Супершефът – основен двигател на високомотивирания екип
4439 прегледа
0 Коментара
Явлението се пренесе и у нас по силата на западните корпоративни практики
10 години след началото на прехода вече и у нас можем да говорим за явлението Супершеф. Във всички сектори на икономиката подобни фигури се явяват основен двигател на високомотивирания екип. Корпоративният начин на управление, вдъхновен от западните практики, доведе до инвестирането на значителни средства и ожесточена конкуренция, изискваща ръководители от такъв ранг. В частния сектор те се учеха в движение, но методът на пробата и грешката, донесе и някои забележителни резултати. Постепенно компаниите преминаха в ръцете на децата на основателите им, които са отлично подготвени и с дипломи от престижни университети. Днес бизнесът в България определено може да се похвали със своите супершефове.
Те имат нюх за бизнес средата и умеят да се фокусират върху правилните решения. Приносът им за екипа се състои основно в това, че разпознават и развиват таланта на служителите си. От тях никога няма да чуете, че сътрудниците са за подценяване – отнасят се с еднакво уважение към всички. Освен, че са разпознаваеми като лица в своя социален кръг, те създават впечатление с мъдростта и опита си. Титлата супершеф им е присъдена именно от подчинените, които имат дългогодишни наблюдения и контакт с тях.
Да си супершеф означава, че си до такава степен отдаден на работата си, че живееш, за да работиш, а не обратното. Работното време е непознато понятие за тях. Комуникацията върви ежеминутно – независимо дали по телефона, на живо, по мейл или чат. Всяка сутрин започва не с горещо кафе, а с проверка на писмата, пристигнали по пощата през нощта. Вечер, когато децата им вече са по леглата, те продължават да са на пост и да са активни в сферата си на дейност, довършвайки всичко онова, което не са успели през деня.
Неделя следобед е момент на релакс, но не и за тях – това е прозорецът, в който могат да ударят рамо на изостаналите проекти. Ще ги познаете обаче не по това, че парадират с множеството си ангажименти, а по продуктивността и по коментарите на околните за тях.
Свръхспособните мениджъри не дължат успехите си единствено на амбициите за кариерно израстване. Постиженията им идват напълно естествено, защото те винаги са на точното място в точния момент. Късметът също е на тяхна страна!
Те са достатъчно отворени към света, поддържат активна мрежа от контакти и не пропускат да я разширяват при всяка удобна възможност. Има ръководители, които са екстроверти по неволя. Те осъзнават важността на социалното си присъствие и го правят съвсем целенасочено.
Това е интересна група от личности, които се издигат, благодарение на ума си, образованието си и непрестанната си последователност. Те са находчиви и не вдигат много шум, но са пример за подражание и постигат целите си. Доверието е основният капитал в техните солидно изградени екипи. Отличават се със спокойствие и невъзмутимост във всяка една ситуация. Не бива да се подлъгвате, че те са мекушави и деликатни – видимо може да не са истерични и напористи, но притежават огромна вътрешна сила.
Такава дилема не стои пред супершефовете на родна почва – те са приятели с подчинените си. Често може да ги видите на обяд заедно с колегите, когато е време не само за отмора и хапване, но и за обсъждане на служебни теми в неформална обстановка. Организират се и семейни събирания, на които всеки е равен и дистанцията е скъсена.
Много рядко свръхактивните мениджъри копнеят за приеми и коктейли, напротив – те предпочитат семейния уют. Имайки предвид, че рядко могат да му се насладят, това е съвсем обяснимо. Времето, прекарано с близките, е безценно, особено когато е трудно да се съчетае с обществените изяви и честите пътувания по работа. Не всички техни роднини обаче могат да се поставят на тяхно място и да разберат тежестта на отговорностите има, а за да се избегнат драматичните последствия, тези въпроси трябва да се решават навреме.
Вечерите с партньори предполагат посещения на различни ресторанти и заведения. Те са отлични познавачи и ценители на добрата кухня. От тях винаги може да поискате съвет и препоръка за дадено място, защото по всяка вероятност те вече са били там. Самите те също обичат да експериментират в кухнята, когато са в пределите на домашната обстановка.
Не си мислете, че супермениджърите не почиват – те просто съчетават полезното с приятното. Ако прекарат лятото си край морето заедно с приятели и колеги, ще намерят време за всичко, а и ще са доста по-пълноценни при изпълнението на своите задачи. Тук спор по въпроса няма! Зимата на ски, а през юли и август на вила край плажа. Отлична стратегия, която устройва всички служители по веригата.
Хобито е друг начин за почивка и рестартиране. Повечето супершефове имат такова, дори и просто да събират магнити от посещения на чуждестранни градове. И спортът е залегнал в натоварената им програма, въпреки че понякога той е под формата на разходка в парка с детето или каране на велосипед с него. Може времето да не достига за фитнес, но и това е начин да тренираме, като същевременно споделяме приятни мигове със семейството си.
10 години след началото на прехода вече и у нас можем да говорим за явлението Супершеф. Във всички сектори на икономиката подобни фигури се явяват основен двигател на високомотивирания екип. Корпоративният начин на управление, вдъхновен от западните практики, доведе до инвестирането на значителни средства и ожесточена конкуренция, изискваща ръководители от такъв ранг. В частния сектор те се учеха в движение, но методът на пробата и грешката, донесе и някои забележителни резултати. Постепенно компаниите преминаха в ръцете на децата на основателите им, които са отлично подготвени и с дипломи от престижни университети. Днес бизнесът в България определено може да се похвали със своите супершефове.
Профилът на ефективните мениджъри
Те имат нюх за бизнес средата и умеят да се фокусират върху правилните решения. Приносът им за екипа се състои основно в това, че разпознават и развиват таланта на служителите си. От тях никога няма да чуете, че сътрудниците са за подценяване – отнасят се с еднакво уважение към всички. Освен, че са разпознаваеми като лица в своя социален кръг, те създават впечатление с мъдростта и опита си. Титлата супершеф им е присъдена именно от подчинените, които имат дългогодишни наблюдения и контакт с тях.
Живеят, за да работят
Да си супершеф означава, че си до такава степен отдаден на работата си, че живееш, за да работиш, а не обратното. Работното време е непознато понятие за тях. Комуникацията върви ежеминутно – независимо дали по телефона, на живо, по мейл или чат. Всяка сутрин започва не с горещо кафе, а с проверка на писмата, пристигнали по пощата през нощта. Вечер, когато децата им вече са по леглата, те продължават да са на пост и да са активни в сферата си на дейност, довършвайки всичко онова, което не са успели през деня.
Неделя следобед е момент на релакс, но не и за тях – това е прозорецът, в който могат да ударят рамо на изостаналите проекти. Ще ги познаете обаче не по това, че парадират с множеството си ангажименти, а по продуктивността и по коментарите на околните за тях.
На точното място в точния момент
Свръхспособните мениджъри не дължат успехите си единствено на амбициите за кариерно израстване. Постиженията им идват напълно естествено, защото те винаги са на точното място в точния момент. Късметът също е на тяхна страна!
Екстровертни персони
Те са достатъчно отворени към света, поддържат активна мрежа от контакти и не пропускат да я разширяват при всяка удобна възможност. Има ръководители, които са екстроверти по неволя. Те осъзнават важността на социалното си присъствие и го правят съвсем целенасочено.
Супершефове и сред по-вглъбените
Това е интересна група от личности, които се издигат, благодарение на ума си, образованието си и непрестанната си последователност. Те са находчиви и не вдигат много шум, но са пример за подражание и постигат целите си. Доверието е основният капитал в техните солидно изградени екипи. Отличават се със спокойствие и невъзмутимост във всяка една ситуация. Не бива да се подлъгвате, че те са мекушави и деликатни – видимо може да не са истерични и напористи, но притежават огромна вътрешна сила.
Колеги или приятели
Такава дилема не стои пред супершефовете на родна почва – те са приятели с подчинените си. Често може да ги видите на обяд заедно с колегите, когато е време не само за отмора и хапване, но и за обсъждане на служебни теми в неформална обстановка. Организират се и семейни събирания, на които всеки е равен и дистанцията е скъсена.
Изненадващо, но факт – домошари са
Много рядко свръхактивните мениджъри копнеят за приеми и коктейли, напротив – те предпочитат семейния уют. Имайки предвид, че рядко могат да му се насладят, това е съвсем обяснимо. Времето, прекарано с близките, е безценно, особено когато е трудно да се съчетае с обществените изяви и честите пътувания по работа. Не всички техни роднини обаче могат да се поставят на тяхно място и да разберат тежестта на отговорностите има, а за да се избегнат драматичните последствия, тези въпроси трябва да се решават навреме.
Ценители на добрата кухня
Вечерите с партньори предполагат посещения на различни ресторанти и заведения. Те са отлични познавачи и ценители на добрата кухня. От тях винаги може да поискате съвет и препоръка за дадено място, защото по всяка вероятност те вече са били там. Самите те също обичат да експериментират в кухнята, когато са в пределите на домашната обстановка.
Време за почивка
Не си мислете, че супермениджърите не почиват – те просто съчетават полезното с приятното. Ако прекарат лятото си край морето заедно с приятели и колеги, ще намерят време за всичко, а и ще са доста по-пълноценни при изпълнението на своите задачи. Тук спор по въпроса няма! Зимата на ски, а през юли и август на вила край плажа. Отлична стратегия, която устройва всички служители по веригата.
Любими занимания
Хобито е друг начин за почивка и рестартиране. Повечето супершефове имат такова, дори и просто да събират магнити от посещения на чуждестранни градове. И спортът е залегнал в натоварената им програма, въпреки че понякога той е под формата на разходка в парка с детето или каране на велосипед с него. Може времето да не достига за фитнес, но и това е начин да тренираме, като същевременно споделяме приятни мигове със семейството си.
