Градският живот се отразява на телесното и психическото ни здраве

Вероятно никога не сте се запитвали относно цената, която плащаме, водейки градски живот. Населението е съсредоточено в големите населени места, където имаме възможност да се образоваме, да се реализираме професионално, да стартираме бизнес. Всичко това обаче може да ни прави щастливи в даден аспект, но не се отразява особено благоприятно на телесното ни и психическото здраве.

Не е тайна, че делът на страдащите от диабет, астма, рак, сърдечно-съдови заболявания е по-висок, отколкото при хората на село. Същото се отнася и до депресията, различните душевни разстройства, шизофренията.

Мистериозната диагноза

За нея се знае, че засяга по-често силния пол, отколкото дамите. На даден етап от живота си поне 1 процент от жителите на планетата биха могли да бъдат сполетени от нея. Тя влияе върху мисленето ни и поведението още в детска възраст, но тогава трудно може да бъде забелязана. Факт е, че мозъкът на хората с шизофрения се развива по друг начин.

По-сериозните симптоми идват през пубертета – нервно безпокойство, липса на настроение, социална изолираност. Класическият израз на болестта настъпва вече с драстично лоша нагласа, халюцинации, изчезнал интерес към живота, спад на енергията, трайна откъснатост от социалната среда.

Медицината не разполага със задълбочени обяснения за шизофренията. Може да са правени проучвания на биологичните причини за нея, но тя въпреки това си остава загадка. Основният извод е, че се касае за нарушени нива на невротрансмитера в мозъка - допамин. Налице е и значително генетично условие, но факторите на околната среда оказват най-силно въздействие за отключването на шизофренията.

Градски неволи

Ако сте в по-малък град, все още не бързайте да се местите, защото тук отровата е в дозата. Колкото е по-урбанизиран районът, толкова рисковете са по-отчетливи.


Замърсяването на въздуха и недостигът на витамин Д са сред възможните недоказани обяснения за възникването на шизофрения, отнасящо се предимно до градските хора.

Според други теории, в градовете се срещат повече котки, които пренасят токсоплазмоза, което също се счита за отключващ фактор.

Психологическата среда оказва своето въздействие и когато говорим за малцинствени групи, се очертава по-голям потенциал и податливост към отклонения.
Реакциите на организма при стрес са свързани с нивата на кортизола – хормонът, отделящ се от надбъбречните жлези. Свръхпроизводството му вреди на цялото тяло, както и на мозъка.

В градовете престъпността е по-висока, има ясно социално разделения, обществените процеси ни създават натиск, независимо дали в личен план оценяваме, че живеем в състояние на стрес или не. Сплотеността и близостта не се срещат толкова често в града, много по-характерни са за селата. Градовете сами по себе си нямат вина, а начинът, по който живеем в тях. Биологичният механизъм очевидно не се благоприятства от социалната дезорганизация, с която се налага да се справяме ежедневно.

Как новото знание ще помогне

Учените не спират да полагат усилия в търсенето на лек за шизофренията, а новите изводи засега не са достатъчни той да бъде открит. Съществуват многобройни терапии – социални, психологически, на базата на медикаменти. Те са способни да подобрят състоянието, ако се прилагат редовно и внимателно. Но въпросът какво предизвиква шизофренията си остава висящ.

Проучванията са затруднени, защото болестта се диагностицира въз основата на симптоми, а не на биологични изследвания. Когато ни боли глава, това е обединяващ проблем, съвкупност от различни, но свързани разстройства. Същото се отнася и до шизофренията. Може би и тя не съществува като отделна единица.

Ясно е, че тя ще продължи да владее умовете на експертите, които отдавна мечтаят да вдигнат завесата на тази загадка. При всички случаи градската среда си казва тежката дума, със своята комплицираност, тежест и динамика – описание, което е напълно в духа на проявите и на самата болест.