Тези, които ви съветват, че правилният подход да запазите отношенията си, е все да отстъпвате, напълно грешат.

Всеки има желание за удовлетворяващи отношения с партньора до себе си. Любовта е прекрасно чувство и тя може да продължава с години, стига вие двамата да я подхранвате и компромисите да не се правят само от едната страна. Всъщност във вечното отстъпване наистина се крие проблемът, който е способен да разруши връзките само за миг. Човекът, който е търпял и трупал недоволството си дълго време, има силата да сложи край на близостта, защото чашата му е преляла. И това е съвсем естествено!

Има двойки, които съумяват да балансират и винаги уважават отсрещната гледна точка, даже тя да противоречи на тяхното становище. Когато пък трябва да се намери начин за запълване на нуждите на един от участниците в брака или приятелството, другият е насреща и търси решения. Това е идеалният сценарий и може би той е по-рядко срещан, тъй като хората не са достатъчно узрели за романтика на такова ниво.

Случаите, които стоят на противоположната права, обикновено са причина за напрежение, за депресия, включително и за болестни състояния на някой от връзката. Когато мъжът или жената не намират начин да бъдат себе си, да се отпуснат в отношенията и да получават адекватна подкрепа от партньора, те се потискат и губят всякакъв интерес към живота.

Къде е границата

Най-лесно ще усетите границата, когато имате импулс да извършите нещо, а се чувствате стопирани от мнението или поведението на половинката си.

Не става дума да се въвличате в ситуации, които могат да го/я наранят. Не това е свободата в партньорството. Свободата е да имаш възможността да се развиваш духовно, да имаш творчески занимания, ако от такива изпитваш потребност, да се отдаваш на хобито си, например.

Вътрешните копнежи на душата и подсъзнанието са сигнал да откриете път за осъществяването им, защото те са част от съдбата ви – индивидуалната ви съдба. Ако до вас стои човек, който ви насърчава и дори подпомага да го правите, значи вие имате хармонични отношения. Такива отношения никога не биха станали повод за емоционални блокажи, които карат хората да страдат и да смятат брака за някакво недоразумение.

Независимо от отговорностите и задълженията, стига вие да сте мъдри представители на двойката, ще се поставяте на мястото на другия и ще му предлагате „вратички“ да преследва мечтите си. Реално вие бихте имали битови ангажименти и ако сте сами, така че трудно бихте си спестили домакинстването и готвенето. Ето защо семейството няма как да мине без тези отговорности и те не са никакво оправдание да спрем да постигаме целите си. Респективно, не могат да бъдат и удобната версия на някого, че спъват реализацията ни като личности, още по-малко да е задушаващо като фактор.


Ключът се крие в свързаните единици – тоест във вас. Ако тези две единици са пълноценни и правят компромиси, когато те не противоречат изцяло на вътрешните им убеждения, то красивата приказка надали скоро ще свърши.

Разрушителните компромиси

Стопроцентово тези компромиси ще „убият“ не само връзката ви, но и вас:

• липса на лични моменти, в които да посетите фитнеса или дори да се поглезите сами;
• неглижиране на външния вид, което в един момент ще удари директно по самочувствието ви;
• пропускане на шансове и „подаръци“ от съдбата в името на мира у дома;
• преглъщане на обиди и грубости;
• опити за променяне на характера на другия;
• физическо насилие и алкохолни изстъпления.

Крайностите, в които може да се изпадне понякога, са абсолютно вредни и няма нужда да бъдат изреждани. При тях вече е прекрачена тоталната граница с компромисите и допуснем ли ги, вървим генерално против себе си, което води до тежки последствия.