Вечно актуална тема! А ключът към нея… е в думата „сърце“. Затова, нека оставим настрана техниките и интригите, които биха довели в леглото ни, а понякога непредвидено и в живота ни, една незряла и обременена с потребителски комплекси личност.

Всъщност, не е въпросът „дали търсим почтено момиче“ или „търсим разкрепостено момиче“. В една и съща жена ние можем да призовем поне две различни същности! И ако става дума за сърцето, няма място за колебания.

Най-напред в своите мисли и думи, дори пред приятели, ние не трябва да се отнасяме с жената като с обект, който мислим да придобием. Истинската жена не е кукла за показ. Не е оправдание пред роднините. Не е безплатна готвачка или временна занимавка. А думите – думите сътворяват, или убиват наашето бъдеще.

Да… Обаче мъжът обича да държи нещата в свои ръце. Да не рискува да изложи чувствата си. Затова днешният неведнъж „опарен“ мъж не бърза да нарече жената „дама“. Не бърза да й окаже почитта на равноправен партньор с право на избор или, не дай си Боже, на отказ. Но напразно се плашим от свободата на днешната жена! Жената сама желае да бъде покорена. Тогава тя ще даде цялата си енергия, ум, хубост, нежност и неуморимост, за да бъде мъжа щастлив. Тя иска да се чувства Твоя. Но не в задушаващия смисъл на постоянния контрол – от „сготви ли“ до „с кого излизаш пак“? Тя иска да се чувства Твоя отговорност. Твой дом, твоя радост. Тогава скоро тя и сама (за младите може да е нужно леко подсещане) ще престане да търси тръпката на други флиртове и харесвания, ще престане да се държи неподобаващо и безотговорно.

След написаното дотук, още ли искаме да спечелим тази жена? Най-напред нека да обърнем въпроса към себе си. Искаме ли нейното сърце, милеем ли за него? Боли ли ни жестоко, ако някой я кара да страда? Искаме ли нейното сърце да знае, че е неповторимо съкровище? Ако отговорът е категорично „да“, нека продължим нататък.

Никоя жена, пък и мъж, не изпитват безкрайна наслада само да им показваме колко са ценни и важни. Дори мнозина могат да се отблъснат от такова поведение, приличащо на подмолна търговия с чувства. Затова е важно самите ние да покажем на евентуалната партньорка, че да бъде с нас е ценно, интересно и смислено. Но, макар и много влюбени, нека не залитаме да имитираме интерес към нейните хобита – макар че инвестиция в такова нещо определено си струва. Изобщо, имитациите не могат да участват в придобиването на нещо Истинско и Вечно.

На първо място, нека не напускаме смисъла на своя собствен живот. Нека отсега се приготвим понякога да й казваме „не“ заради нещо, по-ценно от постоянната й компания. А ако самите ние нямаме нищо, заради което да кажем „не“ на страстта, на емоцията, значи преди да спечелим сърцето на жената, трябва да потърсим себе си… Трябва да потърсим своето Място, своята Мисия, дори своето Оръжие в този живот.

Разбира се, тези неща могат да се случват едновременно и най-често се случват именно така. Любовта развива нашата смелост, нашето великодушие, нашето търпение и особената ни наблюдателност. Тя изважда от нас най-хубавите ни качества, които биха ни водили, и са водили много хора, напред в професията или дори в битовите придобивки. Не е случаен фактът, че хора с деца успяват да изхранват и себе си и децата, да придобиват дом и кола, докато двама „неангажирани“ много често разпиляват и по-големи от техните заплати, без да придобият нищо съществено. Това е основен духовен принцип.

Започнеш ли да живееш за нещо, по-голямо от теб самия, ти се приближаваш към богатството – богатство на средствата и богатство на дарбите.

Затова е казано, че жените се впечатляват от независими мъже. Всъщност, жените не се впечатляват от всички финансово обезпечени мъже. Те се впечатляват от мъжете, които могат да кажат „Не“ и да претърпят загуба, заради нещо, което ценят. Те се възхищават на мъже, които могат да кажат „Да“ и смело да поемат отговорност, за която не са задължени.


Някой ще каже – е, за едно сърце, цяло царство ли ще дам без гаранции? Въпросът е доста уместен. Някои мъже именно така постъпват. Изхарчват средствата си, за да впечатлят жената, да й подарят нещо, да я заведат някъде, да й покажат материална независимост. След което тя не откликва на чувствата им, и те се оказват на загуба… Да, някои жени бързат да дадат тялото си в замяна още в началото, за да покажат, че „плащат честно“ за жертвите на мъжа, но и тогава взаимоотношенията често приключват дотам. Защото изобщо не се е стигнало нито до сърцето, нито до Царството. Защото Той мисли, че е видял всичко, което има да се види, а Тя мисли, че е получила всичко, което е можела да получи.

“Ум Царува, Ум Робува, Ум патки пасе“… е казал народът. В много случаи за пътя към сърцето на една жена ще ни помогне обикновената наблюдателност, а не тичането „да не я изпуснем“. В много случаи, ние просто ще се провалим. Защото е имало да научим нещо съществено за живота, за нашите и чуждите сърца. Нека имаме предвид това и не се страхуваме. Този, който обича и има сърце, има и Царство. А Царството непременно ще намери своята царица.