Модерните технологии – адът за нашите мозъци?
8441 прегледа
0 Коментара
До колко мозъчната ни дейност страда от обвързаността ни с модерните технологии
В съвременния свят ние сме свикнали да се уповаваме на необятните възможности за достъп до информация чрез интернет, да се ориентираме с помощта на GPS и да общуваме предимно в социалните мрежи. Напоследък тези наши навици са обект на иронизиране, а често и биваме осъждани, защото ставаме по-затворени и дистанцирани, умствените ни способности деградират, а уменията ни да се концентрираме отслабват тотално.
Толкова страшни ли са реално модерните технологии? Защо повечето от нас вече не могат да запомнят телефонни номера, докато преди са го правили с лекота? И докога ще се взираме в смартфоните си, докато насреща ни стои близък човек?
Отговорите не изглеждат толкова прости и не всичко е въпрос на навици. Глобалните промени засягат всички и преди много векове те също са се стрували на мъдреците толкова катастрофални. Гърците са изпадали в страх от предупреждението на Платон, че ако се облягат на писането, паметта им ще закърнее. Колко познато и абсолютно приложимо към днешната действителност.
Компютрите влияят върху дейността на мозъците ни и наистина я изменят, но това се случва и при работа с кой да е инструмент, независимо дали го осъзнаваме. Ако косим трева, приготвяме вечеря или играем на двора с топка, ние се сдобиваме с определени опитности и преминаваме през преживявания, които също моделират мозъка. Ключов остава моментът не дали имат отражение, а как се адаптираме към настоящия модел на живот, който е обвързан силно с онлайн пространството.
В университета «Макгил» в Канада са се заели със задачата да сравнят мозъците на хора, които употребяват навигация и такива, които се ориентират, благодарение на собствените си умения. За целта е направен анализ с функционална магнитно-резонансна томография. Втората група е показала по-висока активност и по-голям обем на сивото вещество в хипокампа от първата. Водачите, които изминавали определен маршрут с помощта на GPS, не помнели толкова подробности от пътуването, а самостоятелните единици срещали трудности при възстановяването на детайли от маршрута. Заключението на специалисти от Юнивърсити Колидж гласи, че по всяка вероятност зависимостта ни от технологиите, кара някои участъци в мозъка да се уголемяват, докато други претърпяват смаляване.
• Променят ли технологиите мозъците ни? Да, това е факт, когато наблюдаваме използването на навигация.
Понякога ние чуваме звънене на телефон и смятаме, че ни търсят, но когато погледнем, се оказва, че сме се излъгали. Дори и да не си го признавате, на всеки се е случвало. Това е така нареченият синдром на призрачната вибрация – мозъчна заблуда, която е често срещана. Между 70 и 90 на сто от собствениците на телефони са се сблъсквали с феномена. Не бива да смятате, че той се дължи на лудост, а имайте предвид, че е просто мускулен спазъм. Когато ние се тревожим, че може да пропуснем дадено обаждане, ние сме склонни на фалшиви компенсации, които подсказват, че мозъкът ни се презастрахова.
Нашето внимание е непрекъснато ангажирано, независимо дали от телефонни разговори, от съобщения, от комуникация в социалната мрежа. Тази активна информационна атака ни спъва в опитите ни да се концентрираме.
Анализ от изследване на Microsoft категорично сочи, че средната продължителност на съсредоточаване при хората е спаднала от 12 на 8 секунди от 2000 година насам. Някои все пак са факири и се справят с предизвикателството да задържат вниманието си за 9 секунди. Може би не са достатъчно доводите, за да се твърди, че става дума за тенденция, но всички експертни проучвания до момента го показват.
• Пречат ли модерните технологии на вниманието ни? Да, създават сериозни пречки да се съсредоточим за дълго време.
Вече има много истории, които свидетелстват за починали млади хора, след като са играли продължително на компютърни игри. Те пропускат хранене, погубват съня си, дори не се движат, а са като обсебени от виртуалните си занимания. Един от по-драстичните примери е на мъж от Южна Корея, който е играл 50 часа и в резултат е умрял от претоварване. Мозъчната активност на хората, които прекаляват с интернет престоя си, наподобява на тази при тези, които са пристрастени към дрогата. В тази посока обаче трябва да се правят и допълнителни изследвания, защото причините и ефектите не са особено ясни, може би те се дължат на други предпоставки.
Ние не натоварваме толкова паметта си вече, защото всичко ни е на една ръка разстояние. Не е необходимо да помним телефонни номера, нито маршрути. Този облекчен режим не е особено полезен за мозъка, той може да доведе до състояние, описано с понятието дигитална деменция. Хората, които са отдадени на интернет и компютърните игри, имат свито сиво вещество в мозъка, смятат учените от Университета на Бердфордшир. Предозирането с модерните технологии оказва сериозно натоварване на частта от мозъка, която се грижи за функции като планиране и организиране.
Има връзка между висенето в интернет и депресията. По никакъв начин специалистите не са изненадани, че повечето пристрастени хора се чувстват неадекватни след часове във виртуалното пространство. Ако те прекарват повече време в социалната мрежа, този ефект се задълбочава. Там разглеждат идеализирани изображения и активират невронните мрежи в мозъка, свързани със страха и безпокойството. Така се повишава телесният им дискомфорт. Никоя социална мрежа не може да замени живия контакт, защото може би сме устроени така, че ни е по-полезно да общуваме на четири очи с хората, които обичаме.
Децата са започнали да губят интереса си да посрещат родителите си у дома след работа, вместо това те са вперили погледи в таблетите и мобилните си устройства. За семейството понякога това е миг на спокойствие, че те са ангажирани с нещо и не търсят внимание, но този престой се отразява и на реакциите на децата. Техните умения да разчитат емоциите по изражението на лицето остават недоразвити, особено когато се прекалява с интернет технологиите. Затова тези занимания трябва да са умерени и дозирани. Когато се движат в нормални граници, те дори могат да са полезни за мозъците на подрастващите. Ако младите хора имат бърз достъп до образователни ресурси, сложни игри, форуми и различни онлайн услуги, те усвояват скоростно специалности, което в миналото е било невъзможно.
Модерните технологии са виновни и за намаленото ни време на сън. Ние прекарваме повече часове с устройствата си, отколкото в сън. Съдържанието ни стимулира, а когато вечер екраните ни облъчват със синята си светлина, това пречи на производството на мелатонина – хормона на съня. Причината е, че епифизата получава сигнал, че е ден, което стопира процеса. Когато не спим достатъчно, ние сме склонни да преяждаме и да изпадаме в депресия, което се отразява на всички наши успехи в живота. Последствието е най-неприятно при учениците, които стигат и до други крайности.
• Страда ли сънят ни от модерните джаджи? Да, те променят навиците ни и режима ни.
Това е качество, което е изключително полезно в днешно време, но цената може да се окаже висока. Сканирането на мозъците при хора, които вършат едновременно няколко дейности, показва, че полученото знание не се натрупва така трайно в паметта ни. Плътността на сивото вещество в предната кора на мозъка е по-ниска, което вероятно се случва под влияние на ангажираността ни с няколко занимания, а може и тя да се окаже причината да го правим – тук учените са достигнали до уклончиви и противоречиви изводи. Някои защитават тезата, че именно технологиите ни помагат да сме по-умели в работата по много задачи.
Когато четем на екраните си, ние нямаме търпение да обходим подробно цялото съдържание, а прескачаме определени абзаци. Норвежко изследване, включващо доброволци от групи, които четат на екран и други на хартиен носител, показва, че електронната група се представя по-зле от останалите. То е проведено и в Швеция, където резултатите са почти идентични. Отчетени са и по-високи нива на стрес в сравнение с тези, които са чели информацията на хартия.
В съвременния свят ние сме свикнали да се уповаваме на необятните възможности за достъп до информация чрез интернет, да се ориентираме с помощта на GPS и да общуваме предимно в социалните мрежи. Напоследък тези наши навици са обект на иронизиране, а често и биваме осъждани, защото ставаме по-затворени и дистанцирани, умствените ни способности деградират, а уменията ни да се концентрираме отслабват тотално.
Толкова страшни ли са реално модерните технологии? Защо повечето от нас вече не могат да запомнят телефонни номера, докато преди са го правили с лекота? И докога ще се взираме в смартфоните си, докато насреща ни стои близък човек?
Отговорите не изглеждат толкова прости и не всичко е въпрос на навици. Глобалните промени засягат всички и преди много векове те също са се стрували на мъдреците толкова катастрофални. Гърците са изпадали в страх от предупреждението на Платон, че ако се облягат на писането, паметта им ще закърнее. Колко познато и абсолютно приложимо към днешната действителност.
Компютрите влияят върху дейността на мозъците ни и наистина я изменят, но това се случва и при работа с кой да е инструмент, независимо дали го осъзнаваме. Ако косим трева, приготвяме вечеря или играем на двора с топка, ние се сдобиваме с определени опитности и преминаваме през преживявания, които също моделират мозъка. Ключов остава моментът не дали имат отражение, а как се адаптираме към настоящия модел на живот, който е обвързан силно с онлайн пространството.
С или без навигация
В университета «Макгил» в Канада са се заели със задачата да сравнят мозъците на хора, които употребяват навигация и такива, които се ориентират, благодарение на собствените си умения. За целта е направен анализ с функционална магнитно-резонансна томография. Втората група е показала по-висока активност и по-голям обем на сивото вещество в хипокампа от първата. Водачите, които изминавали определен маршрут с помощта на GPS, не помнели толкова подробности от пътуването, а самостоятелните единици срещали трудности при възстановяването на детайли от маршрута. Заключението на специалисти от Юнивърсити Колидж гласи, че по всяка вероятност зависимостта ни от технологиите, кара някои участъци в мозъка да се уголемяват, докато други претърпяват смаляване.
• Променят ли технологиите мозъците ни? Да, това е факт, когато наблюдаваме използването на навигация.
Мозъчни заблуди
Понякога ние чуваме звънене на телефон и смятаме, че ни търсят, но когато погледнем, се оказва, че сме се излъгали. Дори и да не си го признавате, на всеки се е случвало. Това е така нареченият синдром на призрачната вибрация – мозъчна заблуда, която е често срещана. Между 70 и 90 на сто от собствениците на телефони са се сблъсквали с феномена. Не бива да смятате, че той се дължи на лудост, а имайте предвид, че е просто мускулен спазъм. Когато ние се тревожим, че може да пропуснем дадено обаждане, ние сме склонни на фалшиви компенсации, които подсказват, че мозъкът ни се презастрахова.
Липсата на концентрация
Нашето внимание е непрекъснато ангажирано, независимо дали от телефонни разговори, от съобщения, от комуникация в социалната мрежа. Тази активна информационна атака ни спъва в опитите ни да се концентрираме.
Анализ от изследване на Microsoft категорично сочи, че средната продължителност на съсредоточаване при хората е спаднала от 12 на 8 секунди от 2000 година насам. Някои все пак са факири и се справят с предизвикателството да задържат вниманието си за 9 секунди. Може би не са достатъчно доводите, за да се твърди, че става дума за тенденция, но всички експертни проучвания до момента го показват.
• Пречат ли модерните технологии на вниманието ни? Да, създават сериозни пречки да се съсредоточим за дълго време.
Пристрастяването
Вече има много истории, които свидетелстват за починали млади хора, след като са играли продължително на компютърни игри. Те пропускат хранене, погубват съня си, дори не се движат, а са като обсебени от виртуалните си занимания. Един от по-драстичните примери е на мъж от Южна Корея, който е играл 50 часа и в резултат е умрял от претоварване. Мозъчната активност на хората, които прекаляват с интернет престоя си, наподобява на тази при тези, които са пристрастени към дрогата. В тази посока обаче трябва да се правят и допълнителни изследвания, защото причините и ефектите не са особено ясни, може би те се дължат на други предпоставки.
Капацитетът за запомняне
Ние не натоварваме толкова паметта си вече, защото всичко ни е на една ръка разстояние. Не е необходимо да помним телефонни номера, нито маршрути. Този облекчен режим не е особено полезен за мозъка, той може да доведе до състояние, описано с понятието дигитална деменция. Хората, които са отдадени на интернет и компютърните игри, имат свито сиво вещество в мозъка, смятат учените от Университета на Бердфордшир. Предозирането с модерните технологии оказва сериозно натоварване на частта от мозъка, която се грижи за функции като планиране и организиране.
Вредят ли на настроението
Има връзка между висенето в интернет и депресията. По никакъв начин специалистите не са изненадани, че повечето пристрастени хора се чувстват неадекватни след часове във виртуалното пространство. Ако те прекарват повече време в социалната мрежа, този ефект се задълбочава. Там разглеждат идеализирани изображения и активират невронните мрежи в мозъка, свързани със страха и безпокойството. Така се повишава телесният им дискомфорт. Никоя социална мрежа не може да замени живия контакт, защото може би сме устроени така, че ни е по-полезно да общуваме на четири очи с хората, които обичаме.
Социалните реакции и детското развитие
Децата са започнали да губят интереса си да посрещат родителите си у дома след работа, вместо това те са вперили погледи в таблетите и мобилните си устройства. За семейството понякога това е миг на спокойствие, че те са ангажирани с нещо и не търсят внимание, но този престой се отразява и на реакциите на децата. Техните умения да разчитат емоциите по изражението на лицето остават недоразвити, особено когато се прекалява с интернет технологиите. Затова тези занимания трябва да са умерени и дозирани. Когато се движат в нормални граници, те дори могат да са полезни за мозъците на подрастващите. Ако младите хора имат бърз достъп до образователни ресурси, сложни игри, форуми и различни онлайн услуги, те усвояват скоростно специалности, което в миналото е било невъзможно.
По-малко сън
Модерните технологии са виновни и за намаленото ни време на сън. Ние прекарваме повече часове с устройствата си, отколкото в сън. Съдържанието ни стимулира, а когато вечер екраните ни облъчват със синята си светлина, това пречи на производството на мелатонина – хормона на съня. Причината е, че епифизата получава сигнал, че е ден, което стопира процеса. Когато не спим достатъчно, ние сме склонни да преяждаме и да изпадаме в депресия, което се отразява на всички наши успехи в живота. Последствието е най-неприятно при учениците, които стигат и до други крайности.
• Страда ли сънят ни от модерните джаджи? Да, те променят навиците ни и режима ни.
Няколко задачи едновременно
Това е качество, което е изключително полезно в днешно време, но цената може да се окаже висока. Сканирането на мозъците при хора, които вършат едновременно няколко дейности, показва, че полученото знание не се натрупва така трайно в паметта ни. Плътността на сивото вещество в предната кора на мозъка е по-ниска, което вероятно се случва под влияние на ангажираността ни с няколко занимания, а може и тя да се окаже причината да го правим – тук учените са достигнали до уклончиви и противоречиви изводи. Някои защитават тезата, че именно технологиите ни помагат да сме по-умели в работата по много задачи.
Четем на повърхностно ниво
Когато четем на екраните си, ние нямаме търпение да обходим подробно цялото съдържание, а прескачаме определени абзаци. Норвежко изследване, включващо доброволци от групи, които четат на екран и други на хартиен носител, показва, че електронната група се представя по-зле от останалите. То е проведено и в Швеция, където резултатите са почти идентични. Отчетени са и по-високи нива на стрес в сравнение с тези, които са чели информацията на хартия.
