Как музиката лекува душите и телата ни
23477 прегледа
0 Коментара
Музиката идва от друг свят и тя наистина може да лекува. Това определено не са фантастични твърдения на привърженици на езотеричните течения, нито пък са съмнителни по отношение на достоверността си. Те лесно могат да бъдат доказани. През годините учените са правили редица експерименти, за да установят има ли музиката подобна сила.
При последните наблюдения става ясно, че болните от Паркинсон е много вероятно да започнат да ходят, ако слушат ритмична музика. За децата с аутизъм социалните контакти са огромно предизвикателство, но когато те са на фона на музика, при тях все едно се отваря врата към душата и реакциите им.
Медиците са забелязали също, че ако в операционната се пусне музика, пациентите са по-спокойни и дозата на упойващото вещество може да бъде по-умерена от обикновеното количество. Най-любопитното обаче е, че бебетата, които са родени доста преди термин, успяват да наддадат бързо килограми, ако около тях звучи музика.
На какви вълшебства е способна само тя!
Експертите могат да демонстрират влиянието й чрез сканиране на мозъка и анализи на клетъчно ниво, могат и да покажат психиатрични експертизи, лингвистични тестове на засегнати от инсулт, например.
Музикалната терапия тепърва ще бъде прилагана в действие, защото нейните резултати несъмнено могат да бъдат удивителни, убедени са в академичните среди.
Музиката като метод на лечение
Всички знаем, че класическата музика оказва въздействие пряко върху мозъка ни, развива личността дори още в утробата. Неслучайно на бъдещите майки се препоръчва често да слушат Моцарт, имайки предвид, че неродените бебета също имат слух и настроението им се влияе от външната среда.
Структурата на мозъка е устроена така, че краищата на невроните улавят сигналите, а сивото вещество се уплътнява при музикален съпровод, особено когато той е под формата на обучение и редовни занимания.
Изследвания с магнитен резонанс и електроенцефалограми доказват, че слушането на музика провокира дяловете на мозъка и активира мисловните процеси. По всяка вероятност тя е изиграла ключова роля в в еволюцията на Хомо сапиенс. Ние сме по-възприемчиви към нея, отколкото към думите, макар в миналото да се е считало, че речта ни отличава от животните и тя е най-значимото ни умение.
Това се потвърждава и от случаите на липса на вербалност, когато обаче е налице музикалност в хората. Когато при инцидент някои загубят способността си да говорят и да разбират какво им се казва, те въпреки това реагират на музика. Един изключителен пример в това отношение е руският композитор Висарион Шебалин (1902- 1963). Той получава няколко инсулта и губи говора си, но това не го спира да твори сложни симфонии почти до последния си дъх.
Музикалната терапия би могла да е много полезна в такива случаи. Американската конгресменка Габриела Гифърдс, която преди години беше простреляна в главата, признава, че след като се е подложила на нея, е успяла отново да се научи да чете, да пише и да говори.
Музиката помага не само да се възвърне говорът, но и изменя структурата на мозъка. Тя е приятна за слушане, но и предизвиква когнитивните ни способности. Тя би могла да отключи говора и при пациенти, които никога не са могли да го правят – така нареченият синдром на Рет.
Освен това ни поддържа социалните контакти, когато сме на възраст и настъпва постепенната изолация от външния свят. А болните от Паркинсон остават затворени между четири стени, ако поне малко не придобият умението да вървят, или да овладеят тремора си. При тях особено полезни са ударните инструменти и метрономите. Положителните резултати в крайна сметка са не само върху походката, но и върху контролирането на моториката.
При Алцхаймер хората напълно забравят любимите си, губят всички свои спомени и съвсем изпадат в изолация, а лечение няма. Целта е техният живот да стане поне поносим и по-лесен. Музиката не би могла да изгони болестта им, но е отлично помощно средство.
Благотворителната фондация „Изгубен акорд“ работи усърдно с методите, събирайки на тематични срещи хора с деменция, които се връщат към живота си отпреди и започват да изживяват отново миналото си. Те танцуват, пеят и атмосферата е особено разтърсваща, разказва създателката на фондацията.
В заключение може да се каже, че музиката е най-лесно смилаемата форма на социален контакт, а ние изглежда все едно сме свързани силно с нея. Нашите мозъци работят на честотата, на която се създава музиката, видно от големите автори, творящи и творили през годините. Тя е велико изобретение, дело на човека, който сега трябва да я погледне от друг ъгъл и да я възкреси, защото, като че ли напоследък подценяваме вълшебната й енергия.
При последните наблюдения става ясно, че болните от Паркинсон е много вероятно да започнат да ходят, ако слушат ритмична музика. За децата с аутизъм социалните контакти са огромно предизвикателство, но когато те са на фона на музика, при тях все едно се отваря врата към душата и реакциите им.
Медиците са забелязали също, че ако в операционната се пусне музика, пациентите са по-спокойни и дозата на упойващото вещество може да бъде по-умерена от обикновеното количество. Най-любопитното обаче е, че бебетата, които са родени доста преди термин, успяват да наддадат бързо килограми, ако около тях звучи музика.
На какви вълшебства е способна само тя!
Експертите могат да демонстрират влиянието й чрез сканиране на мозъка и анализи на клетъчно ниво, могат и да покажат психиатрични експертизи, лингвистични тестове на засегнати от инсулт, например.
Музикалната терапия тепърва ще бъде прилагана в действие, защото нейните резултати несъмнено могат да бъдат удивителни, убедени са в академичните среди.
Музиката като метод на лечение
Всички знаем, че класическата музика оказва въздействие пряко върху мозъка ни, развива личността дори още в утробата. Неслучайно на бъдещите майки се препоръчва често да слушат Моцарт, имайки предвид, че неродените бебета също имат слух и настроението им се влияе от външната среда.
Структурата на мозъка е устроена така, че краищата на невроните улавят сигналите, а сивото вещество се уплътнява при музикален съпровод, особено когато той е под формата на обучение и редовни занимания.
Изследвания с магнитен резонанс и електроенцефалограми доказват, че слушането на музика провокира дяловете на мозъка и активира мисловните процеси. По всяка вероятност тя е изиграла ключова роля в в еволюцията на Хомо сапиенс. Ние сме по-възприемчиви към нея, отколкото към думите, макар в миналото да се е считало, че речта ни отличава от животните и тя е най-значимото ни умение.
Това се потвърждава и от случаите на липса на вербалност, когато обаче е налице музикалност в хората. Когато при инцидент някои загубят способността си да говорят и да разбират какво им се казва, те въпреки това реагират на музика. Един изключителен пример в това отношение е руският композитор Висарион Шебалин (1902- 1963). Той получава няколко инсулта и губи говора си, но това не го спира да твори сложни симфонии почти до последния си дъх.
Музикалната терапия би могла да е много полезна в такива случаи. Американската конгресменка Габриела Гифърдс, която преди години беше простреляна в главата, признава, че след като се е подложила на нея, е успяла отново да се научи да чете, да пише и да говори.
Музиката помага не само да се възвърне говорът, но и изменя структурата на мозъка. Тя е приятна за слушане, но и предизвиква когнитивните ни способности. Тя би могла да отключи говора и при пациенти, които никога не са могли да го правят – така нареченият синдром на Рет.
Освен това ни поддържа социалните контакти, когато сме на възраст и настъпва постепенната изолация от външния свят. А болните от Паркинсон остават затворени между четири стени, ако поне малко не придобият умението да вървят, или да овладеят тремора си. При тях особено полезни са ударните инструменти и метрономите. Положителните резултати в крайна сметка са не само върху походката, но и върху контролирането на моториката.
При Алцхаймер хората напълно забравят любимите си, губят всички свои спомени и съвсем изпадат в изолация, а лечение няма. Целта е техният живот да стане поне поносим и по-лесен. Музиката не би могла да изгони болестта им, но е отлично помощно средство.
Благотворителната фондация „Изгубен акорд“ работи усърдно с методите, събирайки на тематични срещи хора с деменция, които се връщат към живота си отпреди и започват да изживяват отново миналото си. Те танцуват, пеят и атмосферата е особено разтърсваща, разказва създателката на фондацията.
В заключение може да се каже, че музиката е най-лесно смилаемата форма на социален контакт, а ние изглежда все едно сме свързани силно с нея. Нашите мозъци работят на честотата, на която се създава музиката, видно от големите автори, творящи и творили през годините. Тя е велико изобретение, дело на човека, който сега трябва да я погледне от друг ъгъл и да я възкреси, защото, като че ли напоследък подценяваме вълшебната й енергия.