Думите имат огромна сила, а когато сме деца, те се настаняват трайно в съзнанието ни

Децата попиват като гъби – този израз сме го чували всички, но въпреки това рядко се замисляме какво говорим пред тях. Думите наистина имат огромна сила. Добрите и мъдрите наставления могат да ни помогнат да станем по-добри, когато пораснем, а ако родителите са гневни и отчаяни, те насаждат съмнения в децата и впоследствие стават причина за редица пропуснати възможности.

Понякога обичайните изрази, които използваме, могат да се окажат не толкова безопасни и безобидни. Те могат да повлияят негативно на самооценката на детето и да го направят неуверено.

Какво съветват експертите по детска психология

Следват 12 израза, от които е по-удачно да се въздържаме при общуването си с децата. Вместо тях можем да употребяваме други, далеч по-полезни за развитието им.


„Гордея се с теб!“

На пръв поглед нищо страшно няма в това да кажем, че се гордеем с детето си, напротив. Ако тази фраза обаче се казва по инерция и хвалим малките за това, че са изяли обяда си или са имали скромно постижение, тя губи своето значение.

Пробвайте да го изтъкнете с думите: „Ти можеш да се гордееш със своята работа“ или „Колко бързо само реши тази задача!“. Правете го в случаите, в които детето е постигнало нещо. Така ще го научите на самокритичност и да се гордее с онова, което действително е изпълнило отлично.


„Ще видиш какво ще стане, когато майка (баща) ти се върне вкъщи“

Тази заплаха може и да ви свърши работа понякога, ако другият родител се възприема за авторитет от детето. Това обаче не е много ценна стратегия. Само във филмите играта на доброто и лошото ченге води до очаквания ефект. При възпитанието на децата е напълно безсмислено да предизвикате в него страх от майката или бащата. Така подривате собствения си авторитет и не постигате корекция на поведението на непослушното момченце или момиченце.

Далеч по-резултатно би било, ако му кажете: „Моля те, не прави така повече. Това ме разстройва, защото….“.


„Как мина твоят ден?“

Този въпрос е сложно формулиран и не предполага еднозначен отговор. Ако държите да узнаете с какво се е занимавало детето през деня, питайте конкретно. Така ще го стимулирате и ще го насочите към съответния разказ от неговата уста.

Може да го питате например: „Какво хубаво ти се случи днес?“.


„Ако не изядеш супата си, десерт няма да получиш!“

Заместете този израз със следния: „На вечеря имаме първо супа, после идва време за десерта!“.

Когато детето чуе първата закана, десертът става още по-ценен за него. Удоволствието от вечерята се губи напълно, а вашата цел е точно обратната. При коментарите си за храната трябва да сте много внимателни поначало, за да не натежавате несъзнателно везните в полза на онези продукти, които искате по-рядко да присъстват в менюто на децата.


„Бързо!“

Кошмарът на всяко семейство, което бърза за работа и училище… Всяка сутрин може да се превърна в такава, ако изпускаме нещата от контрол и напрягаме излишно обстановката.

Да, вие бързате, детето също трябва да побърза, но ако непрекъснато го повтаряте, усилията ви няма да доведат до желаното. Така ще стресирате наследника си допълнително, ще се разсее и ще пропусне нещо важно преди тръгване.

Изменете леко израза и го подканете да побързате заедно, но нека не звучи като команда.


„Остави ме на мира!“

Бъдете по-деликатни дори в трудни за вас моменти. Опитайте да помолите детето да ви даде минутка, за да завършите задачата си и тогава да поговорите. Или бързо разберете какво се е случило, за да продължите отново с ангажиментите си.

Не лишавайте децата си от внимание и подкрепа, защото много скоро, когато те пораснат, ще започнат да се дистанцират от вас, няма да споделят нито мислите си, нито чувствата си. Една минута, която ще загубите, отделяйки я на детето си, може да ви струва доста повече впоследствие.

Освен това, знаете, че то ще настоява на своето, ще продължи да ви пита и да търси начин да изкопчи отговор от вас, и вие пак няма да успеете да се концентрирате. Бъдете стратези в подобни ситуации и избегнете задълбочаването на проблема.


„Как не те е срам!“

За детето тази фраза няма много голям смисъл, тя е с неясно съдържание. Така то не разбира какво точно е направило и защо е неприемливо. Ако все пак успеете да го убедите, че трябва да се срамува, има изследвания, които сочат, че в по-късна възраст то може да развие агресия.

Препоръчително е да обясните кое в неговото поведение е неправилно и как може да се избегне в бъдеще: „Това, което правиш, ме разстройва, защото…“


„Не плачи!“

Да плачеш, това е нещо абсолютно нормално.

Може да ви се струва, че причината е несъществена, но не бива да омаловажаваме неговите преживявания. По този начин му даваме сигнал, че емоциите нямат място в живота ни, че те са нещо противоестествено. Резултатът е, че то ще свикне да ги потиска, но от това не би могло да произлезе нищо добро.

Попитайте какво се е случило и защо се е разстроило, разберете дали и как може да му помогнете. Покажете му, че то и неговите чувства са важни!


„Няма от какво да се страхуваш!“

Всички се страхуват, дори и големите, нали? Отричайки този факт, ние не успокояваме детето, ако то действително се страхува или е наплашено.

И отново му заявявате, че емоциите, които изживява, не са съществени за вас. Постарайте се да съпреживявате с детето си. Проучете какво предизвиква страха му, подчертайте, че сте забелязали притесненията му и просто му обяснете, че сте до него.


„Защото аз казах „Не“!

Пробвайте със „Сега да спрем телевизора и да пристъпим към домашното“.

Децата искат да знаят причините за вашите заръки. Ако сте ядосани и изстреляте първата фраза, нищо няма да го принудите да направи, а и то няма да разбере защо го искате.

По този начин вие демонстрирате, че детето няма никакви права и вие сте този, който взима решения вместо него.


„Когато аз бях на твоята възраст, можех да се справя с това“

Всички деца са различни и това не е клише. Да сравнявате децата по между им, или още по-неприятното, да ги карате да се чувстват виновни, защото вие сте били по-умели на тяхната възраст, е крайно вредно за тях.

Кажете им: „Дай да ти покажа как да го направиш!“

Това, което все още не им се удава, те ще научат от вас. Подобен спомен няма равен и те цял живот ще ви споменават, когато се сетят за първите си стъпки в дадена област.


„Ти ме разочароваш!“

Ако искате да изтъкнете на детето си, че то не е оправдало вашите очаквания, значи грешите изцяло в подхода си. По-полезно за него би било, ако му обясните как се чувствате от негово действие, но без да използвате думата „разочарование“.