Защо днес ни е толкова трудно да възпитаваме децата си?! И дори да считаме за необходимо те да съблюдават основни правила, все ще се намери някой, който да саботира действията ни. Някои близки в лицето на баби, лели и всякаква друга рода не осъзнават, че грешките в процеса на подрастване не са за наша сметка, а именно за сметка на детето. Тоест, ако вие искате най-доброто за него, редно е да му покажете, че животът не предлага пълна кошница с продукти, която е достижима само с емоционални изблици.

Срещу тези свои реакции детето очаква да получи всичко, както това се е случвало в семейството. Подобни издънки никога не биват опрощавани, а удрят рязко върху увереността и способността на детето да се справя самостоятелно на по-късен етап.

За съжаление в съвременното общество всеки говори повече за свобода и за позволяване, вместо да се налагат изисквания към малкото същество. То съответно проявява типичните за природата си капризи – тръшкане, агресивни състояния, ревове. Когато види, че по този начин върти на пръста си всички около себе си, то решава и подсъзнанието му се сдобива с нагласата, че така ще става винаги. Колко хубаво би било, нали?! А истината е далеч по-сурова и по никакъв начин не е в негова полза.

Последиците от погрешното възпитание

Извън дома поведението му нито ще бъде толерирано, нито ще му носи позитиви. Освен това детето расте с усещането, че не може да стъпи на стабилна основа, тъй като няма правила, няма задължения, няма отговорности, няма нищо сигурно и то винаги подлежи на обрат. Погрешната представа води след себе си тежки разочарования при съответните сблъсъци в действителността.

Отсега запомнете – родителите не правят услуга на своите отрочета, когато им „вървят по свирката“! Когато то стане голямо и излезе навън, ще разбере далеч по-жестоко, че не само не е център на вселената, но и няма да има кой да изпълнява желанията му. И о, колко странно, останалите деца също смятат, че другите са им длъжни! Започва един труден период, изпълнен с изпитания и често дори страдания за утвърждаващото се дете, който може сериозно да увреди психиката му.

В крайна сметка майката и бащата са тези хора, които трябва да покажат на детето, че светът не е само „розов“. Те трябва също така да му осигурят възможност само да преодолее проблемните ситуации, в противен случай то няма да има как да натрупа такъв опит. Неспособността на детето да се изправя след кризи, реално се отразява на целия му живот, включително на личните връзки, на работата му. Няма как с вълшебна пръчица сълзите на детето да бъдат изтривани, а то да обитава земята само в радост и с усмивка на лице. Но само така ще запомни, че излишните емоции и особено демонстрациите не могат да го спасят, характерът се калява и се създават здрави устои.

Ето защо не е изненадващ фактът, че депресиите и разстройствата на личността при младите са толкова често срещани, че те не могат да се справят без помощта на психиатрите. А тези състояния се провокират дори и при съвсем банални трудности и спънки.

Детето в социума

Детето вече е на възраст, когато трябва да започне да посещава градина. Още тогава то може да срещне описаните ситуации, които според възпитанието си ще посрещне успешно или не.

Могат да се дадат различни примери с участието на деца, расли в семейна среда, където всичко е било разрешавано, и където е имало „закони“. Ако си представим, че и двете са получавали близалка всеки път, когато са ронили сълзи за нея, ще видим и какво ще последва с тях при един напълно възможен сценарий.


Петър е на 3 годинки и няколко месеца, а Георги му е връстник и пристига в детското заведение, заварвайки го да си играе с любимото влакче. Георги обаче също би искал да се докосне до него и да се забавлява. Неговият начин е да получи това, което иска на момента – защото така е научен. Той изтръгва влакчето от ръцете на Петър и отсрещното момченце започва да пищи. След това и Петър започва да пищи, защото на всяка цена трябва да стане на неговата. Този „цирк“ продължава до момента, в който не се намеси възрастен човек, и не прибере спорната играчка. Но така не се слага край на драматичните събития, а двамата бъдещи мъже реват с цяло гърло още дълго време…

Те просто не разбират откъде-накъде не получават това, което желаят! За първи път им се налага да се справят с безсилие, нямат способността да реагират по друг начин, освен да се разплачат.

Може да изберем във въпросната случка да се включи друго дете – да го наречем Иван, което не приема за нормално да постига така целите си, защото е разбрало от родителите си, че греши. То играе със своето влакче и тогава идва Петър, който му го взима. Иван е изненадан, но не тръгва да се тръшка, а е готов да му обясни, че могат да играят заедно. Петър обаче вече е задействал манипулативната си стратегия и създава смут около себе си, а Иван си е върнал играчката и дори е готов да си намери нова компания. Той нито се притеснява, нито се обърква в създалото се положение. Знае как да постъпи, да намери вариант за себе си и да се адаптира в социалните условия.

Изводите от така описаните експерименти са повече от категорични. Децата трябва да растат обичани, подкрепяни и обгрижвани, но крайностите винаги са нож с две остриета – затова бъдете бдителни да не изпадате в тях. Така и само така създавате перфектния баланс между свобода и задължения за наследниците си, а това от своя страна е най-хубавият урок, който може да им дадете като родители.