлените думи в пространството, които никога не са случайни.
При потенциалните самоубийци има последователност на споделените публикации. Те самите са по-склонни да присъстват обществено в социалните мрежи и да изразяват всеки свой симптом, емоция и мисли.
Трупането на данни и изготвянето на алгоритъм надали ще ни избави от епидемията на самоубийствата, но при всички случаи ще спомогне поне за стотици спасени животи.
Източник: http://mashable.com/2016/06/26/suicide-prevention-social-media/
