Изненадващ обрат: Защо мързелът си е спечелил лоша слава и заслужена ли е тя
955 прегледа
0 Коментара
Стремежът към максимална продуктивност е похвален в днешно време, а може да се окаже, че мързелът всъщност има своите предимства
Да започнем направо с това: Мързелът не само има своите предимства, той може да се окаже полезен за здравето на физиката и духа ни. Учените го твърдят и разполагат със своите данни. Но пък хората дали са склонни да се оставят по течението му?
Трудно ще бъде да ви убедим да минете от страната на ленивците, особено защото днешната динамика на времето просто не го позволява. Явно хората вече сме напълно подвластни на непрекъснатия стремеж да вършим работата си с усърдие, да достигнем максимална продуктивност и да се нагърбваме с на пръв поглед невъзможни предизвикателства.
Дали обаче има истина в това, че не боравенето със сечива, културата или езикът са ни оформили като човешки същества, а принос има способността ни да мързелуваме?
На практика, поради това, че разполагаме с мислещ мозък, ние вече сме напреднали в технологично отношение, именно за да си спестим време и усилия. Създали сме компютрите, автомобилите, роботите за почистване, кафемашините, аудио книгите и т.н. Човекът е решил да спре да върви и да заложи на возило. Също така вече не се залавя да преследва и да убива собственоръчно животни, за да се нахрани с тях, а разчита на магазините, където редовно се зарежда прясно месо. Прехвърлили сме доста от работата си на машините, а както изглежда, тепърва предстои да се движим уверено в тази посока.
Това мързел ли е? Независимо от отговора, в случая може да се каже, че той е бил водещият мотив. И вероятно лесно е да се обобщи, че той си остава запазена марка за нашия вид.
Мързеливата човешка природа
Както се забелязва, и мързелът може да е ценно оръжие в желанието да се постигне успешен живот. Българите имаме приказка: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл“. Ето защо изпадането в крайности и осъждането на мързеливите прояви на околните, не винаги е оправдано.
В животинското царство леността също присъства, тя е едно необходимо „зло“. Всеки организъм се стреми към баланс – между натрупването и изразходването на енергия. Ако едно животно харчи енергията си неразумно, компенсирайки загубата с обилно хранене, то няма да оцелее дълго. Мързелът учи именно на това: да се съхраниш. Когато не е крайно наложително да се направи нещо, тогава то не е нужно да се прави.
Импулсът за леност е един от всички тези, които движат еволюцията при животните. Тук човешката изобретателност не само е достойна конкуренция, тя просто няма граници.
Стратегия за ефективност
Има разлика между същинския мързел и ефективността. Вариантите са или да генерираме повече енергия, или да намалим разхода й за по-кратко време, или с по-малко усилия.
Подбудите ни към мързеливи състояния се превръщат в мотивираща сила за създаване на технологии, които пестят труд. Животинските представители биха прегърнали идеята с радост, ако можеше да си осигурят повече бездействие, възползвайки се от технологиите.
Хората обаче, не! Ние обикновено сме склонни да се бунтуваме срещу тази постановка.
Ние не се наслаждаваме на живота, не си почиваме блажено, често забравяме да общуваме с близките и приятелите си, разбира се, защото нямаме време. Ние търсим начини да увеличим своята ефективност. Хвърляме усилия да преобразяваме земеделието за по-ползотворно осигуряване на храна.
Вместо да си спестим усилията, да консумираме по-малко, а през свободните часове да се отдаваме на пълноценна почивка, ние произвеждаме храна в излишък, отглеждаме повече добитък и после го изяждаме.
Хората не са склонни да се спрат и скоростта, с която се случват всички събития, ги увлича. Също като бързите превозни средства, създадени да задоволят потребностите ни, според описаната гледна точка.
Скоро ще дадем живот на изкуствения интелект, за да започне да взима решенията ни, без дори да ни пита, тъй като компютрите вече помнят и смятат вместо нас, но това не ни беше достатъчно. Това вече описва мързела в пълния му блясък. Както считат експертите, приматите никога не биха стигнали дотук. Те щяха да се задоволят с подсигуряване на оцеляването си и от там нататък нямаше да полагат излишен труд с неясен резултат.
Ние обичаме да създаваме. Изобретяваме роботи и машини, които да ни отворят път към мързела, а в свободното си време мислим как да създадем нещо още по-голямо.
Преследваме идеите и мечтите си за нови технологии, а понякога разбираме, че щетите надвишават ползите.
Изглежда с каквато и техника да разполагаме, която наистина може да ни позволи да бъдем най-мързеливото животно на планетата, ние никога няма да сме такива. Когато нуждите ни са удовлетворени, ние сме здраво стъпили на краката си, а погледът ни отново е устремен напред към следващия исторически прелом.
Да започнем направо с това: Мързелът не само има своите предимства, той може да се окаже полезен за здравето на физиката и духа ни. Учените го твърдят и разполагат със своите данни. Но пък хората дали са склонни да се оставят по течението му?
Трудно ще бъде да ви убедим да минете от страната на ленивците, особено защото днешната динамика на времето просто не го позволява. Явно хората вече сме напълно подвластни на непрекъснатия стремеж да вършим работата си с усърдие, да достигнем максимална продуктивност и да се нагърбваме с на пръв поглед невъзможни предизвикателства.
Дали обаче има истина в това, че не боравенето със сечива, културата или езикът са ни оформили като човешки същества, а принос има способността ни да мързелуваме?
На практика, поради това, че разполагаме с мислещ мозък, ние вече сме напреднали в технологично отношение, именно за да си спестим време и усилия. Създали сме компютрите, автомобилите, роботите за почистване, кафемашините, аудио книгите и т.н. Човекът е решил да спре да върви и да заложи на возило. Също така вече не се залавя да преследва и да убива собственоръчно животни, за да се нахрани с тях, а разчита на магазините, където редовно се зарежда прясно месо. Прехвърлили сме доста от работата си на машините, а както изглежда, тепърва предстои да се движим уверено в тази посока.
Това мързел ли е? Независимо от отговора, в случая може да се каже, че той е бил водещият мотив. И вероятно лесно е да се обобщи, че той си остава запазена марка за нашия вид.
Мързеливата човешка природа
Както се забелязва, и мързелът може да е ценно оръжие в желанието да се постигне успешен живот. Българите имаме приказка: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл“. Ето защо изпадането в крайности и осъждането на мързеливите прояви на околните, не винаги е оправдано.
В животинското царство леността също присъства, тя е едно необходимо „зло“. Всеки организъм се стреми към баланс – между натрупването и изразходването на енергия. Ако едно животно харчи енергията си неразумно, компенсирайки загубата с обилно хранене, то няма да оцелее дълго. Мързелът учи именно на това: да се съхраниш. Когато не е крайно наложително да се направи нещо, тогава то не е нужно да се прави.
Импулсът за леност е един от всички тези, които движат еволюцията при животните. Тук човешката изобретателност не само е достойна конкуренция, тя просто няма граници.
Стратегия за ефективност
Има разлика между същинския мързел и ефективността. Вариантите са или да генерираме повече енергия, или да намалим разхода й за по-кратко време, или с по-малко усилия.
Подбудите ни към мързеливи състояния се превръщат в мотивираща сила за създаване на технологии, които пестят труд. Животинските представители биха прегърнали идеята с радост, ако можеше да си осигурят повече бездействие, възползвайки се от технологиите.
Хората обаче, не! Ние обикновено сме склонни да се бунтуваме срещу тази постановка.
Ние не се наслаждаваме на живота, не си почиваме блажено, често забравяме да общуваме с близките и приятелите си, разбира се, защото нямаме време. Ние търсим начини да увеличим своята ефективност. Хвърляме усилия да преобразяваме земеделието за по-ползотворно осигуряване на храна.
Вместо да си спестим усилията, да консумираме по-малко, а през свободните часове да се отдаваме на пълноценна почивка, ние произвеждаме храна в излишък, отглеждаме повече добитък и после го изяждаме.
Хората не са склонни да се спрат и скоростта, с която се случват всички събития, ги увлича. Също като бързите превозни средства, създадени да задоволят потребностите ни, според описаната гледна точка.
Скоро ще дадем живот на изкуствения интелект, за да започне да взима решенията ни, без дори да ни пита, тъй като компютрите вече помнят и смятат вместо нас, но това не ни беше достатъчно. Това вече описва мързела в пълния му блясък. Както считат експертите, приматите никога не биха стигнали дотук. Те щяха да се задоволят с подсигуряване на оцеляването си и от там нататък нямаше да полагат излишен труд с неясен резултат.
Ние обичаме да създаваме. Изобретяваме роботи и машини, които да ни отворят път към мързела, а в свободното си време мислим как да създадем нещо още по-голямо.
Преследваме идеите и мечтите си за нови технологии, а понякога разбираме, че щетите надвишават ползите.
Изглежда с каквато и техника да разполагаме, която наистина може да ни позволи да бъдем най-мързеливото животно на планетата, ние никога няма да сме такива. Когато нуждите ни са удовлетворени, ние сме здраво стъпили на краката си, а погледът ни отново е устремен напред към следващия исторически прелом.