Тактика на гениалните умове: Работната седмица трябва да е 15-часова
3306 прегледа
0 Коментара
Днес ние се придържаме към далеч по-натоварен график, но не сме достатъчно продуктивни.
Ако можехме да върнем времето назад, за да попитаме Чарлз Дарвин, колко трябва да работим на седмица, той би ни отговорил едва 15 часа. На фона на днешните усилия, които полагаме, това звучи смехотворно, а собствениците на бизнес биха въстанали срещу твърдението.
И все пак, какво можем да научим от ежедневието на английския учен, за да бъдем далеч по-продуктивни и успешни?
В своята книга Daily Rituals: How Artists Work, авторът Мейсън Къри обобщава проучванията си на графиците на различни ярки личности и притежатели на гениални умове. Сред тях има философи, писатели, художници и мислители. Дневният режим е бил от особено значение за тях и те са се стремели да се придържат твърдо към него. Строгата им програма обаче, в никакъв случай не била посветена единствено и само на работата.
Денят на Дарвин например е протичал по следния начин:
Всяка сутрин той е ставал около 8 часа, а след това се отправял на дълга разходка около дома си. Когато се върнел от нея, сядал на масата, за да закусва. После вече пристъпвал към изследванията си, на които отделял около час и половина, но без да си позволява да се разсейва със странични дейности.
Следващата стъпка била да вземе писмата от пощенската си кутия, да отиде при половинката си Емма и да ги прегледа подробно. Това била своеобразна почивка, в която той се отпускал на дивана и слушал съпругата си, докато тя чете писмата на глас. Когато отметнат тази задача, двамата прочитали и последни откъси от романа, който разработвали съвместно.
Свободните минути до обяд Дарвин отново запълвал с личните си работни дела. Сутрешната програма се повтаряла и в следобедните часове почти по същия начин, като включвала също писане на писма и разходки с кучето му. Същинският труд в този отрязък от деня продължавал не повече от час.
На пръв поглед графикът на Дарвин изглежда доста разпокъсан, а и отдаден повече на почивката и разведряването, нещо непосилно за нас в днешно време. Само че именно така той съумява да създаде „Произход на видовете“ и да промени историята със своята теория за еволюцията на хората.
И други известни имена са следвали подобен принцип в организирането на работния си процес. Марк Твен, Джон Лъбък, Габриел Гарсия Маркес са считали, че така се фокусират по-лесно и остават напълно целеустремени през дългия път към успеха си.
(Само)дисциплината при тях е била водеща – това не бива да се подценява. Вместо да разчитат на подсилващи средства, енергийни напитки, алкохол или опиати, те са следвали точен ритъм и денят се е ръководил от железни правила. Придържането към непоколебимо разпределение на ангажиментите създава подходяща психическа нагласа, а и предотвратява евентуалните резки промени в настроението, споделя Къри в своето издание.
В съвременния свят ние работим над 40 часа на седмица, което почти винаги се отразява зле на здравето ни. Ползите и плодовете от самата ни работа също могат да бъдат поставени под съмнение. Има изследвания, които показват, че погледнато в дългосрочен план, този график ни съсипва бавно, но уверено. Застрашават ни редица заболявания - предимно сърдечни проблеми. Липсва ни хармония във връзките или сме самотни. Консумираме повече алкохол и сме склонни към депресия, включително и лошо хранене, което води до наднормено тегло.
Всички тези последствия могат да ни застигнат във всеки един момент, а обикновено те настъпват далеч по-рано, отколкото удовлетворението и очакваните резултати, на които мечтаем да се насладим някой ден.
Още през 50-те години на миналия век учени са достигнали до заключението, че служителите в офиси или в лаборатории, които се трудят над 25 часа на седмица, не са по-продуктивни от онези, които правят същото само за 5 часа. Работещите средно по 35 часа седмично, се оказали наполовина по-малко плодотворни от учените, които отделяли около 20 часа за същия период.
За да постигнем прогрес, а и да не платим с цената на здравето си, ние трябва да се трудим по-кратко и да почиваме по-често. Ако сме истински съсредоточени в работата си за час, ние може да свършим повече и по-качествено работа, отколкото ако 3 часа висим пред компютъра и се отвличаме с мисли за планираните си покупки довечера.
Ако и на вас ви се изплъзват ежедневните задължения и вечно не смогвате с графика, може би има върху какво да се замислите.
Относителната изолация, в която са живеели гениите, е само една форма на техните странности. За да спори работата им, те често са поставяли условия, които да спазват и околните.
Марк Твен държал никой да не го притеснява, когато се затвори в кабинета си, а ако е толкова спешно и трябва да бъде извикан, семейството му надувало рог. Греъм Грийн дори наел таен офис, достъп до който имала само жена му. Ърнест Хемингуей си правил стриктен отчет за написаните думи, отбелязвайки ги в специална таблица, за да не пада под дневния си норматив. Някои са слагали картончета отстрани на очилата си, за да не улавят нищо от външния свят с периферното си зрение. Други пък умишлено не сменяли скърцащите си панти на вратите, за да са винаги нащрек, когато някой нахлува в стаята им.
Причудливите им ритуали били с една основна цел – да работят здраво и концентрирано върху задълженията си, точно когато са решили да сторят това. Затова и всекидневните разходки били задължителни, за да поддържат вдъхновението им и отличната функция на мозъка им. Ясното разграничение между наложителната работа и останалите задачи им помагало да бъдат по-производителни и плодотворни.
Прекъсването имало своя принос и трябвало да бъде регламентирано, а не когато ги налегне умората, може би защото, както казва Карл Юнг – онзи, който е изтощен и има нужда от почивка, а продължава да работи, е глупав. Едно от малките изключения в това отношение вероятно е бил Моцарт, който от малък рядко си лягал преди полунощ и прекарвал часове наред в уроци по музика.
Ако можехме да върнем времето назад, за да попитаме Чарлз Дарвин, колко трябва да работим на седмица, той би ни отговорил едва 15 часа. На фона на днешните усилия, които полагаме, това звучи смехотворно, а собствениците на бизнес биха въстанали срещу твърдението.
И все пак, какво можем да научим от ежедневието на английския учен, за да бъдем далеч по-продуктивни и успешни?
В своята книга Daily Rituals: How Artists Work, авторът Мейсън Къри обобщава проучванията си на графиците на различни ярки личности и притежатели на гениални умове. Сред тях има философи, писатели, художници и мислители. Дневният режим е бил от особено значение за тях и те са се стремели да се придържат твърдо към него. Строгата им програма обаче, в никакъв случай не била посветена единствено и само на работата.
Денят на Дарвин например е протичал по следния начин:
Всяка сутрин той е ставал около 8 часа, а след това се отправял на дълга разходка около дома си. Когато се върнел от нея, сядал на масата, за да закусва. После вече пристъпвал към изследванията си, на които отделял около час и половина, но без да си позволява да се разсейва със странични дейности.
Следващата стъпка била да вземе писмата от пощенската си кутия, да отиде при половинката си Емма и да ги прегледа подробно. Това била своеобразна почивка, в която той се отпускал на дивана и слушал съпругата си, докато тя чете писмата на глас. Когато отметнат тази задача, двамата прочитали и последни откъси от романа, който разработвали съвместно.
Свободните минути до обяд Дарвин отново запълвал с личните си работни дела. Сутрешната програма се повтаряла и в следобедните часове почти по същия начин, като включвала също писане на писма и разходки с кучето му. Същинският труд в този отрязък от деня продължавал не повече от час.
На пръв поглед графикът на Дарвин изглежда доста разпокъсан, а и отдаден повече на почивката и разведряването, нещо непосилно за нас в днешно време. Само че именно така той съумява да създаде „Произход на видовете“ и да промени историята със своята теория за еволюцията на хората.
И други известни имена са следвали подобен принцип в организирането на работния си процес. Марк Твен, Джон Лъбък, Габриел Гарсия Маркес са считали, че така се фокусират по-лесно и остават напълно целеустремени през дългия път към успеха си.
(Само)дисциплината при тях е била водеща – това не бива да се подценява. Вместо да разчитат на подсилващи средства, енергийни напитки, алкохол или опиати, те са следвали точен ритъм и денят се е ръководил от железни правила. Придържането към непоколебимо разпределение на ангажиментите създава подходяща психическа нагласа, а и предотвратява евентуалните резки промени в настроението, споделя Къри в своето издание.
Да се поучим от гениите
В съвременния свят ние работим над 40 часа на седмица, което почти винаги се отразява зле на здравето ни. Ползите и плодовете от самата ни работа също могат да бъдат поставени под съмнение. Има изследвания, които показват, че погледнато в дългосрочен план, този график ни съсипва бавно, но уверено. Застрашават ни редица заболявания - предимно сърдечни проблеми. Липсва ни хармония във връзките или сме самотни. Консумираме повече алкохол и сме склонни към депресия, включително и лошо хранене, което води до наднормено тегло.
Всички тези последствия могат да ни застигнат във всеки един момент, а обикновено те настъпват далеч по-рано, отколкото удовлетворението и очакваните резултати, на които мечтаем да се насладим някой ден.
Още през 50-те години на миналия век учени са достигнали до заключението, че служителите в офиси или в лаборатории, които се трудят над 25 часа на седмица, не са по-продуктивни от онези, които правят същото само за 5 часа. Работещите средно по 35 часа седмично, се оказали наполовина по-малко плодотворни от учените, които отделяли около 20 часа за същия период.
За да постигнем прогрес, а и да не платим с цената на здравето си, ние трябва да се трудим по-кратко и да почиваме по-често. Ако сме истински съсредоточени в работата си за час, ние може да свършим повече и по-качествено работа, отколкото ако 3 часа висим пред компютъра и се отвличаме с мисли за планираните си покупки довечера.
Ако и на вас ви се изплъзват ежедневните задължения и вечно не смогвате с графика, може би има върху какво да се замислите.
Странните привички
Относителната изолация, в която са живеели гениите, е само една форма на техните странности. За да спори работата им, те често са поставяли условия, които да спазват и околните.
Марк Твен държал никой да не го притеснява, когато се затвори в кабинета си, а ако е толкова спешно и трябва да бъде извикан, семейството му надувало рог. Греъм Грийн дори наел таен офис, достъп до който имала само жена му. Ърнест Хемингуей си правил стриктен отчет за написаните думи, отбелязвайки ги в специална таблица, за да не пада под дневния си норматив. Някои са слагали картончета отстрани на очилата си, за да не улавят нищо от външния свят с периферното си зрение. Други пък умишлено не сменяли скърцащите си панти на вратите, за да са винаги нащрек, когато някой нахлува в стаята им.
Причудливите им ритуали били с една основна цел – да работят здраво и концентрирано върху задълженията си, точно когато са решили да сторят това. Затова и всекидневните разходки били задължителни, за да поддържат вдъхновението им и отличната функция на мозъка им. Ясното разграничение между наложителната работа и останалите задачи им помагало да бъдат по-производителни и плодотворни.
Прекъсването имало своя принос и трябвало да бъде регламентирано, а не когато ги налегне умората, може би защото, както казва Карл Юнг – онзи, който е изтощен и има нужда от почивка, а продължава да работи, е глупав. Едно от малките изключения в това отношение вероятно е бил Моцарт, който от малък рядко си лягал преди полунощ и прекарвал часове наред в уроци по музика.
