Човешката природа е една необятна вселена
9286 прегледа
0 Коментара
Учените и медиите обичат да ни засипват с множество проучвания за това какви са хората.
Често експертите са запалени да разказват, колко добре познават природата на човека. Някои даже лансират взаимно изключващи се тези за нея, но винаги така компетентно и обосновано, че ние веднага лапваме кукичката и им вярваме. Не сме се замисляли нито веднъж, че експериментите им обикновено се правят върху животни, а психологията на хората е далеч от индивидите с инстинкти. Ние сме сложни същества, които представляват една необятна Вселена.
Може да ни втълпяват, че възпитанието ни формира като личности, а десетки примери да доказват обратното, и как са надскочили не само семейството, но и средата. Сигурно ще четете с интерес как влюбените са щастливи, ако хормоните им си пасват, а градският начин на живот е виновен за неспокойния ви сън…
Тези истории просто ни заливат отвсякъде. Нелепо е да ги приемаме сляпо, защото нито птиците, нито поповите лъжички могат да свидетелстват до такава степен за категорични теории по отношение на човека, всичко си остава в сферата на предположенията.
Истински прозрения биха настъпили, ако се правят опити с хора, когато изучаваме именно тях. И това обаче не е гарантирано. Все пак ние ще продължаваме да слушаме, как споровете са по-вероятни да възникват през студения месец ноември, американските студенти се спречкват с мама и татко навръх Деня на благодарността, а българина харчи месечно повече от колкото получава...
Сами разбирате, че се касае за повърхностни заключения, които нямат нищо общо с адекватни наблюдения върху нравите и реалното съществуване на хората. Дори това да се отнася до 50 на сто от жителите на планетата, за останалите клишето няма как да проработи.
Редица факти, до които науката е достигнала, се основават на следене на определена група, която е представител на елита на образовано, западно, богато и демократично общество, посочва психологът, професор Джоузеф Хенрич от университета Британска Колумбия. Не само произходът на подложените на тест е неудачен. Самите проверки и надзор не биха могли да доведат до нищо сериозно, тъй като не се обръща внимание на някои дребни, но значителни детайли в поведението на хората. Това го потвърждава и колегата на Хенрич – Даниел Канеман, в книгата си „Мисленето, бързо и бавно“.
Носителят на Нобелова награда припомня, че финансовите средства са от изключително значение при осъществяването на експерименти, които касаят например склонността на хората да правят рискове. Няма как да знаем, съдейки по тези изводи, дали и как биха постъпили те, когато трябва да внесат генерална промяна в живота си. Един от най-известните психологически опити е проведен от американският социален психолог Стенли Милграм през 60-те години. Той си поставя за цел да подложи на изпитание обикновени хора от цивилизовани среди, които да принуди неусетно да прилагат зверства на други, също както са го правили германците по време на режима на нацистите.
Наема желаещи с цел да изследва паметта им. Кара ги да пускат ток на непознати, когато те сгрешат. Жертвите всъщност се преструват, че ги боли, те са актьори. В крайна сметка той се убеждава, че хората са способни да продължават да причиняват мъка с електричеството, въпреки че виждат какво се случва пред очите им.
Две трети от тях следват инструкциите и действат като роботи, без да се замислят какво вършат на практика. Става ясно, че добрите хора не са по- малко лоши. Те са склонни да „изпържат“ отсрещния, ако трети понесе последствията и отговорността за делата им. Нали всичко е оправдано в името на науката?!
Впоследствие второ проучване разкрива, че Милграм не е забелязал важни моменти при разделянето на хората в две категории – послушни и непослушни. Аудиозаписите показали, че самият начин на обработка на доброволците е ключов. Те били поставени пред свършен факт, в условия без избор, при което се бунтували и не се подчинявали.
Явно това дава надежди, че положението не е чак толкова мрачно, колкото се е оказало след работния проект на Милграм.
Откритията на учените не е необходимо да се взимат за чиста монета, нито пък специалистите да се приемат за крайна инстанция. Със сигурност имаме още много път да извървим, в необятните дебри на психологията на човешката природа.
Често експертите са запалени да разказват, колко добре познават природата на човека. Някои даже лансират взаимно изключващи се тези за нея, но винаги така компетентно и обосновано, че ние веднага лапваме кукичката и им вярваме. Не сме се замисляли нито веднъж, че експериментите им обикновено се правят върху животни, а психологията на хората е далеч от индивидите с инстинкти. Ние сме сложни същества, които представляват една необятна Вселена.
Може да ни втълпяват, че възпитанието ни формира като личности, а десетки примери да доказват обратното, и как са надскочили не само семейството, но и средата. Сигурно ще четете с интерес как влюбените са щастливи, ако хормоните им си пасват, а градският начин на живот е виновен за неспокойния ви сън…
Тези истории просто ни заливат отвсякъде. Нелепо е да ги приемаме сляпо, защото нито птиците, нито поповите лъжички могат да свидетелстват до такава степен за категорични теории по отношение на човека, всичко си остава в сферата на предположенията.
Истински прозрения биха настъпили, ако се правят опити с хора, когато изучаваме именно тях. И това обаче не е гарантирано. Все пак ние ще продължаваме да слушаме, как споровете са по-вероятни да възникват през студения месец ноември, американските студенти се спречкват с мама и татко навръх Деня на благодарността, а българина харчи месечно повече от колкото получава...
Сами разбирате, че се касае за повърхностни заключения, които нямат нищо общо с адекватни наблюдения върху нравите и реалното съществуване на хората. Дори това да се отнася до 50 на сто от жителите на планетата, за останалите клишето няма как да проработи.
Редица факти, до които науката е достигнала, се основават на следене на определена група, която е представител на елита на образовано, западно, богато и демократично общество, посочва психологът, професор Джоузеф Хенрич от университета Британска Колумбия. Не само произходът на подложените на тест е неудачен. Самите проверки и надзор не биха могли да доведат до нищо сериозно, тъй като не се обръща внимание на някои дребни, но значителни детайли в поведението на хората. Това го потвърждава и колегата на Хенрич – Даниел Канеман, в книгата си „Мисленето, бързо и бавно“.
Носителят на Нобелова награда припомня, че финансовите средства са от изключително значение при осъществяването на експерименти, които касаят например склонността на хората да правят рискове. Няма как да знаем, съдейки по тези изводи, дали и как биха постъпили те, когато трябва да внесат генерална промяна в живота си. Един от най-известните психологически опити е проведен от американският социален психолог Стенли Милграм през 60-те години. Той си поставя за цел да подложи на изпитание обикновени хора от цивилизовани среди, които да принуди неусетно да прилагат зверства на други, също както са го правили германците по време на режима на нацистите.
Наема желаещи с цел да изследва паметта им. Кара ги да пускат ток на непознати, когато те сгрешат. Жертвите всъщност се преструват, че ги боли, те са актьори. В крайна сметка той се убеждава, че хората са способни да продължават да причиняват мъка с електричеството, въпреки че виждат какво се случва пред очите им.
Две трети от тях следват инструкциите и действат като роботи, без да се замислят какво вършат на практика. Става ясно, че добрите хора не са по- малко лоши. Те са склонни да „изпържат“ отсрещния, ако трети понесе последствията и отговорността за делата им. Нали всичко е оправдано в името на науката?!
Впоследствие второ проучване разкрива, че Милграм не е забелязал важни моменти при разделянето на хората в две категории – послушни и непослушни. Аудиозаписите показали, че самият начин на обработка на доброволците е ключов. Те били поставени пред свършен факт, в условия без избор, при което се бунтували и не се подчинявали.
Явно това дава надежди, че положението не е чак толкова мрачно, колкото се е оказало след работния проект на Милграм.
Откритията на учените не е необходимо да се взимат за чиста монета, нито пък специалистите да се приемат за крайна инстанция. Със сигурност имаме още много път да извървим, в необятните дебри на психологията на човешката природа.
