Хуленото младо поколение – плод на неадекватната образователна система?

A+ A-
469 прегледа 0 Коментара
Говорим за неграмотност и опростачване, но задават ли си правилните въпроси тези, които обучават децата и ръководят образованието

Пропастта между поколенията понякога е неизбежна и може би с особена сила важи днес, във времето, в което се намираме. Сякаш стремежите за анализ в търсене на причини за проблемите са почти на изчезване, а до решения за тяхното отстраняване изобщо не се стига. Вместо това обществото е силно ангажирано да сочи с пръст и да заклеймява учениците в неграмотност, опростачване, незаинтересованост към образованието…

Защо учебната програма не успява да направи паралел между естественото влечение на подрастващите към новите технологии и класическата математика например? Защо не се опитва да им обясни, че те почиват на едни и същи принципи?

В месеца на абитуриентските балове сме, когато тепърва ще водим емоционални дебати относно облеклото на зрелостниците, техните прояви и хилядите левове, пръснати с цел еднодневна демонстрация на статус. Ще се присмиваме и ще констатираме, че нещо куца в ценностната система на младите.

И това ще мине.

Темата хронологично ще се измести към резултатите от матурите. Отново ще се фокусираме върху издънките, а бисерите ще намерят място в информационните сайтове.
През последните години статистиката е жестока – висок процент от 14-годишните просто не могат да смятат. Успехът от матурите след 7 клас се движи от среден до добър по математика и малко по-висок от добър по български език.

Доста от учениците не се справят с логиката и са лишени от абстрактно мислене. Не могат да решават задачи от живота с практическо приложение, допускат синтактични и граматични грешки. Образователните експерти са категорични – функционалната грамотност на седмокласниците е ниска.

Реално те не са научени на това или не ги изпитват както би трябвало, и всъщност нещата изглеждат по този начин само и единствено според оценяването. Вероятно няколко поколения вече са ощетени и е късно да си зададем някои въпроси, но е крайно време това да бъде сторено. Може да се окаже, че подрастващите българчета не са толкова дефектни, нито пък по рождение са скарани с математика, четмо и писмо...

Има ли готовност родната образователна система да се адаптира към новите условия?

Отчита ли тя (достатъчно адекватно) технологичното ни ежедневие, което съвсем не се изчерпва с опцията да се преподава онлайн (то и в повечето случаи се оказа пълна катастрофа)?

Що за изпити са тези, след които оценките за математическо и логическо мислене са толкова ниски при все, че насреща ни стои поколение, боравещо със смарт технологии от предучилищна възраст? Могат ли родители, учители, директори и чиновници в министерството да се конкурират с тях в тази област?

Защо учебната програма не бъде усъвършенствана, така че да поднесе талантливо красивата „приказка“ на математиката – от древността до наши дни? Какво й липсва, за да предизвика интерес в децата, да научат не само сложните формули, но и тяхното приложение?

Сякаш нехайството не е там, където всички го търсят. И когато оплакваме последствията от остарялата и догматична образователна система, трябва да сме с ясната представа, че именно децата са нейните жертви.

Животът, такъв, какъвто съществува днес, изисква от тях да развият способността да се справят с актуалните предизвикателства. Неглижирането на естествените науки и хуманитарната подготовка не само, че не е в тяхна полза, но и е доста непрозорлив подход от страна на тези, от които зависи промяната.

Проблясъци и намеци за осъзнаване се срещат, но думите остават да висят в пространството, не рефлектират в обективната действителност.

„Имаме различно поколение, при което много по-трудно се провокира интересът за учене, особено по математика и природни науки. Има и вътрешни за системата фактори. Основният е необходимостта от подготвени и мотивирани учители“

гласи част от изявление на самия образователен министър Даниел Вълчев при представяне на резултатите от матурите през 2019 г.

Драконовските мерки, които бяха предприети срещу преписването през последните години, са само едната страна на монетата. Преди да се третират учениците като престъпници, трябва материалът да е преподаван така, все едно часовете са се излъчвали на живо пред министър, професионални експерти и родители.

Училището не е място, където децата да се страхуват. Може би сте чували, че то е най-хубавото нещо в живота на човека, че то е работилница за хора, че в него човек открива себе си, разбира кой е и какво може… Думи, казани от зрелостници (мислещи, дали са изключение?!), с призив към по-малките – да дадат всичко от себе си и да покажат на какво са способни.

Чудесно послание, което със същата тежест следва да трогне и онези, от които зависи да търсят нови, съвременни начини за привличане на децата. Всички имаме право (и дълг) да обсъждаме не само състоянието (постфактум), с епитети и възмущение, но и бъдещето на образованието.

Затова, молим Ви, дайте всичко от себе си и покажете на какво сте способни за хуленото младо поколение!
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари