Няколко основателни причини, поради които е добре да оставим децата да направят грешка

Децата трябва да знаят и усещат подкрепата и любовта на родителите си, но е вредно за тях да не ги оставяме да сгрешат. Това би довело до зараждане на чувство на безпомощност, от което ще последват състояния на тревожност и депресии.

Вместо това, провалянето на децата в някои отношения би довело до виждането на останалите възможности и взимане на по–добри решения. Все пак от грешките се учим достатъчно добре, за да знаем как да постъпим следващия път.

Никой родител не иска да вижда, че детето му страда, в какъвто и да било аспект. Това важи с особена сила за онези от нас, които винаги бдят и са нащрек, готови да се отзоват за най–малкото нещо. Намесата във всяка ситуация и предотвратяването на провал (освен ако не се касае за безопасността на детето), може потенциално да доведе до предизвикването на много подобни препятствия, с които вашият наследник няма да знае как да се справи.

Например: виждате забравеното домашно на детето у дома, върху което то се е трудило упорито часове наред предния ден. Имате път до училище по друга причина и решавате, че е не е голяма драма да му го занесете. Не е като да сте го написали вместо него и да го сервирате наготово. Грешите! Това ще го привикне да бъде по–малко внимателно, разчитайки на вас винаги, когато е разсеяно или непредвидливо.

Всяко дете има нуждата да знае, че го обичате и ще го подкрепите дори и в ситуации, в които се е провалило. То обаче категорично няма нужда да комбинирате безусловната подкрепа с предпазващ щит от провали в уменията му. Това би било само в негов ущърб.

Ето какви са причините за това:

• Когато ги предпазвате от провал, внушавате чувство на безпомощност;

• Когато се намесвате в случаи, в които си мислите, че ще се провалят, вие казвате на децата, че не вярвате в техните способности сами да превъзмогнат ситуацията. Така ще ги накарате да се съмняват в собствените си сили. Това е подриване на тяхното себеуважение;

• Сравнявайки методите на възпитание на майки, контролиращи всяка крачка на детето си, с тези които просто ги подкрепят, децата на вторите не се предават при решаването на някои трудни задачи, дори и когато са под напрежение. Същевременно децата с контролиращите майки не размишляват дълго върху поставените въпроси и лесно са готови да се предадат;

• Поведението ви може да доведе до депресии в бъдещото развитие на живота им;

• Децата, закърмени с идеята, че провалът е неприемлив, са много склонни да се отдадат на саморазрушаващо поведение и да изпаднат в депресии. Уменията им да са гъвкави и адаптивни са на много ниско ниво. Трудно се справят с проблемите и незнаят как да продължат.

• Предпазвайки децата си от разочарования и провали, им отнемате възможността да гледат реално на заобикалящия ги свят и да се справят самостоятелно в него. Когато предотвратявате некомфортните моменти, ги учите, че не трябва да изпитват разочароващи чувства никога през живота си. В резултат те изпитват фалшиви чувства на удовлетвореност.

Ако родителите често защитават децата в училище, те се научават, че учителите няма да им се карат или да им изискват домашното навреме. Закрилата на родителя ги учи да решават проблемите със сила, а не да ги отстранят чрез приемане и реални мерки за отстраняването им;

• Когато оставяте децата си да се провалят, така им показвате, че това не е нещо, от което трябва да се страхуват;

• Когато им позволявате да добиват собствен опит и да допускат грешки, това няма да е съпроводено с комплекси или ниска самооценка. Грешките са естествена и неделима част от живота. Дори и този, който се живее добре.

По-скоро трябва да им показвате да не се притесняват от тях и да не драматизират излишно. Добър метод е да ги научите от малки, че от всяка несполука може да се извлече нещо добро. Често пъти ситуацията е толкова страшна, колкото ние я виждаме в ума си. Може да им покажете как да я използват като възможност или просто добиване на опит от станалото. Така следващия път ще бъдат подготвени, за да се справят с проблема;

• Когато ги оставяте да грешат, децата ясно осъзнават последиците от собствените си действия. Дори и да им го кажете хиляди пъти, опитът е този, който учи. Нека знаят, че не трябва да винят другите за собствените си грешки. Нека намерят начин сами да се измъкнат от кашата, която са забъркали. От това зависи какви ще станат в бъдеще, когато заживеят самостоятелния си живот отделно от мама и татко;

• Грешейки, те имат възможност да се почувстват като самостоятелни, индивидуални личности, а не като ваше продължение.


Децата, които са готови да поемат отговорност, могат успешно да се справят с предизвикателствата в живота. Ако усетите, че се простирате твърде много в личното пространство на детето, може би е време да преосмислите приоритетите си. Важно е да покажете, че любовта ви не зависи от изявите му. Това не означава да не обръщате внимание или да не го напътствате. Но ще е добре, ако очертае някакви граници само за себе си, като чрез тях му давате достатъчно свобода да се изявява като самостоятелна личност.


Показвайте във всеки удобен случай, че ги обичате въпреки обстоятелствата

Безрезервната любов и подкрепа на родителите дава сили на децата да се изправят срещу външните обстоятелства. Така те стават уверени в себе си и способностите си. Окуражавайте децата с похвали и възклицания. Това им вдъхва увереност в собствените възможности.


Възпитайте здравословно отношение към грешките и у себе си

Разговаряйки с детето за начините, по които възприема провалите, може да ви помогне да развиете благоприятно отношение към някои социални условия, които са ви напрягали до този момент. С намерението си да предпазите детето си от провал и трупане на опит, това говори много и за вашето собствено отношение към грешките. Може да станете търпеливи и толерантни към самите себе си.


Потребност от свобода и самоопределяне

Това е една от най- важните потребности на детето. Всяко дете по природа се стреми да се развива и да се справя само. Когато преодолее дадена пречка със собствени сили, то се чувства победител. Ако постоянно му се месите, то ще стане апатично и ще мисли, че във всеки момент трябва да получи съдействие от някой възрастен.

Прекомерният контрол е вреден. То може да се развива достатъчно добре, ако му бъде предоставена свобода за това. Контролирайте, но не потискайте самия живот. Не е нужно да имате власт над всяко отделно действие. Достатъчно е да бдите над развитието на детето. Децата приемат забраните, стига те да не са на всяка крачка.

Тяхната интуиция за знания и развитие ще ги тласка в правилната посока. Не се намесвайте прекомерно. Те и без вас ще съумеят да намерят верния начин. Малките са изключително интуитивни и могат да се ориентират учудващо добре. Трупайки опит и минавайки през препятствия, те не само учат, но и се забавляват. Ние като възрастни, често пъти преекспонираме ситуациите и правим драми от дребни неща. Не го насаждайте на децата си.

Нека растат смели, предприемчиви и уверени, че доброто все пак ще възтържествува. Стимулирането и наградите за успешните ще се отразят подобаващо на подрастващата психика и ще създадат уверени, амбициозни и способни млади хора.