Възпитаваме децата либерално, не ги наказваме, а резултатите стават все по-плачевни

Защо днешните деца не уважават по-възрастните от тях? Имате ли такива наблюдения, или това са просто легенди? Всичко зависи от родителите, казват мъдро бабите и дядовците. Самите те обаче доста повече глезят внуците си, отколкото е позволено у дома. Вкъщи пък крясъците са табу, наказанията - рядкост. И някъде там се къса нишката на възпитанието, което в миналото беше строго, принципно и невъзможно да бъде оспорвано.

Кой е подчинен, кой управлява

Трябва все пак да има някакво разграничение, дори и да не сте любители на йерархията. Децата имат нужда от авторитети. Съобразяването с техните желания на всяка крачка не води до нищо добро, факт. Угаждането на капризите им създава почвата за неприятни последици в бъдеще. Границите са от значение, защото учат на взаимно отношение. Децата осъзнават, че трябва да полагат старание, за да изискват и да поемат отговорност, за да са свободни.

Няма нищо страшно в съвременните методи за възпитание, но е важно те да бъдат прилагани адекватно. За тази цел родителите не бива да губят разума си в критични ситуации и да действат, водени от емоциите. Децата не се раждат непослушни и със силни характери, неподвластни на подчинение. Това е удобно оправдание за всички, които не се справят с тяхното „обучение“.

Къде грешим

Думата „не“ трябва да тежи и да не се правят изключения. Детето забелязва, че ако упорства, то забраната ще падне. То не се чувства неудобно да злоупотребява с отворената му вратичка. И постепенно свиква да реагира с отказ, правейки се, че не чува. Впоследствие вие може да решите да прилагате по-тежки ограничения, но тръшкането при децата ще стане по-неистово само, защото за тяхна изненада сега „не“ май наистина се е оказало „не“…

Като споменахме тръшкането, то определено е ужасът на всеки родител. Ако не позволим поредното лакомство, например, ние ставаме свидетели на такава сцена, че искаме моментално да я прекратим. И сме склонни да отстъпим. Толкова по-лесно би било да се съгласим с детето, вместо да слушаме крясъците му. Но след като веднъж ледът се пропука, ние все повече ще губим позиции в очите на детето. Плачът ще се усилва до постигането на целта.

Ако се абстрахираме от емоциите, ще видим, че липсата на реакция от наша страна, ще доведе до стихването на гнева на малкото. Ако просто игнорираме поведението му, изчакаме да се успокои, тогава то може и да ни изслуша какво има да му казваме. Същественото е да запазим самообладание, независимо дали сцената се случва пред свидетели на улицата или вкъщи. Колкото повече обръщаме внимание и правим опити да влизаме в диалог, толкова повече детето ще драматизира и ще настоява на своето.

Не след дълго то ще се измори от тръшкането и ще потърси алтернатива. Тогава играта ще се обърне. Родителят може да поиска определена постъпка от него или просто да прекрати напълно мрънкането си, за да продължат напред заедно и в духа на взаимното уважение. От там нататък прекрасните създания знаят, че желанията им не се изпълняват нито на всяка цена, нито с методите на рева и изнудването.

Толкова много сме слушали за вълшебните думички, знаем ги, помним ги, а днес ги спестяваме на децата си. Ако те поставят исканията си арогантно и грубо, трябва да им бъде показано, че това не е правилно. Те трябва да умеят да питат „може ли“, „искаш ли“, „удобно ли е“...


В стремежа си да дадем любов на децата си, не бива да забравяме, че срещу нас стоят личности, които ще израснат и ще трябва да се справят с живота, да се адаптират към средата, да общуват и работят с други хора. Ако искаме те да се чувстват сигурни, да стоят на здрава основа, да не се страхуват и колебаят да предприемат дадени постъпки, ние сме длъжни да им покажем някои неписани закони. Когато това липсва и на всичко е дадена зелена светлина, те стават свръхемоционални, хаотични и не съумяват да преодолеят непредсказуемите обстоятелства. Може да се бунтуват срещу вас, когато слагате рамките, но ще знаят, че могат да разчитат на вас, да им посочите правилните и грешните избори, ще са наясно с последствията, които могат да настъпят, ще взимат сами решения, едва когато дойде времето за това.