Семейни войни: Кога детето отказва да яде и как да го вкараме в пътя

A+ A-
693 прегледа 0 Коментара
Гласували: 1, рейтинг: 5
Самовъзпитанието на детето не води до качествени резултати, което често се осъзнава късно от родителите.

Понеже живеем в съвременно общество, където свободата се издига в култ, ние считаме, че трябва да подхождаме във възпитанието си към децата по същия начин. Предпочитаме да уважаваме тяхната воля и да ги оставим те да взимат решения, дори когато са още прекалено малки, за да поемат отговорността за тях.

Добрите ни намерения целят да оставим личността на детето да се развива, такава каквато е, без да изпитва нашата намеса, но когато липсват правила, качествените резултати се изкривяват. Ние откриваме, че прекрасното дете с потенциал, днес вече се е превърнало в неуправляемо същество, което приема себе си за център на света и поставя капризите си на първо място.

Последствията са непрестанен стрес за всички, а семейството тепърва започва да търси решение. Ако обаче идеята е такова да бъде открито, а детето да продължи да вилнее необезпокоявано, не очаквайте коренна промяна в ситуацията. Колкото и да сте отпуснали края на детето си, то все пак се налага да стане сутрин, да се измие и облече, а след това да продължи със своята социализация, било чрез детска градина или ясла, а по-късно и в училище. Може да е свръх независимо, но тези ежедневни задължения винаги ще го застигат.

Готово ли е то да се справи с тях? Не, което вие разбирате с огромно съжаление.

Не сте в състояние да го накарате да спазва гореизброените, нито успявате да го нахраните, когато това се налага. Каквото и да правите, чувствате, че всичко ви се изплъзва от ръцете, и нямате никакъв контрол. Когато срещнете неговото „не“, вие се предавате и темата приключва.

Ако детето не желае супата, която сте му приготвили, вие бързо се стремите да му угодите и да предложите друг вариант, а то вероятно отново отказва и започва да води преговори, за да получи десерт например. Ако се стигне изобщо до разговор по ваша инициатива, малкото упорства още повече и буквално се вкопчва във фикс идеята си да получи своето. В този труден момент вие сте склонни да отдавате ината му на силния му характер, а може би си мислите, че то просто копнее за десерт и няма никакъв проблем да му го позволите. Безсилието ви дава погрешни сигнали, а най-неправилно е да отстъпите пред молбите му.


Хаосът обърква самото дете

объркано дете

В тази нелепа история, която се повтаря всеки ден в повечето днешни семейства, ние демонстрираме на децата си няколко вредни неща. Преди всичко те са свидетели на нашата безпомощност, което ги кара да се чувстват без никаква опора. На второ място те забелязват, че в дома ни цари хаос, което за тях е знак да се възползват максимално. Няма дете, което да не опита да премине границите, щом реално граници не съществуват, а поведението му не се порицава. Може би то е палаво и има собствено мнение по важните въпроси, затова не ни слуша? Следователно може да бъде оправдано? Ето така се задълбочават проблемите, а родителите абдикират, тъй като усещат загубените си позиции.

Нищо чудно „домашният ви любимец“ да слуша по-малко от кучето ви и да обикаля къщата ви с храна в ръка, колкото и пъти да сте повторили, че се яде само в кухнята. Някои дори не изискват подобно нещо и оставят детето да прави трохи навсякъде. Освен това то предпочита да се храни основно с бисквити и пакетирани продукти. Но дори и най-лошият родител се досеща, че към тази практика не може да се придържа постоянно, защото не е здравословна. Опитайте се да му кажете, че трябва да я прекратите и ще се сблъскате с неговия яростен отпор. За него е пределно ясно, че ако дълго тропа с крак, накрая все пак ще получи, каквото си е наумило. Думите на майка му или баща му са само пожелателни, не е задължително те да се взимат предвид – такива са сигналите до сега.


Създайте режим на хранене

хранителни навици

Превенцията в зародиш е най-препоръчителната практика, когато търсим задоволителен ефект. Но



Но никога не е късно, ако сме твърдо решени да коригираме реакциите на своя наследник. Само трябва да сме готови да положим усилия за преустановяването на порочните навици. Понятията като „закуска“ или „обяд“ не са измислени случайно. Най-естественото е да се храним няколко пъти на ден, когато през определен интервал, се заражда и самото ни чувство на глад.

За детето е полезно да има режим, да знае, че храненето се случва в дадени часове, а останалото му време е за игри и негови занимания. Тогава не трябва да го гоним с лъжицата и да го молим да хапне нещо, само и само да не стои гладно. Не може да се очаква от децата да знаят какво е нормално в обществото, ако ги няма възрастните да им го покажат. По този начин се създава основата, върху която продължава изграждането на личността. Ако всичко е подредено в логична последователност – събуждане, измиване, обличане, хранене, игра, почивка и т.н., то съумява да се нагласи за балансиран начин на живот. Ако основата е хаотична и сега дъвче бисквита, а след половин час бонбон, то на обяд ще глътне не повече от две лъжици супа, защото не е гладно, а и може да си позволи пред телевизора да гризе пак нещо минути по-късно. Когато стане възрастен човек, има голяма вероятност то да не знае какво да яде, как да го яде, а и да не познава организма си и правилното отношение към него, за да се чувства във форма.

Откаже ли детето храна, родителите не трябва да правят проблем, а смирено да приемат решението, но и да бъдат категорични – следващото хранене е след броени часове. Ако детето не харесва дадена храна, няма нужда да се поставя на въпрос, нито да се стартират разговори по темата. Преговорите също са нежелателни, а молби и обещания за десерти след храна, са повече от абсурдни. Уважете чувствата на детето си и му обяснете, че напълно разбирате, че то не харесва определена храна. Вие продължете да се храните, все едно нищо не е станало. Ако направите от мухата слон, то ще предприеме борба за надмощие с вас и ще използва момента да ви провокира.

След като детето не иска да се храни, може да вземете чинията му и да му кажете да стане от масата. Бъдете категорични, че до следващото хранене няма да има никакви сандвичи или сладки изкушения. Дори да плаче и да се тръшка, трябва да бъдете твърди в спазването на поставената линия. Ако вече сте научили детето си на нормални отношения между хората, то няма да ви моли дълго и да използва дежурните си прийоми, изпадайки в истерия. Ако това все още не е факт, бъдете търпеливи и изчакайте, всичко с времето си.

С така описаното ограничение вие ще постигнете много. Детето ще знае, че ако не яде, ще стои гладно. Ако беше получило бисквити между храненията, то така или иначе няма да чувства глад. Освен това детето осъзнава, че не е особено приятно да стои гладно, така че следващия път ще се замисли дали храната наистина не му харесва. Ще изостави претенциите си и може би все пак ще опита от нея.

За всички разтревожени родители трябва да бъде уточнено, че на здравите деца нищо няма да им стане, ако не се хранят и няколко дни, така че е излишно да се притеснявате, ако днес са пропуснали обяда си.

Хранителните разстройства в тийнейджърска възраст се дължат повече на увещания от детството, когато паниката на родителите се предава на малките, а смяната на настроенията им и променливите им желания се тълкуват като сериозни проблеми.

Ако днес детето не яде супа, или пък не иска да закусва, не обсъждайте надълго и нашироко обстоятелството, а приключете въпроса с кратък коментар: „Може да станеш, ако не си гладен сега“. Когато то поиска филийка или друг заместител в междинните часове, отвърнете: „Не“! Възможността за избор настъпва със следващото хранене, когато то отново е изправено пред дилемата дали да яде.

Стратегията може да бъде прилагана спрямо всеки казус, който възниква при отглеждането на децата, не само за храненето.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари