Неочаквани научни изводи: Рибите могат да ни впечатлят със своето шесто чувство и интелект

A+ A-
370 прегледа 0 Коментара
Когато изтъкваме кои представители на животинското царство блестят с ума си, рибите рядко заемат позиция в подобна класация

Водните обитатели на планетата са далеч по-умни, отколкото предполагаме. При споменаването на представителите на животинското царство, които блестят с интелект, рядко ще чуете нещо за тях. Хората определено ги подценяваме. Техните мозъци са малки и не напомнят особено на нас, що се отнася до биологичното им устройство, което е повод да смятаме, че не могат да се правят подобни сравнения.

За тях се казва, че те нямат чувства и не изпитват болка. Затова и рядко се грижим за благосъстоянието им и трудно се трогваме, когато загиват. Това е причината учените в миналото да не са се фокусирали върху изследвания на рибите. Онези, които са ги използвали с такава цел, са извършвали предимно неподходящи експерименти, считайки, че сетивата им са различни от нашите.

Време е да преосмислим как живеят те, как се отнасяме към тях, да научим как са се развивали мозъците и интелектът им, да разберем, че те са по-умни, отколкото сме смятали.

Още през 50-те години на миналия век морският биолог Юджени Кларк доказва, че акулите могат да бъдат обучавани чрез награди с храна. Когато акулите се намират в един аквариум с други, които вече знаят какво да правят, те се учат по-бързо, отколкото ако тепърва започват да усвояват какво се иска от тях.

Имат ли самосъзнание? Експерти от Южна Флорида направили опит, спускайки огледало в аквариум с два ската. В резултат на това те започнали да обикалят наоколо и да се взират в отраженията си. Изпускали балончета, когато се погледнат, правейки проверка също както човек маха с ръка, за да види дали отражението в отдалеченото огледало е негово.

В списъка с животни със самосъзнание има само бозайници и няколко птици, но ако добавим и скатовете, ще стане ясно, че тази характеристика се е развила много пъти и по всяка вероятност е по-разпространена, отколкото си мислим.

А може би имат и чувства? Няма как да усетим страданието на рибата, ако тя изпитва такова. Тези животни не издават звуци, нямат и мимики по лицето си. Учените обаче са използвали нови методи за оценка на умственото им състояние.

Лабораторните мишки на подводния свят са рибите зебри и при тях е доказано, че страдат от емоционален стрес. Когато бъде уловена в кепче, температурата на тялото на рибата зебра се повишава с няколко градуса. Тялото реагира на стреса, както при зараза с патогенни организми. До преди това да се установи, смятахме, че само хората страдат от такива прояви.

Оказва се, че макар и да им липсва неокортекс, където се намират рецепторите при бозайниците, рибите могат да усещат болка.

Предават ли си знаци? Учени, гмуркащи се край Големия бариерен риф, успели да забележат групери със странно поведение. Те заемали позиция с главата надолу и трептели с телата си. Водолазите изчакали търпеливо, докато направят своите изводи.

Когато групер преследва по-малка риба из рифа, тя се крие на тясно, за да не може хищникът да я застигне. Затова груперът остава на място, изчаква преминаването на друг хищник и се обръща с главата надолу, за да посочи къде се е скрила плячката му.

Наблюдението показало, че змиорките реагират на знаците на групера и откриват в цепнатината рибата, която подплашват навън – право в устата му. Групер и змиорка често ловуват заедно из рифа. Да се използват такива жестове на посочване не е никак обичайно в животинското царство и се смята, че това е една от предпоставките за развиването на речта при хората.

Разпознават ли лица? Изследователи от университетите в Куинсленд и Оксфорд са намерили начин да обучат риби стрелци да разпознават човешки лица. Те поставили монитори над аквариума и научили рибките да плюят вода срещу конкретно лице, като им давали храна при точно попадение.

Лицевото разпознаване не е никак лесна задача. Тя включва забелязване на малки разлики сред едни и същи черти. Рибите може да не разполагат с големи мозъци, но забелязват дребни разлики в средата си, което може да ги насочи към плячката и от кого да се пазят.

Създават схеми за ориентир? Дребното попче, обитател на Мексиканския залив, има способността да запомня очертанията на дъното и си дава сметка къде ще се образуват езерца между скалите при отлива на водата. Ако то се озове заедно с хищник в такова езерце, то знае точно накъде да избяга и моментално скача в правилната посока. Няколко седмици, извадени от териториите си, попчетата все още си спомняли картите и се ориентирали отлично, за да се предпазят от хищниците.

Всички тези неочаквани научни сведения променят гледната ни точка и отношението спрямо рибите, за които съвсем очевидно си заслужава да се заровим по-дълбоко в проучванията на тяхната природа.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари