Тайнствената съставка на успешния бизнес
4261 прегледа
0 Коментара
Примерът на гиганти като Coca-Cola и McDonald's е изключително ценен
Новата история на Coca-Cola започва през 1919 година, когато компанията преминава в ръцете на банкера Ърнест Удръф, а той я поверява на сина си Робърт. С придобиването на марката, инвеститорите получават и тайната формула на най-пазената рецепта. Те обаче решили, че няма смисъл да я патентоват, тъй като в САЩ само след 20 години, детайлите от заготовката трябва да бъдат разкрити.
Ръкописът с рецептата се е съхранявал години наред в трезора на банка в Атланта, а през това време се ражда легендата за Coca-Cola. Съставката е обвита в мистерия, което става повод за митологични разкази, а подборът на продуктите придава незаменим вкус – ето защо всички искат да узнаят какви са те. Само двама души от компанията знаят наизуст рецептата.
Едва през 2005 г. фирмата използва ситуацията, за да създаде рекламен шум около себе си и измества безценните страници в музея „Светът на Coca-Cola“. Най-пазената търговска тайна става още по-секретна. Рецептата е заключена в трезор, във вътрешността на който има друг трезор, а в него – сейф.
През 60-те години на 20-ти век ресторантите на McDonald's са известни със своята безупречна чистота. Менюто им обаче съдържа само хамбургери, пържени картофи и млечни коктейли. Посетителите харесват скромния избор, но все пак започват да търсят и нещо друго.
McDonald's се опитват да задоволят очакванията им с различни десерти: ягодов пай, палачинки с орехи, кекс с шоколад. Сътворяват дори нестандартни комбинации като сандвич с парченца сирене и запечен ананас, тост с риба и сос. Въпреки усилията те удрят на камък и начинанието се оказва пълен провал. Мениджърът на McDonald's Джим Делигати не се отчайва, а решава да рискува. Той поръчва по-големи питки, поръсени със сусам, казва да бъдат изпечени двоен брой кюфтета, и през 1967 г. представя легендата „Биг Мак“.
Прави двуетажен хамбургер, който се превръща в хит, макар в началото да срещнал противоречиви и скептични реакции от страна на централата на McDonald's. Разбира се, че разрязаната на три сусамена питка, в която са разположени две кюфтета от говеждо месо, не е нищо специално. Гарнитурата е от топено сирене, салата айсберг, кисели краставички и лук. 7 години по-късно McDonald's включва и специален сос към своите хамбургери, който не е на свободна продажба и рецептата му е корпоративна тайна.
Всички започват да гадаят. Едни смятат, че вътре са забъркани само майонеза и горчица. Други лансират версията за някаква тайна и екзотична съставка. А един учител по химия разгласява сензацията, че в соса се съдържат коремчета от бръмбари.
През 2012 г. McDonald's все пак слагат край на истерията, обявявайки необходимите продукти, които могат да бъдат открити навсякъде. Ако пробваш да си го направиш в домашни условия вкусът все пак не е същият. McDonald's направиха и допълнителен жест към своите клиенти. По случай юбилея му, на пазара се появи специалният сос на „Биг Мак“, опакован в стилни малки бутилки, а началната цена е повече от впечатляваща – 18 хиляди долара.
Митологията съпътства и създаването на гиганта Google. Интернет търсачката се ражда в един гараж – в Менло Парк, Калифорния. Лари Пейдж и Сергей Брин целели да направят достъпна информацията, да я подредят и да улеснят процеса по издирването й. „Черновата“ на „секретния алгоритъм“ на Google се появява в началото на 1997 г.
До този момент компютрите предоставяха данни, които не бяха степенувани нито по важност, нито по достоверност, а бяха движени основно от финансовите интереси на различните спонсори. Идеята на Пейдж и Брин е да напишат алгоритъм, който ще създаде неутрална среда за конкуренцията – без да се поощряват рекламодателите, а да се отсява самото съдържание.
Качеството на информацията е в основата на строгата йерархия, която предстои да се изгради. Авторитетните източници биват оценявани високо. Спестено е и времето, защото при търсене винаги има резервни копия на сървърите, а впоследствие при нови заявки, тези записи се използват отново по предназначение.
Обаче отново никой не знае каква е формулата на „секретния алгоритъм“! Google става най-предпочитаната търсеща машина още в края на 90-те години на 20 век. Екипът убеждава всички, че работи непрекъснато по усъвършенстването й, в резултат на което Google се превръща в един най-печелившите брандове в световен мащаб.
Ако се запитаме, дали можем да оцелеем без напитката Coca-Cola, отговорът със сигурност ще е положителен. Ще минем и без „Биг Мак“, това е повече от ясно. Е, Google ще ни е малко трудно да прескочим, но най-важното, което трябва да запомним от тяхната история е, че успешният бизнес има тайна съставка. Тайните на тези гиганти не са създадени случайно, а самият прогрес е настъпил, благодарение митологията около тях. Рецептата е тайна, сосът е специален, алгоритъмът е секретен.
Всеки бизнес има необходимост от своята малка или голяма тайна, да докосне хората емоционално, да ги провокира да потърсят отговорите на някои въпроси. Ако успееш да влезеш под кожата на някого, то той ти става верен поддръжник, а не просто клиент. Той знае, че компанията, която е избрал, не само му продава стоки, а се грижи за нуждите му и чувствата му – потребителят е значим. Стратегията създава тясна връзка между търговската марка и купувачите. Спринтьорите в бизнеса бързо се провалят, защото не могат да предложат нищо повече от самия продукт, докато подготвените за дълъг маратон, са обречени на сполука.
Новата история на Coca-Cola започва през 1919 година, когато компанията преминава в ръцете на банкера Ърнест Удръф, а той я поверява на сина си Робърт. С придобиването на марката, инвеститорите получават и тайната формула на най-пазената рецепта. Те обаче решили, че няма смисъл да я патентоват, тъй като в САЩ само след 20 години, детайлите от заготовката трябва да бъдат разкрити.
Ръкописът с рецептата се е съхранявал години наред в трезора на банка в Атланта, а през това време се ражда легендата за Coca-Cola. Съставката е обвита в мистерия, което става повод за митологични разкази, а подборът на продуктите придава незаменим вкус – ето защо всички искат да узнаят какви са те. Само двама души от компанията знаят наизуст рецептата.
Едва през 2005 г. фирмата използва ситуацията, за да създаде рекламен шум около себе си и измества безценните страници в музея „Светът на Coca-Cola“. Най-пазената търговска тайна става още по-секретна. Рецептата е заключена в трезор, във вътрешността на който има друг трезор, а в него – сейф.
През 60-те години на 20-ти век ресторантите на McDonald's са известни със своята безупречна чистота. Менюто им обаче съдържа само хамбургери, пържени картофи и млечни коктейли. Посетителите харесват скромния избор, но все пак започват да търсят и нещо друго.
McDonald's се опитват да задоволят очакванията им с различни десерти: ягодов пай, палачинки с орехи, кекс с шоколад. Сътворяват дори нестандартни комбинации като сандвич с парченца сирене и запечен ананас, тост с риба и сос. Въпреки усилията те удрят на камък и начинанието се оказва пълен провал. Мениджърът на McDonald's Джим Делигати не се отчайва, а решава да рискува. Той поръчва по-големи питки, поръсени със сусам, казва да бъдат изпечени двоен брой кюфтета, и през 1967 г. представя легендата „Биг Мак“.
Прави двуетажен хамбургер, който се превръща в хит, макар в началото да срещнал противоречиви и скептични реакции от страна на централата на McDonald's. Разбира се, че разрязаната на три сусамена питка, в която са разположени две кюфтета от говеждо месо, не е нищо специално. Гарнитурата е от топено сирене, салата айсберг, кисели краставички и лук. 7 години по-късно McDonald's включва и специален сос към своите хамбургери, който не е на свободна продажба и рецептата му е корпоративна тайна.
Всички започват да гадаят. Едни смятат, че вътре са забъркани само майонеза и горчица. Други лансират версията за някаква тайна и екзотична съставка. А един учител по химия разгласява сензацията, че в соса се съдържат коремчета от бръмбари.
През 2012 г. McDonald's все пак слагат край на истерията, обявявайки необходимите продукти, които могат да бъдат открити навсякъде. Ако пробваш да си го направиш в домашни условия вкусът все пак не е същият. McDonald's направиха и допълнителен жест към своите клиенти. По случай юбилея му, на пазара се появи специалният сос на „Биг Мак“, опакован в стилни малки бутилки, а началната цена е повече от впечатляваща – 18 хиляди долара.
Митологията съпътства и създаването на гиганта Google. Интернет търсачката се ражда в един гараж – в Менло Парк, Калифорния. Лари Пейдж и Сергей Брин целели да направят достъпна информацията, да я подредят и да улеснят процеса по издирването й. „Черновата“ на „секретния алгоритъм“ на Google се появява в началото на 1997 г.
До този момент компютрите предоставяха данни, които не бяха степенувани нито по важност, нито по достоверност, а бяха движени основно от финансовите интереси на различните спонсори. Идеята на Пейдж и Брин е да напишат алгоритъм, който ще създаде неутрална среда за конкуренцията – без да се поощряват рекламодателите, а да се отсява самото съдържание.
Качеството на информацията е в основата на строгата йерархия, която предстои да се изгради. Авторитетните източници биват оценявани високо. Спестено е и времето, защото при търсене винаги има резервни копия на сървърите, а впоследствие при нови заявки, тези записи се използват отново по предназначение.
Обаче отново никой не знае каква е формулата на „секретния алгоритъм“! Google става най-предпочитаната търсеща машина още в края на 90-те години на 20 век. Екипът убеждава всички, че работи непрекъснато по усъвършенстването й, в резултат на което Google се превръща в един най-печелившите брандове в световен мащаб.
Ако се запитаме, дали можем да оцелеем без напитката Coca-Cola, отговорът със сигурност ще е положителен. Ще минем и без „Биг Мак“, това е повече от ясно. Е, Google ще ни е малко трудно да прескочим, но най-важното, което трябва да запомним от тяхната история е, че успешният бизнес има тайна съставка. Тайните на тези гиганти не са създадени случайно, а самият прогрес е настъпил, благодарение митологията около тях. Рецептата е тайна, сосът е специален, алгоритъмът е секретен.
Всеки бизнес има необходимост от своята малка или голяма тайна, да докосне хората емоционално, да ги провокира да потърсят отговорите на някои въпроси. Ако успееш да влезеш под кожата на някого, то той ти става верен поддръжник, а не просто клиент. Той знае, че компанията, която е избрал, не само му продава стоки, а се грижи за нуждите му и чувствата му – потребителят е значим. Стратегията създава тясна връзка между търговската марка и купувачите. Спринтьорите в бизнеса бързо се провалят, защото не могат да предложат нищо повече от самия продукт, докато подготвените за дълъг маратон, са обречени на сполука.