Има хора, които ще ви отблъснат с поведението си, а дали това не се дължи на проблем с психиката или нарушена биохимия – въпрос, който рядко си задават дори и лекарите

Възможно ли е дадена черта на характера да се дължи на психическо заболяване?

Често сме склонни да казваме, че когато се сблъскаме с определен тип неприятно поведение, то причината е, че просто хората са си такива. Според познавачи на човешката природа, за странностите винаги има обяснение и те с лекота успяват да ги поставят в рамки, обикновено вписващи се в определена диагноза.

Научните трудове на психотерапевтите трудно могат да бъдат поставени под съмнение, макар според някои медици разстройствата на психиката да се дължат на нарушена биохимия. Защитните на тази теза считат, че всяка депресия или състояние, което излиза извън познатите ни норми, изисква проверка на нивата на хормоните, витамините и минералите.

И тук стигаме до онази загадка, която и до днес не е разрешена: кое е първото, яйцето или кокошката?!

Все пак, нека разгледаме някои интересни наблюдения на експертите в областта на психотерапията върху черти на характера, които вероятно са признаци за по-сериозни проблеми.

Вечното отлагане и безотговорност

Познавате ли хора, които винаги закъсняват, не спазват обещанията си, намират си нелепи оправдания за несвършените ангажименти, пренебрегват всяка отговорност и задължение?

Не можем да обявим за „луди“ всички, които си мечтаят да избягат от работа и да се озоват на самотен остров, но бъдете нащрек, когато проследявате горните отклонения да се повтарят системно.

При по-близък контакт много бързо ще ви стане ясно, че същевременно тези хора нямат никакъв проблем, ако паразитират на гърба на останалите. Те се отличават също и с това, че нямат никакви стремежи и планове за бъдещето.

Парите изтичат между пръстите им, защото нямат контрол върху тях. Не съумяват да преценят належащите покупки и ги харчат за маловажни неща, след което се озовават с неплатени сметки.

Ако подобен род прояви представляват проблем за вас или за човек в обкръжението ви, може да се опитате да си съставяте график, за да организирате деня си. Поставяйте си конкретни цели и ги преследвайте, а след това се награждавайте със символичен подарък. Това ще се превърне в навик и скоро няма да е чак такова предизвикателство. Приемете наличието на проблем, не го отричайте и се борете с ясни мерки срещу него. Останалото е безплодна загуба на време, която само ще задълбочи положението.

Асоциалност

Наистина има хора, които са по-срамежливи и свити. Те биват определяни като асоциални. Дори те самите се възприемат за такива, но казусът е належащ за решаване, ако това се превръща в пречка за нормалните взаимоотношения. В противен случай може да се стигне до пълна изолация и отказ да се впишем в средата.

При интензивна интровертност се забелязва още пълен непукизъм, липса на заинтересованост към положителни отзиви, похвали или критикуване. Стеснен кръг от приятели, или напълно отсъстващо близко обкръжение. На фона на това се открива абсурден и нереалистичен поглед към света, грешна преценка, както и чувствителност към реакциите на околните поради откровен страх да не бъдат обект на присмех.

Промяна може да настъпи при полагане на съзнателни усилия в посока към нормално човешко общуване. Ако нямате кръг от познати, запишете се на курс по любимо занимание, посещавайте фитнес или танци.

И запомнете: често хората са далеч по-благосклонни към нас, отколкото ние си го представяме в мислите си.

Сприхавост и лесна избухливост

Не всички са родени с раздразнителен и импулсивен нрав. За резките промени в настроенията може да се намерят причини, но каквито и да са те, тези прояви не само, че не са приятни, те се считат за анормални.

При тези хора се отчита и бърза смяна на мнението, без особено основание. Днес ще ви кажат, че не обичат ягоди, а утре ще се намусят, че сте забравили да ги купите от магазина.

Характерно за тях е, че живеят с непрекъснато усещане за скука и досада. Това се отразява на лицето им, на отношението им към другите, на цялостното им ежедневие.
Професионалната терапия може да бъде от помощ в тези случаи, а опитите да се наложи самоконтрол – силно препоръчителни.

Подценяване на собствените способности

Може би тези хора не са получавали достатъчно подкрепа в детството си, а родителите им са били изключително взискателни към тях, като всеки провал се е превръщал в драматично събитие за семейството.

Като възрастни те са самокритични до степен да се измъчват при всяка грешка. Имат и непоносимост към неодобрение от околните, което ги кара да реагират с обида и крайни емоции.

Понякога странят от новите запознанства, по същите причини. Даже са способни да откажат повишение, тъй като ще се наложи да работят с други хора. Всяка промяна ги плаши.

Ако не се борите със страховете и опасенията си, ще затъвате все повече в тях. Опишете ги на лист, поставете си задачи, за да ги преодолявате и след това докладвайте на себе си за резултатите. Не са толкова страшни, колкото са изглеждали първоначално, нали?!

Прекалена мнителност

Когато границата е премината, говорим не просто за резервираност, а за параноя. Не може винаги да има „под вола теле“, заговор срещу вас, скрит подтекст и т.н.
Често прекалено мнителните хора са склонни да навлизат в чуждото пространство, за да научат тайните на другите, за да предотвратят неприятни последствия и да се защитят.

Болезненото недоверие към партньора или приятелите подсказва за разстройство на психиката. Това води до насаждане на модел, че всички около вас са виновни, правят го нарочно и искат да ви дразнят.

Помага, ако успеете да погледнете на нещата от забавната страна. Бихте могли да направите списък с близките си, а когато те са отвърнали на очакванията ви в позитивен аспект, да отбелязвате изрично с точка срещу името им. Следващия път не се тревожете излишно, а ги погледнете и внесете спокойствие в ума си.

Последното винаги е отличен арбитър и за вътрешния ви баланс.

Тогава, когато усетите мира в себе си, а изблиците отстъпят на хармоничното посрещане и изпращане на деня, може би психиатрите ще са готови да се закълнат, че сме душевно здрави.

Но пък в крайна сметка, както е казал писателят Джак Керуак: „Има и по-лоши неща от това да бъдеш откачен“.