Сложихме ли ръка на еволюцията, в желанието си да контролираме живота си.

„Маршът на прогреса“ е най-известната илюстрация, която изобразява еволюцията на човешките същества. Публикуваното през 60-те години на миналия век произведение, дело на Рудолф Залингер, пресъздава постепенното ни развитие от примати до разумни хора.

Ако погледнем към себе си в настоящето, ще решим, че сме върхът на творението, а природата може заслужено да се оттегли и да разрешава други задачи, вместо да се занимава с еволюцията ни.

Приключила ли е тя и това ли е финалната форма на съвременния човек?

Еволюцията не може да бъде стопирана никога и тя се отнася до всички популации, които съществуват на планетата. Тя описва промените в честотата на проява на дадени алели – различните състояния на гена. Разпределението на алелите е подвластно на времето и е в постоянна динамика, което се случва в резултат на появата на нови мутации в генетичния код, както и на движението на самите индивиди от едно място на друго.

Има и промени, които се дължат на случайността.

Естественият подбор

За мнозина думата еволюция олицетворява именно естествения подбор. Той представлява разпространението на някои алели, което се благоприятства от самото оцеляване на носещите ги индивиди, защото те се размножават по-добре от други. Само така те предават гените си на следващите поколения, а те от своя страна действат в същата посока.

Естественият подбор е пряко отговорен за разпространението на адаптациите, независимо дали те са физиологични, поведенчески или анатомични. Това помага на индивидите да оцеляват.

Може да ни се струва, че има причина еволюцията на човека чрез естествен подбор да е приключила. Напредъкът в медицината и индустриите, по-добрата инфраструктура са допринесли до съществен демографски преход.

В повечето части на света децата е по-вероятно да оцелеят при раждането и първите години от развитието си, а родителите живеят по-дълго. Наблюдава се обаче и спад в плодовитостта в държавите, известни със своя висок стандарт.

Така според някои учени демографският преход е отстранил разнообразието, което на практика е значително изискване за естествения подбор. Разбира се, това не може да е причина за края на еволюцията на човека.

В страни като Африка, към днешна дата дори, наблюдаваме сериозен брой на случаите на детска смъртност. Алелите, които биха могли да помогнат по някакъв начин на определено дете да оцелее, се предават на неговото поколение впоследствие. В перспектива бихме предположили, че смъртността би спаднала до нивата на тази в Европа, но това е малко вероятно всъщност. Причината е, че такъв спад в смъртността на популацията, може да отключи нови и напълно неочаквани еволюционни пътища, по които да тръгне естественият подбор.

Отличен нагледен пример са двуяйчните близнаци.

Те почти винаги са по-малки на килограми и размери от бебетата, които са сами в корема на майката. И заради това, ако не е съвременната медицина, те едва ли биха оцелели. В еволюционен план близнаците нямат кой знае какви предимства, макар днес рискът от раждането да е минимален. Все повече двуяйчни близнаци ще имат собствени деца, което може да доведе до по-честа поява на нови близнаци, така че еволюцията не е спряла в никакъв случай.

Семейното планиране и еволюцията

Естественият подбор се основава на многообразието от възможностите на дадени алели да оцеляват, да се развиват и умножават. Ако в едно общество има ниска смъртност, естественият подбор работи, благодарение на разнообразието от честоти, с които се размножават съответните индивиди.

Хората без деца са несъществени за еволюцията, както и индивидите, които умират, преди да навършат възраст, на която могат да създадат деца. В някои държави в Европа и в Америка почти всяка пета жена влиза в менопаузата, преди да зачене и да роди дете. За много от тях това е личен избор.

Според данни отпреди 6-7 години, в Германия, Холандия, Австрия и Швейцария, поне 1 човек на всеки 20, които са на възраст между 20-40 години, е потвърдил липсата си на желание да има дете. Процентът не е малък и подсказва, че вероятно е нормална характеристика на човешките популации. Това може и да е случайно следствие, което се дължи на нарастващата възраст, на която жените и мъжете са склонни да създават семейства.

Генетичните фактори оказват роля върху плодовитостта и настъпването на менопаузата при жените, което от своя страна се отразява и на еволюцията. Ако вземем две жени на една и съща възраст, в началото на 40-те години, желаещи да имат деца, ще видим, че при едната може да има алели, позволяващи успешното зачеване, а при другата да отсъстват такива. Алелите на тази, която е заченала, ще се разпространяват и в следващото поколение, а на другата - не.

Еволюционният натиск е по-силен, когато все повече хора избират да имат деца по-късно в живота си. Този проблем подлежи на известно решение чрез средствата на технологиите за асистирано възпроизводство.

Кога да има деца и дали да има такива, човек решава според своите виждания по въпроса. Все пак не бива да пренебрегваме и факторите, които се простират извън контрола на отделните личности.

Културата и еволюцията

Културата има отношение и към ценностите ни, които ни тласкат към раждането на деца на по-късен етап. Това е типична поведенческа черта, свързана със съответната ни култура, която се повлиява от обществени и социални нагласи в средата. Днес тя може да е характерна особеност, но в бъдеще може и да изчезне, ако културата на човешките видове се промени. Не само природата ни оказва еволюционен натиск. Човешкото поведение е сила, която моделира човешката еволюция, а то се движи също от технологичните практики и нрави.

През последните векове ние сме създали свои методи да контролираме съдбата си, но така сме работили за появата на нови източници на еволюционен натиск върху самите нас. Ние сме неделима част от природата, колкото и да смятаме, че сме се дистанцирали от нея. Ето защо маршът на еволюцията никога няма да спре, а крайна точка не само, че не съществува, но и е напълно непредвидимо къде ще се озовем след време.