Изкуството винаги е имало потенциала да ни освободи от стреса и напрежението. Неслучайно, когато се чувстваме претоварени психически и емоционално, разчитаме на музиката да ни поведе към необятни светове, сядаме и рисуваме, дори да не сме художници, пеем и творим на воля.

Веднага осъзнаваме, че това е един чудесен начин да се справим с депресията. Именно описаният процес на създаване на изкуство е основата на така наречената „арт терапия“.

Още като деца ние сме се наслаждавали ежедневно на удоволствието да създаваме нещо със своите ръце, независимо дали то може да бъде окачествено като професионално произведение или не. Важно е, че ни е доставяло щастие. За съжаление, с течение на времето сме се разделили с възможността да го практикуваме. Някои от нас се връщат понякога към тези моменти, но го правят изключително рядко.

Вредните навици, които сме развили през годините спокойно могат да си отидат, ако се отдадем на редовна арт терапия. Тя е сравнително нов метод, но и в зората на човечеството се е употребявала като средство, за да се изразят идеи или вълнения.

Най-древните рисунки в пещери са открити в Ел Кастильо, намираща се в Испания - те датират от епохата на палеолита. Какво е било предназначението им, можем само да гадаем, но се предполага, че са били част от религиозни ритуали и са предавали послания между хората.

Шаманите в африканските племена и до днес дялкат фигурки, вярвайки че чрез тях правят връзка с боговете. Лечителите от навахо рисуват на пясък, като част от медицинската терапия.

Изкуството е едно от уникалните средства за изразяване на личността, както и за пресъздаване на символи.

През 40-те години вече се говори и за силата му да изцелява – тогава се развива и отделна дисциплина, която добива самостоятелност, особено в Европа и Америка. Един от първите, дефинирали арт терапията като течение на психотерапията е писателят и психолог Маргарет Наумбург. Тя насърчавала пациентите си да рисуват картините от сънищата си, да ги обсъждат и анализират в детайли.

Практическа полза

За какво служи арт терапията и до колко е ефективна тя – този въпрос вече не се поставя под съмнение, отговорите са ясни и конкретни, а резултатите - отлични. Децата са най-податливи на нейните ползи и затова при тях се работи по някои често възникващи проблеми.

Когато има смърт в семейството или на приятел, може да се приложи арт терапията. Тя е удачна и при различни травми, от физическо, психическо или сексуално естество. Проблемите в училище, страхове, фобии, заболявания, поведенчески отклонения също са предмет на работа на терапевтите, занимаващи се с метода на изкуството.

Всъщност то е вид език, а символите, които използва, са неговата лексика. Всички те идват от подсъзнанието ни. Дали са някакви знаци, вътрешни желания, импулси или сънища, за тях няма рационално обяснение. Изследвания с ядреномагнитен резонанс и позитронно-емисионна томография са доказали, че арт терапията възбужда нервните проводници в мозъка. Ето така тя оказва психологически и емоционален ефект. Тогава специалистите анализират промените във въображението, докато пациентът наблюдава залеза, например, или пък кара колело и се радва на живота.

Рисуването има по-силно действие от нормалното човешко фантазиране, то въздейства пряко на нашето състояние.

В средата на XX в. болници и центрове за психическо здраве постепенно започват да включват програми по арт терапия, защото експертите установяват предимствата й при подпомагане на емоционалното, еволюционното и когнитивното развитие на пациентите.

70-те и 80-те години на миналия век също са значими за арт терапията – тя вече се оформя като индивидуална дисциплина. Става част от програмите за психично здраве и за хора със зависимости.

Специалистите, които я прилагат работят в тясно сътрудничество с други здравни колеги в определени програми, в отделения за раково болни, в затвори, бежански лагери, групи за взаимопомощ и класове за израстване на личността.

Често училищата търсят арт терапевти, за да реагират на нуждите на децата с психически и образователни проблеми.


Как става чудото?

Когато сме във фаза на креативност, ние си осигуряваме сензитивни преживявания. Арт терапията е свързана с визуални, кинестетични, докосващи, обонятелни и слухови дейности.

Музикалната терапия, например, включва не само звуци, но и вибрации, ритъм, движение. Целият комплекс от усещания позволява да се пренесем в един друг свят, да забравим емоционалния товар, който носим със себе си. На практика ние не само спираме да мислим за него, но и напълно се освобождаваме.

Драма терапията 1ни дарява с визуални внушения, вокализация и има няколко сензорни аспекти. Танците обхващат физическите движения, но те са многобройни.

Когато рисуваме, нещата също се случват на няколко пласта. Акварелът е флуиден, глината е гъвкава, пастелът има размазващи и триещи се качества – всички това спомага за осъществяването на връзката и рефлектира върху нуждите ни да създаваме изкуство. Потапяме се до такава степен, че откриваме дълбокия смисъл в процеса на творене, а не просто се трудим върху крайния продукт.


Какъвто и модел да бъде избран, нашата наблюдателност се повишава, качеството на живот категорично се подобрява, конфликтите на емоционално ниво остават на далеч от нас.

В книгата си „Експресивна арттерапия” Сюзън Дарли и Уенди Хийт посочват, че изкуството има способността да преодолява пропастта между съзнаваното и несъзнаваното. Творческото изразяване тласка пациента към разбирането на собствените си мотиви и същност, особено когато е поставен в много объркващи обстоятелства.

Рисуването, употребата на бои и майсторенето на скулптури кара хората да релаксират и ги прави по-фокусирани. Творческият процес определено може да доведе до катарзис:енергията се сублимира по конструктивен начин, напрежението излиза съвсем спонтанно.

Децата винаги са били идеалният пример в това отношение. Те всички са творци. Когато пораснат обаче, тази нагласа и състояние, като че ли закърняват или напълно изчезват. Как да се запазим като такива, е искал да открие и гениалният Пабло Пикасо.

Известно е, че малките рядко биха дали директен отговор на зададен въпрос, но пък биха ви насочили вниманието с картина. За тях е много по-лесно да се изразят по този начин. Трудните теми от живота могат да бъдат преодолени без усилия, когато децата създават творба. Тогава те не заемат позиция на враждебност и не се чувстват застрашени да реагират.

Едно обсъждане след това, може да допълни представата за това, какво се случва в детската душа. Невръстните пациенти говорят с по-голяма охота за рисунките си и техните символи, отколкото да проявят желание да отвърнат на някои притеснителни въпроси. И тук, обаче важна точка от процеса, си остава доверието. Терапевтът трябва да има подход, а детето да усеща връзка с него.

Предимствата на арт терапията са толкова разностранни, че няма как да бъдат описани подробно с думи. При всички случаи се стига до подобряване на менталното, емоционалното и физическото положение на хората. При срамежливите също действието е благотворно - те придобиват нови социални умения, необщителността им се „разчупва“, адаптират се адекватно в групите.