Предприемачеството в компанията: Къде се заражда животът на новите проекти
4667 прегледа
0 Коментара
Ядрото на компанията е мястото, което заслужава внимание на фокус, тъй като именно там се крие скритият потенциал, генериран от вътрешните предприемачи
Какво представлява вътрешнофирмено предприемачество и изследваме ли достатъчно неговата сила? Бъдещето принадлежи на бизнес личностите, които съзират промяната в зародиш. Въвеждането на иновациите и следването на динамичните процеси на естествено развитие в света изискват фокусиране върху ядрото на компанията, където се генерират идеите.
През последните години неслучайно се забелязва изчезването на големи фирми, именно защото претърпяха провал по отношение на адаптацията към новата среда.
В голяма степен, тази роля се поема от вътрешнофирмените предприемачи. Хората, които работят в големите бизнеси, и се ангажират пряко с отговорността да превърнат идеята в завършен печеливш проект.
Съществуват известни причини, поради които вътрешнофирменият предприемач се отличава от класическия представител.
Вътрешнофирменият е поставен в условия да се съобразява с правилата и културата на организацията, в която работи. Източниците на финансиране на се особено предизвикателство за предприемачите, но за вътрешните им еквиваленти това означава да се борят за бюджет в рамките на компанията.
Разбира се, големите фирми разполагат с богат ресурс от пари, кадри, дистрибуция, маркетингови похвати, но когато се налага те да се вложат в проект с негарантирана възвръщаемост, обстоятелствата не винаги се подреждат според очакваното и откликването е съпроводено с редица резерви.
Изключително важен момент е дали изобщо сте успели да установите кой държи картите във фирмата – тоест, разпознавате ли наистина вътрешния предприемач.
Наблюдавайте екипа си и задълбочете вниманието си върху малко по-различните типажи, тъй като той не е като повечето служители в компанията.
Според някои експерти той по-често е мъж, но това твърдение трябва да бъде проверено и на практика.
Вътрешнофирменият предприемач е високо образован и се труди повече часове. Напълно вероятно е да е имал опит и като същински предприемач, преди да се присъедини към компанията, а може би все още развива и някаква странична самостоятелна дейност.
Неговите предприемачески умения не могат да останат дълго в тайна, те обикновено се набиват на очи под каквато и форма да се проявяват.
Креативността е основен характерен признак.
Явен знак още е, когато успява да привлича хората и да ги включва в множество активности. Това са така наречените неформални лидери.
Статистиката сочи, че от 3 до 5 на сто от служителите в една компания притежават качествата за вътрешни предприемачи. Ако не откривате подходящите хора, направете така че да ги внесете отвън.
На вътрешния предприемач му предстои да се изправи пред естествените реакции на фирмения „организъм“, също както функционира човешката имунна система. Промените ще срещнат съпротива, и това е неизбежно. Някои ресурси ще бъдат пренасочени от някой друг към новите идеи, а това може би ще създаде сътресения.
Тепърва предстоят трансформации в процесите, политиките за управление на човешките ресурси, организационния дизайн, писаните и неписаните правила, управлението на риска. Как това ще се отрази на останалите отдели и служители, рано е да се прогнозира, но самият факт, че по всяка вероятност ще ги натовари допълнително и ще им създаде работа, няма как да поднесе само приятни емоции.
Все пак на вътрешния предприемач се разчита да предизвика реформата, а тя има своята цена. Тук трябва да се отдаде значимост на правилната и навременна комуникация в компанията. Нека всички да са информирани за това, което предстои, както и по каква причина ще се прави то.
Вътрешното предприемачество следва няколко основни стъпки, които определят и ефективността от новата организация:
1. Позиционирането на проекта
За да не правите чувствителни размествания, определете ясно и точно позицията на новия проект, без да променяте нагласите си.
2. Параметри и очаквани ползи
Силно препоръчително е те да са формулирани, за да привлечете повече застъпници към идеята.
3. Сформиране на екип
Съвместяването на нови задължения с настоящите на досегашните ви служители не е добра идея. Нека екипът, сформиран за целта, да бъде ангажиран изцяло и единствено с проекта.
4. Споделяне на успеха
Екипът се мотивира от заплата и бонус, но трябва да помислите и за справедлива форма за споделяне на успеха. Това може да стане с дялове и акции, за да придобият служителите ви собственическо чувство и специално отношение към идеята.
5. Излезте на пазара
Новият продукт или услуга на пазара – това е най-важната цел на вътрешния предприемач. Това трябва да се случи, а освен това трябва да се случи колкото се може по-скоро.
Спазвайте плана и поставените срокове, като времето нека да се измерва в дни, не отлагайте с месеци, а действайте.
Какво представлява вътрешнофирмено предприемачество и изследваме ли достатъчно неговата сила? Бъдещето принадлежи на бизнес личностите, които съзират промяната в зародиш. Въвеждането на иновациите и следването на динамичните процеси на естествено развитие в света изискват фокусиране върху ядрото на компанията, където се генерират идеите.
През последните години неслучайно се забелязва изчезването на големи фирми, именно защото претърпяха провал по отношение на адаптацията към новата среда.
В голяма степен, тази роля се поема от вътрешнофирмените предприемачи. Хората, които работят в големите бизнеси, и се ангажират пряко с отговорността да превърнат идеята в завършен печеливш проект.
Класически и вътрешнофирмен предприемач
Съществуват известни причини, поради които вътрешнофирменият предприемач се отличава от класическия представител.
Вътрешнофирменият е поставен в условия да се съобразява с правилата и културата на организацията, в която работи. Източниците на финансиране на се особено предизвикателство за предприемачите, но за вътрешните им еквиваленти това означава да се борят за бюджет в рамките на компанията.
Разбира се, големите фирми разполагат с богат ресурс от пари, кадри, дистрибуция, маркетингови похвати, но когато се налага те да се вложат в проект с негарантирана възвръщаемост, обстоятелствата не винаги се подреждат според очакваното и откликването е съпроводено с редица резерви.
Ще разпознаете ли вътрешния предприемач
Изключително важен момент е дали изобщо сте успели да установите кой държи картите във фирмата – тоест, разпознавате ли наистина вътрешния предприемач.
Наблюдавайте екипа си и задълбочете вниманието си върху малко по-различните типажи, тъй като той не е като повечето служители в компанията.
Според някои експерти той по-често е мъж, но това твърдение трябва да бъде проверено и на практика.
Вътрешнофирменият предприемач е високо образован и се труди повече часове. Напълно вероятно е да е имал опит и като същински предприемач, преди да се присъедини към компанията, а може би все още развива и някаква странична самостоятелна дейност.
Неговите предприемачески умения не могат да останат дълго в тайна, те обикновено се набиват на очи под каквато и форма да се проявяват.
Креативността е основен характерен признак.
Явен знак още е, когато успява да привлича хората и да ги включва в множество активности. Това са така наречените неформални лидери.
Статистиката сочи, че от 3 до 5 на сто от служителите в една компания притежават качествата за вътрешни предприемачи. Ако не откривате подходящите хора, направете така че да ги внесете отвън.
Имунната система на бизнеса
На вътрешния предприемач му предстои да се изправи пред естествените реакции на фирмения „организъм“, също както функционира човешката имунна система. Промените ще срещнат съпротива, и това е неизбежно. Някои ресурси ще бъдат пренасочени от някой друг към новите идеи, а това може би ще създаде сътресения.
Тепърва предстоят трансформации в процесите, политиките за управление на човешките ресурси, организационния дизайн, писаните и неписаните правила, управлението на риска. Как това ще се отрази на останалите отдели и служители, рано е да се прогнозира, но самият факт, че по всяка вероятност ще ги натовари допълнително и ще им създаде работа, няма как да поднесе само приятни емоции.
Все пак на вътрешния предприемач се разчита да предизвика реформата, а тя има своята цена. Тук трябва да се отдаде значимост на правилната и навременна комуникация в компанията. Нека всички да са информирани за това, което предстои, както и по каква причина ще се прави то.
Вътрешното предприемачество следва няколко основни стъпки, които определят и ефективността от новата организация:
1. Позиционирането на проекта
За да не правите чувствителни размествания, определете ясно и точно позицията на новия проект, без да променяте нагласите си.
2. Параметри и очаквани ползи
Силно препоръчително е те да са формулирани, за да привлечете повече застъпници към идеята.
3. Сформиране на екип
Съвместяването на нови задължения с настоящите на досегашните ви служители не е добра идея. Нека екипът, сформиран за целта, да бъде ангажиран изцяло и единствено с проекта.
4. Споделяне на успеха
Екипът се мотивира от заплата и бонус, но трябва да помислите и за справедлива форма за споделяне на успеха. Това може да стане с дялове и акции, за да придобият служителите ви собственическо чувство и специално отношение към идеята.
5. Излезте на пазара
Новият продукт или услуга на пазара – това е най-важната цел на вътрешния предприемач. Това трябва да се случи, а освен това трябва да се случи колкото се може по-скоро.
Спазвайте плана и поставените срокове, като времето нека да се измерва в дни, не отлагайте с месеци, а действайте.