Автономните автомобили: Заплахите на технологичната революция
7991 прегледа
0 Коментара
Трудностите при тестовете на автономни возила ни отдалечават от реалното им приложение
Автономните коли могат да изместят предизвикателствата пред шофирането, които се дължат най-вече на човешкия фактор. Всеки от нас е подложен на стрес, изморява се или се разсейва понякога, което създава редица рискове на пътя. Те могат да бъдат намалени с помощта на съвременните технологии, а застрахователите вече оценяват възможността като особено привлекателна.
По данни на департаментите по транспорт и бизнес, иновации и умения на Обединеното кралство, скоро пазарът за безпилотни авто¬мобили ще възлиза на 900 милиарда паунда годишно. Прогнозата е в световен мащаб и описва картината след около 5 години. Ето защо някои държави вече работят усърдно по въпроса и подкрепят производителите в сферата. Субсидират се проекти за подобряване на комуникацията между превозните средства, инфраструктурата и усъвършенстване на автономните автомобили.
Audi е първата фирма, която стартира с тестове в реална обстановка през 2013 г. в Невада и година по-късно във Флорида, след като получава официално разрешение за тях. Технологичните системи на немския концерн разчитат на диференциален GPS, изчисляващ с точност до няколко сантиметра. Той разполага с 12 радарни сензора, които извършват сканиране на периметъра пред колата. Оборудван е и с четири видеокамери, следящи за маркировката, преминаващите пешеходци, както и всеки предмет, който би могъл да се озове на пътя. Допълнителна екстра е лазерният сензор, излъчващ 100 хиляди инфрачервени импулса в секунда за обзор на четири нива и картографиращ средата наоколо. Цялата информация се обработва от мощно компютърно устройство.
Круиз контролът и паркинг асистентите вече са ни познати като постижения при автомобилите – те функционират на същия принцип. Само чрез тях обаче трудно бихме могли да стигнем от една точка до друга. По-смелите крачки в това отношение предстоят да бъдат направени от компании като Uber, Tesla, Google, Fiat-Chrysler, Renault-Nissan. Все още обаче съществуват проблеми, които изискват своето решение.
От Renault-Nissan например споделят, че техните коли не знаят как да реагират при среща с велосипедисти, тъй като те понякога са в ролята на пешеходци, а друг път се държат като превозни средства. От Tesla разказват за слънчевата светлина и пречупването й през капките на дъжда, които объркват камерите и лазерните сензори. Споменатите пропуски са създали условия за няколко инцидента, които макар и незначителни, не могат да бъдат подценявани.
Uber вече претърпяха скандал и им беше отнет лицензът, тъй като беше разпространено видео, от което става ясно, че машините им преминават на червен светофар или правят обратни завои на велосипедни алеи. След година възобновиха тестовете. По-късно една от колите им се обърна в Темпе, Аризона, а пък миналата година жена бе убита от техен автомобил, което стана причина програмата им за автономни возила да бъде временно преустановена за кой ли път...
Още по-драстичен е случаят с Model S на Tesla, който катастрофира, блъскайки се в камион, а водачът намира смъртта си. Според представителите на производителя за нещастните обстоятелства не може да се държи отговорна системата за автономно управление, а те се дължат на автоматичните спирачки.
Провалите са нормални, но тук става дума и за човешки животи, което принуждава създателите да търсят и други варианти за изпитания. Реалните условия са задължителни, тъй като само те могат да подскажат на проектантите някои неочаквани сценарии, които могат да се разиграят на пътя. Това поставя под въпрос използването на обществените трасета. Те явно са прекалено рисков тестов полигон, или поне докато технологията не успее да гарантира по-висока надеждност.
Състезанията са също един добър начин да се направи проверка за способностите на безпилотните коли. Шампионатът за автономни електромобили – Roborace, предлага отлична възможност в тази посока, но има и съображения, които трябва да се имат предвид. На пистата се развива висока скорост и има конкуренция, но липсват пешеходци, ремонти, натоварени кръстовища и трафикът върви само в една посока.
За разлика от шосейните прототипи, при Roborace няма шофьори, които биха могли да поемат в ръце управлението, ако се стигне до грешка. Непредвидените ситуации се решават с аварийно изключване, което се контролира от механиците в бокса. Болидите спират мигновено и времето за реакция е доста кратко. При първата публична демонстрация излязоха две коли на трасето, като едната изпусна завой и се удари в страничните прегради. Финиширалият болид обаче разви скорост от близо 190 км/ч и успя да заобиколи куче, което се оказа в опасна близост на пистата.
Миналата година международният транспортен форум (ITF) публикува доклад с иводите от работна среща, в която са участвали лидери от бранша като Uber, Volvo, Toyota, FIA и други.
Чия е отговорността при инциденти
Спорен е въпросът относно отговорността при възникването на инциденти. Ако шофьорът не управлява возилото, той следва да е просто пасажер. Застрахователите трябва да имат механизъм, по който да преценяват дали катастрофата се дължи на софтуерна грешка или липса на адекватна реакция от страна на водача. Необходимо е производителите да внедрят системи, които да събират и да обработват съответните данни и в случай на инцидент, информацията да бъде предоставяна на властите.
Планира се данните да обхващат събитията от 30 секунди преди до 15 секунди след сблъсъка, а GPS-ът да указва времето и мястото, както и да регистрира режимът на колата. Ако той е бил автономен, тогава трябва да е ясно дали се е стигнало до удар при пътуване или при паркиране, както и кога шофьорът е извършил намеса в системата.
Тук проблем се явява и хакерството, тъй като има подозрения, че автономните автомобили биха могли да се използват и с нечисти цели, включително и за терористични актове и други престъпления. Опасенията са напълно обосновани и производителите имат доста работа, преди да се стигне до пълното изместване на човешкия фактор при управлението на превозните средства.
И все пак, можем да си представим, а и да помечтаем, какво ще се промени, ако шофьорите изчезнат от уравнението.
Днес ние вече знаем какво улеснение са паркинг асистентите, а ако разчитаме на автономна машина, тя би могла да ни закара до съответната точка и след това сама да си намери място за паркиране.
Младите, които тепърва ще взимат книжка, ще трябва да усвоят допълнителни умения по време на курса си. Ще трябват и хора да ги обучат – инструктори от ново поколение!
Идва ли краят на такситата? Може би най-сетне ще се сбогуваме с някои неприятни изживявания покрай чакането и употребата им, но загубата на работни места ще създаде негативни вълнения в сектора.
Когато сме изморени и сме на път, ще можем спокойно да се отпуснем и да поспим. Дългите преходи вече няма да са мъчителни за никого.
Туристическите обиколки ще са още по-привлекателни, защото можем да се качим в колата си, вместо да разчитаме единствено на автобусите.
Транспортирането на товари ще е свързано с по-малко разходи и ще се случва за по-кратко време.
Автономните коли могат да изместят предизвикателствата пред шофирането, които се дължат най-вече на човешкия фактор. Всеки от нас е подложен на стрес, изморява се или се разсейва понякога, което създава редица рискове на пътя. Те могат да бъдат намалени с помощта на съвременните технологии, а застрахователите вече оценяват възможността като особено привлекателна.
По данни на департаментите по транспорт и бизнес, иновации и умения на Обединеното кралство, скоро пазарът за безпилотни авто¬мобили ще възлиза на 900 милиарда паунда годишно. Прогнозата е в световен мащаб и описва картината след около 5 години. Ето защо някои държави вече работят усърдно по въпроса и подкрепят производителите в сферата. Субсидират се проекти за подобряване на комуникацията между превозните средства, инфраструктурата и усъвършенстване на автономните автомобили.
Audi е първата фирма, която стартира с тестове в реална обстановка през 2013 г. в Невада и година по-късно във Флорида, след като получава официално разрешение за тях. Технологичните системи на немския концерн разчитат на диференциален GPS, изчисляващ с точност до няколко сантиметра. Той разполага с 12 радарни сензора, които извършват сканиране на периметъра пред колата. Оборудван е и с четири видеокамери, следящи за маркировката, преминаващите пешеходци, както и всеки предмет, който би могъл да се озове на пътя. Допълнителна екстра е лазерният сензор, излъчващ 100 хиляди инфрачервени импулса в секунда за обзор на четири нива и картографиращ средата наоколо. Цялата информация се обработва от мощно компютърно устройство.
Трезв поглед към недостатъците
Круиз контролът и паркинг асистентите вече са ни познати като постижения при автомобилите – те функционират на същия принцип. Само чрез тях обаче трудно бихме могли да стигнем от една точка до друга. По-смелите крачки в това отношение предстоят да бъдат направени от компании като Uber, Tesla, Google, Fiat-Chrysler, Renault-Nissan. Все още обаче съществуват проблеми, които изискват своето решение.
От Renault-Nissan например споделят, че техните коли не знаят как да реагират при среща с велосипедисти, тъй като те понякога са в ролята на пешеходци, а друг път се държат като превозни средства. От Tesla разказват за слънчевата светлина и пречупването й през капките на дъжда, които объркват камерите и лазерните сензори. Споменатите пропуски са създали условия за няколко инцидента, които макар и незначителни, не могат да бъдат подценявани.
Uber вече претърпяха скандал и им беше отнет лицензът, тъй като беше разпространено видео, от което става ясно, че машините им преминават на червен светофар или правят обратни завои на велосипедни алеи. След година възобновиха тестовете. По-късно една от колите им се обърна в Темпе, Аризона, а пък миналата година жена бе убита от техен автомобил, което стана причина програмата им за автономни возила да бъде временно преустановена за кой ли път...
Още по-драстичен е случаят с Model S на Tesla, който катастрофира, блъскайки се в камион, а водачът намира смъртта си. Според представителите на производителя за нещастните обстоятелства не може да се държи отговорна системата за автономно управление, а те се дължат на автоматичните спирачки.
Крачка напред и търсене на възможности
Провалите са нормални, но тук става дума и за човешки животи, което принуждава създателите да търсят и други варианти за изпитания. Реалните условия са задължителни, тъй като само те могат да подскажат на проектантите някои неочаквани сценарии, които могат да се разиграят на пътя. Това поставя под въпрос използването на обществените трасета. Те явно са прекалено рисков тестов полигон, или поне докато технологията не успее да гарантира по-висока надеждност.
Състезанията са също един добър начин да се направи проверка за способностите на безпилотните коли. Шампионатът за автономни електромобили – Roborace, предлага отлична възможност в тази посока, но има и съображения, които трябва да се имат предвид. На пистата се развива висока скорост и има конкуренция, но липсват пешеходци, ремонти, натоварени кръстовища и трафикът върви само в една посока.
За разлика от шосейните прототипи, при Roborace няма шофьори, които биха могли да поемат в ръце управлението, ако се стигне до грешка. Непредвидените ситуации се решават с аварийно изключване, което се контролира от механиците в бокса. Болидите спират мигновено и времето за реакция е доста кратко. При първата публична демонстрация излязоха две коли на трасето, като едната изпусна завой и се удари в страничните прегради. Финиширалият болид обаче разви скорост от близо 190 км/ч и успя да заобиколи куче, което се оказа в опасна близост на пистата.
Миналата година международният транспортен форум (ITF) публикува доклад с иводите от работна среща, в която са участвали лидери от бранша като Uber, Volvo, Toyota, FIA и други.
Чия е отговорността при инциденти
Спорен е въпросът относно отговорността при възникването на инциденти. Ако шофьорът не управлява возилото, той следва да е просто пасажер. Застрахователите трябва да имат механизъм, по който да преценяват дали катастрофата се дължи на софтуерна грешка или липса на адекватна реакция от страна на водача. Необходимо е производителите да внедрят системи, които да събират и да обработват съответните данни и в случай на инцидент, информацията да бъде предоставяна на властите.
Планира се данните да обхващат събитията от 30 секунди преди до 15 секунди след сблъсъка, а GPS-ът да указва времето и мястото, както и да регистрира режимът на колата. Ако той е бил автономен, тогава трябва да е ясно дали се е стигнало до удар при пътуване или при паркиране, както и кога шофьорът е извършил намеса в системата.
Тук проблем се явява и хакерството, тъй като има подозрения, че автономните автомобили биха могли да се използват и с нечисти цели, включително и за терористични актове и други престъпления. Опасенията са напълно обосновани и производителите имат доста работа, преди да се стигне до пълното изместване на човешкия фактор при управлението на превозните средства.
Да се пренесем в един нов свят
И все пак, можем да си представим, а и да помечтаем, какво ще се промени, ако шофьорите изчезнат от уравнението.
Днес ние вече знаем какво улеснение са паркинг асистентите, а ако разчитаме на автономна машина, тя би могла да ни закара до съответната точка и след това сама да си намери място за паркиране.
Младите, които тепърва ще взимат книжка, ще трябва да усвоят допълнителни умения по време на курса си. Ще трябват и хора да ги обучат – инструктори от ново поколение!
Идва ли краят на такситата? Може би най-сетне ще се сбогуваме с някои неприятни изживявания покрай чакането и употребата им, но загубата на работни места ще създаде негативни вълнения в сектора.
Когато сме изморени и сме на път, ще можем спокойно да се отпуснем и да поспим. Дългите преходи вече няма да са мъчителни за никого.
Туристическите обиколки ще са още по-привлекателни, защото можем да се качим в колата си, вместо да разчитаме единствено на автобусите.
Транспортирането на товари ще е свързано с по-малко разходи и ще се случва за по-кратко време.