Професионалната помощ осигурява нужната подкрепа, но когато в двойката страда един от партньорите, се налага да се отработи стратегия и в ежедневието

Днес с тревожни и панически разстройства се сблъскват мнозина, а когато те засягат един от партньорите, във връзката се създава допълнително напрежение. Обикновено другият трудно успява да намери успешните методи, за да подкрепи борещия се със своите страхове и емоции.

Понякога се стига до задълбочаване на проблемите, до размяна на неприятни реплики и влошаване на взаимоотношенията, което би могло да бъде избегнато, ако се отработи ефективна стратегия за справяне и в ежедневието.

Тя, разбира се, не изключва професионално съдействие от психолог, което гарантира нужните резултати.

Как да ти помогна

Ако кажете на близкия до вас да се успокои и да се стегне, вероятно ще го нараните и в този момент той ще се почувства напълно неразбран и самотен. Причината е, че ако беше толкова просто да го направи, той със сигурност нямаше и за миг да се колебае.

За страничните наблюдатели ирационалните реакции не изглеждат обясними, но колкото и да няма логика в тях, преживяващият паник атака не успява да контролира състоянието си и всички съпътстващи симптоми. Стресът се покачва още повече, тъй като той не успява да се измъкне от „пропастта“, както и да отговори на очакванията на хората около себе си и наистина да се успокои.

Съветът е да предложите подкрепа и да попитате дали има какво да сторите. Запазете спокойствие, без да допускате да бъдете завлечени от емоционалната вихрушка, изразявайки собствените си притеснения, не задавайте параметри и позволете на партньора си да намери път към преодоляването на паническия пристъп.

Може да има потребност само да остане насаме, но след като усети заявката ви да помогнете, това ще внесе нужната атмосфера на подкрепа и разбиране.

Аз съм до теб

В момент на паник атака тялото реагира с остра промяна във физиологичните процеси. Пулсът се ускорява, настъпва прилив на адреналин, понякога въздухът може да не е достатъчен, да се появи замайване и главоболие, гадене или треперене, както и да се усети изтръпване на крайниците.

Ако попитате жената или мъжа до вас, защо в крайна сметка не могат да се успокоят, представете си как изглежда това в техните очи. Това е все едно да забраниш на естествените си способности да избягаш и да си под стрес, когато те преследва диво животно. При задействане на импулса „бий или се бягай“, не може просто така тялото да се изключи и да изпадне в спокойно състояние.

„Аз съм до теб“ – това вече е един добър начин да покажеш загриженост и желание да окажеш подкрепа.

Всичко е наред, остави го да премине

Безспорно близките и семейството са добронамерени към човека с паник атаката, но не винаги съумяват да го предадат чрез правилните способи. Забележките и настоятелните заключения, че нищо лошо не се случва в този момент, не са особено уместни.

Коректно е обаче да се дадат уверения, че в този миг усещането е неприятно, но то ще премине, като вие сте насреща да направите каквото е нужно, за да се справите (заедно) бързо с пристъпа.

Отричането на състоянието може само да предизвика повече напрежение, да омаловажи ужасното преживяване, да се предизвика фрустрация от трудностите, които изпитва страдащия с преодоляването на неприятната фаза.

Ти се справяш

Увереността, че това ще премине и в момента се прави най-доброто, на което е способен човекът, е отличен избор за подкрепа. На противоположния край стои грубото отношение и изводите, че преиграва, че позволява на някакъв въображаем сценарий да завладее съзнанието му и т.н.

Окуражете го! Внезапното чувство на огромно безпокойство е непреодолимо понякога и трябва някак да се премине през него. Може би сега вашият близък не успява да си поеме дъх, а сърцето му препуска бясно, чувства гадене и дискомфорт от реакцията на околните спрямо неговите симптоми. Контролът вече не е в неговите ръце. Достатъчно е да му дадете увереност, че той се справя и ще намери сили да надвие себе си.

Доста погрешно е да се смята, че паническото разстройство е само в „главата“ на човека. То не е резултат от фантазията му, нито е показател, че той е слаб като личност.
Крайно нежелателно е да допускаме да вменяваме вина, чувство на срам и болка, да понижаваме самочувствието му или да създаваме стресови условия, проблеми, които вече са на дневен ред за хората с висока тревожност.

Ако целта ви е да подобрите ситуацията по някакъв начин, имате само един възможен отговор: емпатията.