Тайният план на корпорациите: Как бедният плаща повече от богатия
4613 прегледа
0 Коментара
Докъде се простират пипалата на властта и големите компании, които владеят не само световната икономика, но и нашия живот...
В съвременния свят парите често взимат превес пред моралните норми и хуманното отношение. Понякога нещата просто не са в наши ръце, а ние, обикновените хора сме зависими от различните корпорации, от научните постижения на медицината, от хранителната и промишлената индустрия. Всеки от нас използва услугите на енерго разпределителните и ВиК фирмите, почти без опция за избор, зареждаме стандартно гориво за автомобилите си и плащаме висока цена за придобивките си под формата на кредити.
Ако погледнем глобално, ние сме част от една твърдо установена матрица, независимо дали го осъзнаваме и сме склонни да вярваме в конспирациите. Често се сблъскваме със следния проблем: има знаещи и можещи специалисти, които реално могат да ни освободят от дадено задължение или да разрешат наболял въпрос, но не го правят, защото за тях е по-изгодно да не сложат точка окончателно. Мнозина печелят именно от мерките, с които уж ни облекчават и ни помагат да се справяме с последствията.
Има ли интерес от излекуването на хората с хронични диагнози, или от дългосрочния контрол на заболяванията им се печели повече?
Съществуват редица световни фирми, които водят борба с хепатита например. Една от тях е калифорнийската биотехнологична компания Gilead Sciences. Преди около 3 години тя предприема лечение на хепатит С с веществото софосбувир, което има способността успешно да преодолява болестта. Само за 2015-та година от продажби са натрупани над 12,5 милиарда долара, предимно в Америка, тъй като популярността на медикамента сред пациентите с увреждане на черния дроб, главоломно нараства. Ефективността на терапията е безспорна, а резултатите сочат оздравяване за период от 12 седмици. От социална гледна точка това е отлично постижение, но излекуваните вече не разпространяват вируса и не се стига до нови инфекции, което означава, че печалбите ще намалеят. Ето защо, още на следващата година, продажбите на територията на САЩ спадат под 4 милиарда долара.
Ясно е, че приходите на компанията трайно ще спадат, особено ако ги сравним с тези от дългосрочните терапии за поддържане на хроничното състояние на пациентите. Богатите хора могат да отделят средства за скъпоструващо лечение, което да им помогне веднъж и завинаги да се отърват от болест, превръщаща ги в инвалиди. За останалите, които имат далеч по-скромни възможности, това не е постижимо, а и физическото им състояние не позволява да печелят повече. Бедните обаче плащат далеч по-големи суми в дългосрочен план, отколкото ако се подложат на еднократно ефективно лечение.
Този феномен е медицинската версия от така наречената „ботушена теория“ на Тери Пратчет. Тя гласи, че богатите, които могат да инвестират в скъпи и здрави ботуши, харчат много по-малко финанси и краката им се запазват сухи за дълъг период, за разлика от бедните, които си купуват всяка година ботуши за по 10-15 долара, а те се късат непрекъснато и пропускат вода. Социално-икономическото неравенство не е в полза на хората, които имат ниски доходи или чието здраве им създава затруднения да се трудят със същото усърдие като останалите – те не могат да си осигурят близък до техния стандарт.
Авторът визира единствено качествените стоки, които имат съответната по-скъпа стойност, теорията не се отнася до продуктите с изкуствено надути цени, предназначени за богатите прослойки и за демонстриране на престиж или статус.
Технологичното умишлено стареене
Има доказателства, че преди почти цял един век, производителите на осветление нарочно са направили срока им за употреба по-кратък. Тенденциозното ограничение има своето обяснение – тяхната цел е да държат ръста на печалбата си висок, а и да създават непрекъснат интерес към новите си модели на пазара. Едно от първите тайни споразумения датира от 1924 г. и е на картела Фьобиус, който обединява големите световни производители на електрически осветителни тела. Според него не е желателно да се допуска създаването на крушки, които издържат повече от 1000 часа работа.
Филмът The Light Bulb Conspiracy е посветен именно на тази тема. В него се разказва също за договорките за създаване на условия за умишлено стареене на електрониката, за да не изпадаме в ситуации, в които употребяваме телевизор над 5 години. Крушката в пожарната в град Ливърмор е живото доказателство за това – тя е оцеляла в работен режим повече от 115 години.
Днес е модерно да се прилагат мерки за интегриране на малцинствени групи, които не могат да се адаптират към правилата на обществото. Дали тези проблеми наистина нямат решение, или просто статуквото не се променя, само защото множеството неправителствени организации би трябвало да спрат работа тогава?
Политическите партии, чийто стремеж е да подобрят бъдещето ни, не успяват да достигнат до генерални промени, а причините са доста прозрачни понякога. Борбата им дава скромни плодове, може би защото всъщност изобщо не цели да направи живота ни по-хубав и по-лесен.
Съществува твърдение, че правителствата и монополистите старателно крият всички възможни варианти за алтернативна енергия. Тогава хората биха могли да се възползват напълно безплатно от нея, а властта на онези, които дърпат конците, ще се обезсмисли.
Термоядреният синтез и енергията от етера отдавна не са само в сферата на фантазиите – те са факт, и биха захранили с мощности домовете, автомобилите ни. Освен това добивът на подобен тип енергия с нищо не ощетява природата, дори е екосъобразен. Учените, които обикновено популяризират методите за генериране на безплатна енергия, са обявявани за мошеници или луди, само за да се опорочат идеите им.
Ако нямаше вируси, щеше да отпадне и необходимостта от софтуер, който предпазва от тях. Ето защо се смята, че компаниите, които произвеждат програмите срещу вирусите, влагат усилия в разработването и на вируси. Да, същите тези, с които привидно се борят упорито.
Теорията битува от началото на историята на самия Интернет. Аргументите са свързани с бизнес интересите на въпросните фирми, а потребителите се оказват в ситуация, в която са принудени да се защитават от кибер „натрапниците“. Всеки вирус може да бъде проследен чрез своя код, като така може и да се разкрие евентуалният извършител, но до днес няма осъдени, нито отговорни за тези деяния.
Ако искаме да се противопоставим на замърсяването на въздуха, ако ценим ресурсите, които планетата ни е предоставила даром, то би трябвало електромобилите да навлязат по-трайно в ежедневието ни. Оказва се обаче, че те са прекалено скъпи и недостатъчно разпространени сред шофьорите. И, забележете, не защото самите собственици на коли нямат интерес и желание да ги използват.
Може би нефтените компании все пак имат пръст в това и задържат масовото им производство? Има резон и в тази теория, а ако искате да навлезете по-дълбоко в нея, за да я приемете или отхвърлите, може да се запознаете с документалната продукция Who Killed The Electric Car.
В съвременния свят парите често взимат превес пред моралните норми и хуманното отношение. Понякога нещата просто не са в наши ръце, а ние, обикновените хора сме зависими от различните корпорации, от научните постижения на медицината, от хранителната и промишлената индустрия. Всеки от нас използва услугите на енерго разпределителните и ВиК фирмите, почти без опция за избор, зареждаме стандартно гориво за автомобилите си и плащаме висока цена за придобивките си под формата на кредити.
Ако погледнем глобално, ние сме част от една твърдо установена матрица, независимо дали го осъзнаваме и сме склонни да вярваме в конспирациите. Често се сблъскваме със следния проблем: има знаещи и можещи специалисти, които реално могат да ни освободят от дадено задължение или да разрешат наболял въпрос, но не го правят, защото за тях е по-изгодно да не сложат точка окончателно. Мнозина печелят именно от мерките, с които уж ни облекчават и ни помагат да се справяме с последствията.
Има ли интерес от излекуването на хората с хронични диагнози, или от дългосрочния контрол на заболяванията им се печели повече?
Съществуват редица световни фирми, които водят борба с хепатита например. Една от тях е калифорнийската биотехнологична компания Gilead Sciences. Преди около 3 години тя предприема лечение на хепатит С с веществото софосбувир, което има способността успешно да преодолява болестта. Само за 2015-та година от продажби са натрупани над 12,5 милиарда долара, предимно в Америка, тъй като популярността на медикамента сред пациентите с увреждане на черния дроб, главоломно нараства. Ефективността на терапията е безспорна, а резултатите сочат оздравяване за период от 12 седмици. От социална гледна точка това е отлично постижение, но излекуваните вече не разпространяват вируса и не се стига до нови инфекции, което означава, че печалбите ще намалеят. Ето защо, още на следващата година, продажбите на територията на САЩ спадат под 4 милиарда долара.
Ясно е, че приходите на компанията трайно ще спадат, особено ако ги сравним с тези от дългосрочните терапии за поддържане на хроничното състояние на пациентите. Богатите хора могат да отделят средства за скъпоструващо лечение, което да им помогне веднъж и завинаги да се отърват от болест, превръщаща ги в инвалиди. За останалите, които имат далеч по-скромни възможности, това не е постижимо, а и физическото им състояние не позволява да печелят повече. Бедните обаче плащат далеч по-големи суми в дългосрочен план, отколкото ако се подложат на еднократно ефективно лечение.
Този феномен е медицинската версия от така наречената „ботушена теория“ на Тери Пратчет. Тя гласи, че богатите, които могат да инвестират в скъпи и здрави ботуши, харчат много по-малко финанси и краката им се запазват сухи за дълъг период, за разлика от бедните, които си купуват всяка година ботуши за по 10-15 долара, а те се късат непрекъснато и пропускат вода. Социално-икономическото неравенство не е в полза на хората, които имат ниски доходи или чието здраве им създава затруднения да се трудят със същото усърдие като останалите – те не могат да си осигурят близък до техния стандарт.
Авторът визира единствено качествените стоки, които имат съответната по-скъпа стойност, теорията не се отнася до продуктите с изкуствено надути цени, предназначени за богатите прослойки и за демонстриране на престиж или статус.
Технологичното умишлено стареене
Има доказателства, че преди почти цял един век, производителите на осветление нарочно са направили срока им за употреба по-кратък. Тенденциозното ограничение има своето обяснение – тяхната цел е да държат ръста на печалбата си висок, а и да създават непрекъснат интерес към новите си модели на пазара. Едно от първите тайни споразумения датира от 1924 г. и е на картела Фьобиус, който обединява големите световни производители на електрически осветителни тела. Според него не е желателно да се допуска създаването на крушки, които издържат повече от 1000 часа работа.
Филмът The Light Bulb Conspiracy е посветен именно на тази тема. В него се разказва също за договорките за създаване на условия за умишлено стареене на електрониката, за да не изпадаме в ситуации, в които употребяваме телевизор над 5 години. Крушката в пожарната в град Ливърмор е живото доказателство за това – тя е оцеляла в работен режим повече от 115 години.
Интеграция и политически решения
Днес е модерно да се прилагат мерки за интегриране на малцинствени групи, които не могат да се адаптират към правилата на обществото. Дали тези проблеми наистина нямат решение, или просто статуквото не се променя, само защото множеството неправителствени организации би трябвало да спрат работа тогава?
Политическите партии, чийто стремеж е да подобрят бъдещето ни, не успяват да достигнат до генерални промени, а причините са доста прозрачни понякога. Борбата им дава скромни плодове, може би защото всъщност изобщо не цели да направи живота ни по-хубав и по-лесен.
Природата генерира безплатна енергия, но достъп до нея нямаме
Съществува твърдение, че правителствата и монополистите старателно крият всички възможни варианти за алтернативна енергия. Тогава хората биха могли да се възползват напълно безплатно от нея, а властта на онези, които дърпат конците, ще се обезсмисли.
Термоядреният синтез и енергията от етера отдавна не са само в сферата на фантазиите – те са факт, и биха захранили с мощности домовете, автомобилите ни. Освен това добивът на подобен тип енергия с нищо не ощетява природата, дори е екосъобразен. Учените, които обикновено популяризират методите за генериране на безплатна енергия, са обявявани за мошеници или луди, само за да се опорочат идеите им.
Антивирусният софтуер – така необходим?!
Ако нямаше вируси, щеше да отпадне и необходимостта от софтуер, който предпазва от тях. Ето защо се смята, че компаниите, които произвеждат програмите срещу вирусите, влагат усилия в разработването и на вируси. Да, същите тези, с които привидно се борят упорито.
Теорията битува от началото на историята на самия Интернет. Аргументите са свързани с бизнес интересите на въпросните фирми, а потребителите се оказват в ситуация, в която са принудени да се защитават от кибер „натрапниците“. Всеки вирус може да бъде проследен чрез своя код, като така може и да се разкрие евентуалният извършител, но до днес няма осъдени, нито отговорни за тези деяния.
Кога електромобилите ще се превърнат в масово явление
Ако искаме да се противопоставим на замърсяването на въздуха, ако ценим ресурсите, които планетата ни е предоставила даром, то би трябвало електромобилите да навлязат по-трайно в ежедневието ни. Оказва се обаче, че те са прекалено скъпи и недостатъчно разпространени сред шофьорите. И, забележете, не защото самите собственици на коли нямат интерес и желание да ги използват.
Може би нефтените компании все пак имат пръст в това и задържат масовото им производство? Има резон и в тази теория, а ако искате да навлезете по-дълбоко в нея, за да я приемете или отхвърлите, може да се запознаете с документалната продукция Who Killed The Electric Car.
