Да разчетем линиите на ръцете – има ли основания да вярваме в хиромантията
3890 прегледа
0 Коментара
Каква информация съдържат линиите на ръцете и достоверно ли е да разчитаме на метода да предсказва живота ни
Хиромантията се счита за метод, който може да опише характера и живота ни, като се основава на линиите, формата и особеностите на човешките длани. Системата възниква в Индия преди поне 5 хиляди години назад в миналото. И макар днес тя да се приема за псевдонаука, практикували са я в Древен Китай, Египет, Тибет, Персия, Месопотамия.
Следвайки насоките на своя учител Аристотел, Александър Македонски е проучвал войниците си и смятал, че чертите, които виждаме на ръцете си са божествени влияния и те няма как да са случайни. Индийците описвали хиромантията като изкуство, считано за подарък на човечеството от бог Шива, който научил съпругата на създателя на вселената Брама да гледа на ръка. Името, с което е била известна тогава, е самудрика. То идва от прозвището на легендарния цар Самудрагупта, прочут като просветен в свещените ритуали и практики, който се грижил за разпространяването им сред поданиците на древната империя Гупта.
Първият учебник по хиромантия е писан преди хиляди години от мъдреца Валмики, който е автор на епоса „Рамаяна“. През средните векове в Европа обаче гледането на ръка е било порицавано като дело на дявола и онези, които са го практикували, са били преследвани и съдени като вещици. По-късно то започнало да се свързва с циганските племена, за които се предполага, че са дошли от Индия в Европа през 14 век. И понеже те не приличали на местните, били чужди и притежавали свой език, култура и обичаи, започнали да им приписват магьоснически способности.
Тази асоциация върви като суеверие и днес – общественото съзнание съзира връзка между хиромантията, ромите и техните способности.
Много от трактатите, писани след периода на Аристотел, са анонимни, а в други се посочват имената на известни астролози като Региомонтанус, или монаси, популярни за времето си. В тях се описват линиите и спецификите на човешките ръце, както и съответното значение за тълкуването на личността и съдбата.
В един такъв анонимен ръкопис, който се съхранява в Британския музей, се посочва, че „едрата длан се дължи на тежък труд, но може и да е дадена от природата“. Записано е още, че ако костите са едри, а мускулите плътни и здрави, това е признак за човек, силен физически, но с ленив ум. Собственикът на месести ръце е екстравагантен и обича да си попийва. При едри длани със заострени на върха пръсти, става дума за притворен и изкушаващ се лесно от съблазните човек. Верният приятел и добър писател се познавал по широките пръсти.
Хиромантията залязва през следващите векове, но през 19-ти отново се възражда с пълна сила във викторианска Англия. Вече не само простолюдието е завладяно от нея, но и висшето общество, преценявайки всяка своя важна стъпка, съгласно указанията на хиромантите.
Преводачът Омар Хаям Едуард Херон-Алън изучавал през целия си живот човешката ръка и подходил научно към хиромантията. Подробните си изследвания той описва в антропология и създал наръчник за гледане на ръка. Той разделя ръцете на седем базови типа: елементарна ръка, характеризираща грубите, примитивни хора, лопатковидна ръка, подсказваща за енергичност и трудолюбие, конична – на хора с вкус към изкуството, квадратна – подредените и дисциплинирани личности, възлеста – търсачи на истината и философи, остра – поетите и идеалистите и смесен вид, съчетаващ в себе си два или повече от шестте описани чисти варианти.
Херон-Алън дава имена на римски богове на всеки от пръстите, изпъкналите форми и вдлъбнатините на ръката. Учените от следващите десетилетия приемали твърденията не като факти, а по-скоро като измислици. Въпреки скептицизма си, те се ангажирали с търсене на връзка между човешката ръка и личността. И действително, такава все пак е открита!
В духа на хиромантията на 21 век приемаме, че има какво да научим за здравето, вродените умения, характера и сексуалността на човека. Може би в някакъв смисъл съдбата ни е кодирана на дланта още преди раждането ни, имайки предвид, че линиите, дланите и пръстите се оформят окончателно в четвъртия месец от развитието на зародиша.
Ето някои основни знаци върху ръцете ни, от които можем да почерпим полезна и любопитна информация:
Пръстите и тяхната дължина
Съотношението между дължината на показалеца и безименния пръст се измерва с формула, открита от биолозите пред годините. Дължината на показалеца се разделя на дължината на безименния пръст, като чрез този груб метод ние можем да изчислим дори нивата на тестостерон и естроген в тялото си. При мъжете обикновено безименният пръст е по-дълъг, докато жените имат по-дълъг показалец, именно благодарение на предимно женския хормон естроген.
Според научните проучвания мъжете с ниско съотношение са по-плодовити, агресивни и се увличат по спорт, музика. Тези, които имат високо съотношение обаче, са предразположени към сърдечносъдови заболявания. По-ниското съотношение при жените се свързва с хомосексуални предпочитания, както и със завишени нива на агресивност и самоувереност. Високите стойности създават предпоставки за рак на гърдата, но сочат и за плодовитост.
И при двата пола ниските стойности могат да са знак за аутизъм, а високите – за шизофрения.
Окраската на дланите
Синкавият оттенък на ръцете говори за нарушено кръвообращение, което пък се свързва с различни заболявания. Червените ръце може да сигнализират за проблеми с черния дроб. Цветът може да даде общи насоки за здравословното ни състояние.
Състоянието на ноктите
Ако ноктите ви са наполовина розови, наполовина бели това може да е симптом на диабет. При синкави нокти вероятно става дума за натравяне с тежки метали, проблеми със сърцето или белите дробове.
Формата им също не е за подценяване. Ниските нива на кислород водят до извиване на ноктите над върховете на пръстите, а липсата на желязо до вдлъбнати нокти.
Линиите, по които се движи животът ни
При носителите на генетични заболявания, сред които и синдром на Даун, са описани някои особености при линиите. Ето, че тези признаци могат да дадат кратко сведение за здравния ни статус и не са измислица в главата на древните.
Ако дланта се пресича от ясно очертана напречна линия, определяна от хиромантите като линия на ума, това може би подсказва генетични анормалности или мутации.
Отпечатъците
Дерматоглификата е науката, която проучва пръстовите отпечатъци и множеството им вариации. Тя не е само в помощ на криминалистите, а може да даде и някои насоки при установяване на здравето. При пациентите с Алцхаймер, например, е открита следната закономерност – в пръстовите им линии има повече необичайни извивки (под формата на къдрави чертички).
Изглежда уникалните фигури на върховете на пръстите могат да ни разкрият много интересни факти. Както и самите ни ръце, стига да сме склонни да се вгледаме внимателно в тях, без да се отнасяме с недоверие.
Хиромантията се счита за метод, който може да опише характера и живота ни, като се основава на линиите, формата и особеностите на човешките длани. Системата възниква в Индия преди поне 5 хиляди години назад в миналото. И макар днес тя да се приема за псевдонаука, практикували са я в Древен Китай, Египет, Тибет, Персия, Месопотамия.
Следвайки насоките на своя учител Аристотел, Александър Македонски е проучвал войниците си и смятал, че чертите, които виждаме на ръцете си са божествени влияния и те няма как да са случайни. Индийците описвали хиромантията като изкуство, считано за подарък на човечеството от бог Шива, който научил съпругата на създателя на вселената Брама да гледа на ръка. Името, с което е била известна тогава, е самудрика. То идва от прозвището на легендарния цар Самудрагупта, прочут като просветен в свещените ритуали и практики, който се грижил за разпространяването им сред поданиците на древната империя Гупта.
Първият учебник по хиромантия е писан преди хиляди години от мъдреца Валмики, който е автор на епоса „Рамаяна“. През средните векове в Европа обаче гледането на ръка е било порицавано като дело на дявола и онези, които са го практикували, са били преследвани и съдени като вещици. По-късно то започнало да се свързва с циганските племена, за които се предполага, че са дошли от Индия в Европа през 14 век. И понеже те не приличали на местните, били чужди и притежавали свой език, култура и обичаи, започнали да им приписват магьоснически способности.
Тази асоциация върви като суеверие и днес – общественото съзнание съзира връзка между хиромантията, ромите и техните способности.
Много от трактатите, писани след периода на Аристотел, са анонимни, а в други се посочват имената на известни астролози като Региомонтанус, или монаси, популярни за времето си. В тях се описват линиите и спецификите на човешките ръце, както и съответното значение за тълкуването на личността и съдбата.
В един такъв анонимен ръкопис, който се съхранява в Британския музей, се посочва, че „едрата длан се дължи на тежък труд, но може и да е дадена от природата“. Записано е още, че ако костите са едри, а мускулите плътни и здрави, това е признак за човек, силен физически, но с ленив ум. Собственикът на месести ръце е екстравагантен и обича да си попийва. При едри длани със заострени на върха пръсти, става дума за притворен и изкушаващ се лесно от съблазните човек. Верният приятел и добър писател се познавал по широките пръсти.
Хиромантията залязва през следващите векове, но през 19-ти отново се възражда с пълна сила във викторианска Англия. Вече не само простолюдието е завладяно от нея, но и висшето общество, преценявайки всяка своя важна стъпка, съгласно указанията на хиромантите.
Преводачът Омар Хаям Едуард Херон-Алън изучавал през целия си живот човешката ръка и подходил научно към хиромантията. Подробните си изследвания той описва в антропология и създал наръчник за гледане на ръка. Той разделя ръцете на седем базови типа: елементарна ръка, характеризираща грубите, примитивни хора, лопатковидна ръка, подсказваща за енергичност и трудолюбие, конична – на хора с вкус към изкуството, квадратна – подредените и дисциплинирани личности, възлеста – търсачи на истината и философи, остра – поетите и идеалистите и смесен вид, съчетаващ в себе си два или повече от шестте описани чисти варианти.
Херон-Алън дава имена на римски богове на всеки от пръстите, изпъкналите форми и вдлъбнатините на ръката. Учените от следващите десетилетия приемали твърденията не като факти, а по-скоро като измислици. Въпреки скептицизма си, те се ангажирали с търсене на връзка между човешката ръка и личността. И действително, такава все пак е открита!
В духа на хиромантията на 21 век приемаме, че има какво да научим за здравето, вродените умения, характера и сексуалността на човека. Може би в някакъв смисъл съдбата ни е кодирана на дланта още преди раждането ни, имайки предвид, че линиите, дланите и пръстите се оформят окончателно в четвъртия месец от развитието на зародиша.
Ето някои основни знаци върху ръцете ни, от които можем да почерпим полезна и любопитна информация:
Пръстите и тяхната дължина
Съотношението между дължината на показалеца и безименния пръст се измерва с формула, открита от биолозите пред годините. Дължината на показалеца се разделя на дължината на безименния пръст, като чрез този груб метод ние можем да изчислим дори нивата на тестостерон и естроген в тялото си. При мъжете обикновено безименният пръст е по-дълъг, докато жените имат по-дълъг показалец, именно благодарение на предимно женския хормон естроген.
Според научните проучвания мъжете с ниско съотношение са по-плодовити, агресивни и се увличат по спорт, музика. Тези, които имат високо съотношение обаче, са предразположени към сърдечносъдови заболявания. По-ниското съотношение при жените се свързва с хомосексуални предпочитания, както и със завишени нива на агресивност и самоувереност. Високите стойности създават предпоставки за рак на гърдата, но сочат и за плодовитост.
И при двата пола ниските стойности могат да са знак за аутизъм, а високите – за шизофрения.
Окраската на дланите
Синкавият оттенък на ръцете говори за нарушено кръвообращение, което пък се свързва с различни заболявания. Червените ръце може да сигнализират за проблеми с черния дроб. Цветът може да даде общи насоки за здравословното ни състояние.
Състоянието на ноктите
Ако ноктите ви са наполовина розови, наполовина бели това може да е симптом на диабет. При синкави нокти вероятно става дума за натравяне с тежки метали, проблеми със сърцето или белите дробове.
Формата им също не е за подценяване. Ниските нива на кислород водят до извиване на ноктите над върховете на пръстите, а липсата на желязо до вдлъбнати нокти.
Линиите, по които се движи животът ни
При носителите на генетични заболявания, сред които и синдром на Даун, са описани някои особености при линиите. Ето, че тези признаци могат да дадат кратко сведение за здравния ни статус и не са измислица в главата на древните.
Ако дланта се пресича от ясно очертана напречна линия, определяна от хиромантите като линия на ума, това може би подсказва генетични анормалности или мутации.
Отпечатъците
Дерматоглификата е науката, която проучва пръстовите отпечатъци и множеството им вариации. Тя не е само в помощ на криминалистите, а може да даде и някои насоки при установяване на здравето. При пациентите с Алцхаймер, например, е открита следната закономерност – в пръстовите им линии има повече необичайни извивки (под формата на къдрави чертички).
Изглежда уникалните фигури на върховете на пръстите могат да ни разкрият много интересни факти. Както и самите ни ръце, стига да сме склонни да се вгледаме внимателно в тях, без да се отнасяме с недоверие.
