Какво се случва, когато разполагаш само с голи ръце и зъби и трябва да се справиш с месото от животно, за да оцелееш и да не загинеш от глад

Връщайки лентата назад в далечното минало, откриваме, че обработката на храна и способността тя да се приготвя по-бързо е оказала съществено въздействие върху развитието на човешката цивилизация.

Това се оказва шанс за предците ни да заменят растителната храна с печено месо, което снабдява с ценни вещества и повече енергия телата им, докато навън ги дебнат опасности и се налага да оцеляват при сурови условия. По-богатият енергиен запас рефлектира благотворно върху активната мозъчна дейност и висшата нервна система. Приматите, които не са съумели да усвоят споменатите умения, са останали недостатъчно развити. И макар да разполагат с умствен капацитет, нивото им се сравнява с това на маймуните.

Можем да го забележим и при днешните шимпанзета, които дори да уловят животно, то не присъства като основна храна в менюто им. Някои изследвания обаче сочат, че те въпреки това предпочитат готвените пред суровите продукти, като дори са в състояние да осъзнаят процеса на приготвяне и правят опити да участват в тази дейност.

Историята свидетелства за любопитния факт, че първите експерименти за приготвяне на храна са отпреди един милион години. Те стават масови преди 500 хиляди години, докато древните са консумирали редовно месо много по-рано, преди около над 2 милиона и половина години. Оказва се, че са се хранили с него, много преди да започнат да го обработват.

И тук идва разкритието, че те може да не са имали опция да го сварят или опекат, но за сметка на това са открили начин да го нарежат, надробят на късове. По всяка вероятност предците ни са разчитали именно на това, а едва по-късно откриват как да използват огъня, за да задоволят глада си.

Употребата на месо за храна съвпада с приложението на каменните оръдия на труда. Първоначално те са стривали корените и грудките на растенията си със заострени камъни, като по същия начин са разрязвали на парчета месото.

Проблемът е там, че задачата да се сдъвче сурово парче месо е изключително трудоемка и почти невъзможна, освен ако не се дъвче в продължение на часове. Някои растителни грудки също се отличават със завидна еластичност, поради което и те представляват сериозно предизвикателство при опит да бъдат сдъвкани.

Представете си, че разполагате с месо от животно, но нямате острие под ръка, а какво остава за съвременните кухненски ножове, които значително ни улесняват в дома. Налага се да откъснете парче с голи ръце или зъби – имайки предвид и това, че в далечните времена месото е било предимно от дивеч, което е доста по-жилаво от това на питомните представители.

Благодарение на каменните режещи оръдия на труда животът наистина е станал много по-прост и удобен. Те спомагат месото да се наситни на малки късове, които от своя страна могат да бъдат сдъвкани, без да се влагат непосилни усилия, докато изобщо се стигне до там да бъдат погълнати.

Ето как хората тръгват по пътя на изобретяването на ножовете, които сме свикнали да употребяваме в ежедневието си. В резултат на това се изменят драстично и лицата им – големите зъби и грубите, изпъкнали челюсти вече не са на дневен ред в действие. Пропорциите стават по-балансирани и създават условия за по-осезаемо оформяне на устните, а това е свързано с развитието на мимиките и речта.

Излиза, че умението да режем храната си е отворило вратата и на способността ни да общуваме. Кулинарната следа в човешката еволюция е факт, макар някои изследователи да са скептични към направените от учените изводи.