Как да запазим достойнството си?
38531 прегледа
0 Коментара
Има изследвания, че най-силната човешка емоция не е любовта, нито страхът, а … унижението. В името на това да преодолеем тази болка, мнозина се отказват и от любовта, и от прошката, дори и от здравословния страх и предпазливост. Мятаме се, опитвайки да извършим нещата, заради които ще предизвикваме Респект и Уважение, и няма да търпим Унижение. Мнозина извършват дори престъпления. Младежите – поемат по опасни пътища …
В същия момент виждаме как бедни и необразовани хора в третия свят излъчват и живеят достойнството си. Те се чувстват на място в този живот, не бързат, нито се бавят, изживяват радостта и имат своите надежди.
Какво е достойнство? Реално думата крие отговора: ДО кого СТОИМ? За миналите поколения е било важно да стоят до Царя си, до Ценностите си, до своите съселяни или роднини. В битки и радост, рамо до рамо. А днес? Най-често сме снимани до своята кола, своята къща или до чадъра на скъпия плаж, където сме били…
Има една популярна напоследък книга: „Човекът в търсене на смисъл“, от Виктор Франкъл. Авторът, интелигентен лекар психолог, губи много от своите близки и бременната си съпруга, като изживява лично униженията в концентрационните лагери. Той свидетелства, че дори в ситуация на робство, липса на имущество и връзки с обществото, можете да опазите достойнството си. Защото, дори в робство, ние имаме правото на лично виждане към събитията.
Днешният човек има правото, а често и средствата – синдикални и други, да протестира и да иска „достоен живот“. За себе си, за жените, за инвалидите… Същевременно, дори да не получи своите искания, той може да живее ако не достоен живот (с всички необходими материални и духовни условия), то поне като достоен човек.
Може да звучи неочаквано, но всъщност много по-лесно е да се почувстваш и докажеш като достоен човек, ако се наложи нещо да пожертваш или да изгубиш. Народът е казал: „Изгубиш ли имот, малко си загубил. Изгубиш ли приятел, много си загубил. Изгубиш ли чест, всичко си загубил.“ Важни са нашите избори в много ключови ситуации.
Може да нямаме вила или кола, или дори модерен телефон. Може и да нямаме пари да платим лечението или обучението на детето си. Това не ни прави хора без достойнство. Но ще станем такива, ако не държим на думата си. Ако плетем интриги против другия.
Казано е също, и не случайно, че на лъжата краката са къси. „Можеш да лъжеш много хора и за дълго време. Но никой не може да лъже всички, през цялото време“. Вътрешното достойнство, свързано неизменно с разбирането за невидим свят, както се казва „е изписано на лицето“ на човека.
Понякога и достойният човек търпи унижения. Нормално е да се приеме, че това е период на изчакване. Ако имате деца и ги храните, едва ли ще се карате с всеки работодател за това, че ви е онеправдал спрямо колегите ви. Но при нетърпима ситуация постепенно ще започнете да си търсите друга работа, или път към промяна в настоящата. Не всеки е телевизионния Батман или Зоро, та при първата нередност да размаха оръжие, за да възтържествува правдата. А и разбирането, че този който те унижава, също има нужда от време и шанс за промяна, определено е част от достойнствата на българина.
В същия момент виждаме как бедни и необразовани хора в третия свят излъчват и живеят достойнството си. Те се чувстват на място в този живот, не бързат, нито се бавят, изживяват радостта и имат своите надежди.
Какво е достойнство? Реално думата крие отговора: ДО кого СТОИМ? За миналите поколения е било важно да стоят до Царя си, до Ценностите си, до своите съселяни или роднини. В битки и радост, рамо до рамо. А днес? Най-често сме снимани до своята кола, своята къща или до чадъра на скъпия плаж, където сме били…
Има една популярна напоследък книга: „Човекът в търсене на смисъл“, от Виктор Франкъл. Авторът, интелигентен лекар психолог, губи много от своите близки и бременната си съпруга, като изживява лично униженията в концентрационните лагери. Той свидетелства, че дори в ситуация на робство, липса на имущество и връзки с обществото, можете да опазите достойнството си. Защото, дори в робство, ние имаме правото на лично виждане към събитията.
Днешният човек има правото, а често и средствата – синдикални и други, да протестира и да иска „достоен живот“. За себе си, за жените, за инвалидите… Същевременно, дори да не получи своите искания, той може да живее ако не достоен живот (с всички необходими материални и духовни условия), то поне като достоен човек.
Може да звучи неочаквано, но всъщност много по-лесно е да се почувстваш и докажеш като достоен човек, ако се наложи нещо да пожертваш или да изгубиш. Народът е казал: „Изгубиш ли имот, малко си загубил. Изгубиш ли приятел, много си загубил. Изгубиш ли чест, всичко си загубил.“ Важни са нашите избори в много ключови ситуации.
Може да нямаме вила или кола, или дори модерен телефон. Може и да нямаме пари да платим лечението или обучението на детето си. Това не ни прави хора без достойнство. Но ще станем такива, ако не държим на думата си. Ако плетем интриги против другия.
Казано е също, и не случайно, че на лъжата краката са къси. „Можеш да лъжеш много хора и за дълго време. Но никой не може да лъже всички, през цялото време“. Вътрешното достойнство, свързано неизменно с разбирането за невидим свят, както се казва „е изписано на лицето“ на човека.
Понякога и достойният човек търпи унижения. Нормално е да се приеме, че това е период на изчакване. Ако имате деца и ги храните, едва ли ще се карате с всеки работодател за това, че ви е онеправдал спрямо колегите ви. Но при нетърпима ситуация постепенно ще започнете да си търсите друга работа, или път към промяна в настоящата. Не всеки е телевизионния Батман или Зоро, та при първата нередност да размаха оръжие, за да възтържествува правдата. А и разбирането, че този който те унижава, също има нужда от време и шанс за промяна, определено е част от достойнствата на българина.
