Стресът диктува ежедневието ни и трайно се е настанил не само в бизнес средата, но и в личния ни живот. В тези условия някои от нас реагират, уповавайки се на позитивното мислене и често се случва да залитат в крайности. Останалите са на противоположната страна, а е факт, че разбирането и адресирането на емоциите е от съществено значение. Те, наравно с желанията, са основните градивни елементи на живота ни и са в пряка зависимост от ценностите и отговорността, която поемаме. Именно те могат да обърнат играта със стреса в наша полза.

Как определяме очакванията си

Вероятно около вас има доста такива типове хора: те очакват да вървят по отъпкан път, а животът да тече с равномерно темпо, без никакви сътресения. И когато се сблъскат с реалността, а очакванията им не се случват, те се намират в хаос и напрежение. Само се замислете – животът не е лесен, предвидим, подреден, а битието не е безпроблемно, а заключението се отнася до всички хора. Защо тогава не се позовем на вселенския закон, че всеки сам намира, извървява, проправя, определя и гради живота си, независимо от съпротивите, които среща в днешно време?

Докато настояваме да е обратното, на практика ние каним стреса, движени от страха от провалените очаквания. Страхът от личен и общ провал на работата ни спъва да посрещнем текущите и неочаквани задачи. Междувременно получаваме изненадващи проекти, нови начинания, променени срокове, нервни колеги, а да се справим – това ни изглежда все по-невъзможна мисия.

Три успешни стратегии

Проучване на Google сред мениджърите в компанията установява три успешни стратегии. Фирмата има практика да организира срещи с хората и да показва интерес към личния им живот, да задава въпроси, вместо само да изисква от тях. По този начин се изгражда стабилна мрежа на доверие, в която място за страховете няма. Когато са в добри ръце, страховете дори са полезни – те са ранен признак за проблеми в организацията и за нечии несъразмерни очаквания.

Стресът ни кара да сверим желанията си с реалните умения, с които разполагаме. Това ни дава повод да решим какво трябва да направим, за да могат уменията ни да се приравнят към желанията, или да ги препрограмираме. Можем да посрещаме събитията по-адекватно и съзнателно, ако подредим очакванията си по линията желания-умения-роля в живота. Изключително ценно е да проверяваме тази троица редовно.

Трябва реално да погледнем средата, както и самите оферти за работа – да, те създават понякога илюзията, че придобивките за служителите са там и всичко е наред. Когато се озовем в подкрепа на нереалистичните очаквания за живота, а процесите в компанията ще ни оказват безупречна подкрепа, тогава стресът расте, а мениджърите се озадачават от ефекта.

Обикновено тогава шефовете тръгват да организират тиймбилдинги и усърдно да припомнят мисията на компанията. Създаденият водовъртеж обаче води до нова вълна от стрес, а в представите на мениджърите служителите отново не са доволни и искат още.

Каква е формулата за успех, която ще доведе до изплуване?

Средата е подходяща, когато стресът е буквално разреден в преживяването на живота такъв, какъвто е. Грешките са част от ежедневието. Хората трябва да бъдат мотивирани да опитат, без да се страхуват, че приемливият резултат е единствено съвършеният, сполучливият и другите варианти са изключени.

Важно е също как посрещаме емоциите, защото стресът на работното място не е само заради самата дейност. Той е свързан с това как хората разпознават и възприемат емоциите си. Те имат необходимост от подкрепяща среда, в която имат право на своите лоши и добри дни. Екипите, които се справят, са тези, които си задават въпроса „Какво ми носи дадено преживяване?“, а не „Нека бъдем позитивни и да мразим стреса“.

Когато на служителите им е позволено и гарантирано да преживяват емоциите си, те са ангажирани, способни, съзидателни и процъфтяват в организацията си толкова, колкото могат. Вие като лидери сте уязвими – покажете го. Не крийте чувствата си, направете тази необходима стъпка към това вие да управлявате емоциите, а не те вас.

Насочете уменията си да разпознавате коя е причината хората ви да се чувстват по определен начин – дали средата в компанията не е подкрепяща, или е заради личното неумение да градят живота си. Може да се намесите в първия случай, за да моделирате средата при нужда, без да се хвърляте на всяка цена към поредните мотивационни програми.

Откажете се от поканата да сме позитивни, излишно е да козируваме пред стреса. Да, днес е политически коректно и се е превърнало в норма да си позитивен. Модерно е да има разнообразие в компаниите – по пол, по хора в неравностойно положение, по други признаци. Никой обаче не говори за разнообразие в емоциите!

Устойчивият бизнес се тълкува в контекста на това колко даваме на околния свят и на природата. А колко и как даваме на себе си? И защо това да на е част от устойчивата компания? Нима емоциите са само добри или само лоши?

Емоциите се преживяват и всъщност те ни ръководят, а не ние тях. Ние само им предоставяме пространство, за да ги посрещнем адекватно. И когато не успяваме да ги пуснем смело, ние предпочитаме да приемем, че позитивен е нормата. От там нататък следва и самото разпределяне на ефектите от несправянето с емоциите.

Ето така губим способността си да се справяме със света такъв, какъвто е. Живеем в свят, в който все за нещо сме отговорни, като започнем от вредните емисии до човешкото неравенство. Компенсираме емоции те си и това води до стрес – един омагьосан кръг на отрицание и потискане на естествените процеси.