GPS използваме ежедневно, но не знаем почти нищо за него
6126 прегледа
0 Коментара
Системата GPS (Global Positioning System) е създадена от военните на САЩ, като целта й е била да се установи местоположението на даден обект спрямо няколко спътника, изстреляни в края на 70-те години.
Тя обаче започва да функционира около 10 години по-късно, а едва още толкова напред във времето са добавени наземни станции, които спомагат за пълната точност на локализирането на наблюдаваната точка. Резултатът показва периметър от около метър, а в Калифорнийския университет вече се правят опити и за установяване на координатите до няколко сантиметра.
Този подход съчетава сигнала от GPS с информацията, която постъпва от сензорите за движение – с такива са снабдени някои от смартфоните, например. Технологията не е успяла засега да се настани трайно в ежедневието, тъй като не е имало толкова мощни компютри, които да я обслужват. Но сега екипът, който разработва проекта, е открил вариант да съвместява GPS данните и тези от сензорите за движение. На такъв алгоритъм ще се радва новото поколение, и той ще може да се инсталира в автомобилни средства и смартфони…
В момента засичането в рамките на метър все пак е предостатъчно за навигационните системи, с които сме свикнали, докато пътуваме. В някои случаи ще са необходими по-точни данни, както е при автономните коли, защото се касае за безопасност и сигурност.
Роботиката е още една област, която би се възползвала от нововъведението. Медицинските роботи, грижещи се за стари и болни пациенти, биха могли да се ориентират по-удачно из коридорите на апартаментите им. Машините ще имат способността да се занимават и с по-детайлна работа, като полагане на пътна маркировка или доставка на продукти до дома. Всеки настроен антиглобалистки тук ще се възмути, тъй като това означава само едно – още безработни на пазара на труда.
Съществуват и задкулисни политически борби около системата GPS. В Европа, Китай, Япония и дори в Индия отдавна хвърлят усилия да създадат собствени мрежи от спътници за навигация, за да не са зависими от САЩ. Тези страни имат намерение да бъдат по-достоверни в предлагането на данните от GPS, за тях ще е голямо предимство да показват обектите с по-висока точност от сегашната мрежа.
GLONASS започва изграждането си през 1976 г., а е завършена през 1995 г. С нейна помощ достигаме до точката, която търсим в рамките на 2 м от нея. Google Maps неслучайно използват GLONASS заедно с GPS, за да локализират адреса, на който се намирате.
Това е индийската навигационна система и тя има покритие само в субконтинента. Точността, която предоставя, е около 10 метра. Ръководят я 7 спътника, намиращи се в орбита.
На територията на ЕС действа разработката на космическата агенция, състояща се от 30 спътника. Част от тях вече се намират в орбита и излъчват информация с точност до метър. Окончателното й завършване се очаква да бъде през 2020 г.
Китай си имат COMPASS, позната също като БaйДу-2, която на практика ще заеме мястото на настоящата БaйДу. Благодарение на нея се извършват навигационните услуги на Китай и съседните региони. Тя ще бъде с уникална точност – до 10 см при военните, а за граждански „мисии“ ще е до 10 метра. Планирани са общо 35 спътника, като 10 от тях вече са изстреляни в орбита.
До такава степен сме привикнали с електронните карти, които ни изпраща GPS, че дори нямаме представа как се осъществява целият този процес. Когато ни ръководи по зададения маршрут, системата събира сведения от цели четири спътника. Около нашата планета се движат 24 сателитни предаватели, а няколко от тях бихме могли да наблюдаваме непрекъснато. Двигателите на спътниците се грижат за правилно изчислените орбити и скорост, а ако се налагат корекции, те се заемат с тях своевременно. Пълната обиколка на Земята на GPS спътниците е приблизително 12 часа, а скоростта, която развиват е 11 хиляди км/ч.
Центърът на системата GPS е позициониран насред красивите възвишения в Колорадо Спрингс, а антени по цялата Земя правят връзката с него.
Тя обаче започва да функционира около 10 години по-късно, а едва още толкова напред във времето са добавени наземни станции, които спомагат за пълната точност на локализирането на наблюдаваната точка. Резултатът показва периметър от около метър, а в Калифорнийския университет вече се правят опити и за установяване на координатите до няколко сантиметра.
Този подход съчетава сигнала от GPS с информацията, която постъпва от сензорите за движение – с такива са снабдени някои от смартфоните, например. Технологията не е успяла засега да се настани трайно в ежедневието, тъй като не е имало толкова мощни компютри, които да я обслужват. Но сега екипът, който разработва проекта, е открил вариант да съвместява GPS данните и тези от сензорите за движение. На такъв алгоритъм ще се радва новото поколение, и той ще може да се инсталира в автомобилни средства и смартфони…
В момента засичането в рамките на метър все пак е предостатъчно за навигационните системи, с които сме свикнали, докато пътуваме. В някои случаи ще са необходими по-точни данни, както е при автономните коли, защото се касае за безопасност и сигурност.
Роботиката е още една област, която би се възползвала от нововъведението. Медицинските роботи, грижещи се за стари и болни пациенти, биха могли да се ориентират по-удачно из коридорите на апартаментите им. Машините ще имат способността да се занимават и с по-детайлна работа, като полагане на пътна маркировка или доставка на продукти до дома. Всеки настроен антиглобалистки тук ще се възмути, тъй като това означава само едно – още безработни на пазара на труда.
Съществуват и задкулисни политически борби около системата GPS. В Европа, Китай, Япония и дори в Индия отдавна хвърлят усилия да създадат собствени мрежи от спътници за навигация, за да не са зависими от САЩ. Тези страни имат намерение да бъдат по-достоверни в предлагането на данните от GPS, за тях ще е голямо предимство да показват обектите с по-висока точност от сегашната мрежа.
Руската алтернатива
GLONASS започва изграждането си през 1976 г., а е завършена през 1995 г. С нейна помощ достигаме до точката, която търсим в рамките на 2 м от нея. Google Maps неслучайно използват GLONASS заедно с GPS, за да локализират адреса, на който се намирате.
IRNSS
Това е индийската навигационна система и тя има покритие само в субконтинента. Точността, която предоставя, е около 10 метра. Ръководят я 7 спътника, намиращи се в орбита.
GPS в ЕС
На територията на ЕС действа разработката на космическата агенция, състояща се от 30 спътника. Част от тях вече се намират в орбита и излъчват информация с точност до метър. Окончателното й завършване се очаква да бъде през 2020 г.
Китай е на ход
Китай си имат COMPASS, позната също като БaйДу-2, която на практика ще заеме мястото на настоящата БaйДу. Благодарение на нея се извършват навигационните услуги на Китай и съседните региони. Тя ще бъде с уникална точност – до 10 см при военните, а за граждански „мисии“ ще е до 10 метра. Планирани са общо 35 спътника, като 10 от тях вече са изстреляни в орбита.
Любопитно за спътниците
До такава степен сме привикнали с електронните карти, които ни изпраща GPS, че дори нямаме представа как се осъществява целият този процес. Когато ни ръководи по зададения маршрут, системата събира сведения от цели четири спътника. Около нашата планета се движат 24 сателитни предаватели, а няколко от тях бихме могли да наблюдаваме непрекъснато. Двигателите на спътниците се грижат за правилно изчислените орбити и скорост, а ако се налагат корекции, те се заемат с тях своевременно. Пълната обиколка на Земята на GPS спътниците е приблизително 12 часа, а скоростта, която развиват е 11 хиляди км/ч.
Центърът на системата GPS е позициониран насред красивите възвишения в Колорадо Спрингс, а антени по цялата Земя правят връзката с него.
