Зад кулисите на съзнанието: Опитите на науката да разбули загадката

A+ A-
281 прегледа 0 Коментара
Гласували: 1, рейтинг: 5
В детска възраст ние сме подвластни на система от вярвания, която почива на убеждението, че души имат не само хората, но и животните, растенията и всички материални обекти. В представите на децата камъните, дърветата, плюшените играчки оживяват и имат нужда да бъдат гушкани, обгрижвани и не бива да остават сами.

Така нареченият анимизъм, описан до тук, е свързан и с панпсихизмът, който пък приписва съзнание на кой да е предмет или същество във Вселената, считайки че то е фундаментална съставка на реалността. Някои философи приемат за абсурдна идеята, но съвременните учени съзират някакво решение в него за разбулване на една от най-големите загадки, свързани със съществуването ни.


Какво крие съзнанието


Мозъкът усвоява голяма част от познанието чрез съзнателно преживяване. Ако прекараме голяма част от живота си, заобиколени от черно-бели тонове, ние сме научили всичко за тази реалност. Когато изведнъж се сблъскаме с цветовете навън, ние ще останем възхитени от откритието си и ще научим нещо ново за света. Този човешки орган има капацитет да обработва огромни количества информация.

Може би той не е по-свръхестествен или духовен, отколкото са останалите ни помощници в тялото – белите дробове, бъбреците, жлезите?

И все пак дишането не може да бъде сравнено със съзнателните преживявания, които попива мозъкът и с които работи той. Функционирането му ни носи силни усещания, включително и болки, или пък изпитваме неповторимо удоволствие при слушането на любимия си изпълнител. Науката все още не може да се справи по темата и да представи смислено обяснение.


Решение, основано на панпсихизма


Съзнанието явно не се подчинява на структурата, функциите и динамиката на материалните обекти, които изучават физическите науки. С тяхна помощ те могат да обосноват почти всеки природен феномен, но мозъкът определено им се изплъзва. Нервните процеси са придружени от специфични съзнателни преживявания – защо? На този въпрос отговор не е открит.

мозък

Според привържениците на панпсихизма, ако съставните части на мозъка имат свое съзнание, можем да направим заключение, че когато те



те се съберат, формират едно пълноразмерно съзнание. Концепцията не изказва твърдение, че съзнанието на субатомните частици има съзнателни преживявания. Частиците не притежават сетива – нямат възможност да чуват, усещат, виждат, както ние хората го правим. Съзнанието на тези обекти се определя и като „протосъзнание“. То е сравнимо с свойствата на фундаментите във Вселената, като време, маса, заряд и спин. Субатомните частици изграждат собственото ни съзнание, гласи простото, но елегантно обяснение на панпсихизма. Няма нужда да търсим повече други чудни теории за съзнанието като феномен, то просто съществува навсякъде във Вселената.

Има и спорове, които не могат да стигнат до единодушно мнение – как се комбинират съзнанията на субатомните частици и образуват собственото ни. Според наличните две хипотези се предполага, че малките съзнателни преживявания се сливат или при натрупване се достига определено ниво на сложност, като в резултат се появява човешкото съзнание.

Крайните критици на панпсихизма го отричат, защото субатомните частици не са одушевени, и дори да съберем субатомните частици, изграждащи мозъка, не можем да получим пълно човешко съзнание.


Космопсихизъм


Продължителните съзнателни преживявания са като картини с плавни линии и нюанси. Наблюденията ги свързват с вариант на панпсихизма, а именно космопсихизма. Съзнанието на цялата Вселена, познато ни като космично съзнание, е основополагащ принцип на реалността, а не съзнанията на субатомните частици. Също, както при пантеизма, Вселената се приравнява с Бог.

Космопсихизмът определя съзнанието като сегмент на голямото съзнание на Вселената. Човешкото съзнание като картина с плавни и хармонични знаци не би могла да бъде претворена с отделни точици – съзнанията на частиците, но вероятно е част от голямата картина със същите плавни линии, или вселенското съзнание. Вселената е одушевена и затова съзнанието е навсякъде.

Загадката на съзнанието остава неразрешена, но не можем да поставим под съмнение съществуването си, защото самото мислене или дори съмнението доказват наличието ни на съзнание. В търсене на истината как съзнанието възниква от нищото, се раждат редица привлекателни теории, но опитите в тази посока продължават и може би тайните тепърва ще бъдат разкрити.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари