Да се дефинира съзнанието, се оказва непосилна задача дори и за учените.

Философите се занимават с какви ли не методи, за да измерят дейността на мозъка, но въпреки това не могат да обхванат съзнанието в неговата цялост, даже и на теория.

Съществуват уреди като скенерите, както и тези за електроенцефалография, но и те са в невъзможност да опишат как сетивата попиват информацията.

Сетивността е толкова чувствителна, че само за половин секунда, ние черпим значително количество данни от външната среда. Будистите се отдават на дълбока медитация, за да наблюдават съзнанието си, но то си остава все така една голяма мистерия. Начинът, по който функционира, досега не е разгадан напълно.

Представителите на науката не са особено очаровани от факта, че се налага да си сътрудничат с монасите, които със своята интроспекция, могат да стигнат до уникални прозрения, свързани с ума. Предизвиквайки специфичните си състояния, те се оставят в ръцете на специалистите, които следят активността на мозъка им.

Историята

През 5 век св. Августин Блажени поставя основите на проучванията на съзнанието. Със своята констатация: „Аз разбирам, че разбирам“, той пръв дава подсказка, че себеосъзнаването е един от ключовите аспекти на съзнанието.

1200 години по-късно идва и първата дефиниция, дело на английския философ Джон Лок. Той определя съзнанието, като „възприемане на онова, което преминава през ума“.


Философът Рене Декарт прави опит да обясни как се е появило въпросното „възприемане“. Той е автор на така наречения „Декартов дуализъм“ – прави разграничение между осъзнат ум, мозък и тяло. През 19 век учените откриват упойващите средства, което е повод да се докаже, че има връзка между тялото и ума, тоест откритието противоречи на думите на Декарт.

През 1929 г. немският невролог Ханс Бергер поставя електроди върху черепа на пациенти, за да улови електрическата мощ на мозъка. Тогава той се натъква на два вида вълни – алфа и бета. Алфа вълните имат честота около десет пъти в секунда и отразяват състоянието на съзнанието. Докато спим или сме под въздействието на силни опиати, те отслабват. Бета вълните от своя страна са три пъти по-бързи и свидетелстват за несъзнателните реакции.

За да се достигне до прогрес в тази област, трябва да се случи чудо и да се разбере как мозъкът има способността да обединява всички неврални корелати на съзнанието (НКС). Това все още не се е случило.

Още през 60- те години на миналия век, американският невролог Бенджамин Либет прави експеримент, при който създава дразнение за кожата на пациенти, които са претърпели неврохирургична интервенция на мозъка. Резултатите сочат, че те не усещат нищо, но мозъкът им реагира. Нещо подобно става и със зрението, тъй като очите попиват около един мегабайт информация на секунда, но съзнанието ни привидно я игнорира, по-голямата част от нея сякаш е излишна за него.


Мозъкът борави със значително количество сензорни сведения, но ги филтрира, далеч преди ние самите да сме наясно с тях. Всичко, до което съзнанието има достъп, подлежи на обработка.

Постепенно изкристализира един извод, който въобще не се нрави на любителите на свободната воля. Щом действията ни не са породени от съзнанието, а са плод на неосъзната мозъчна дейност, която ние само отчитаме, то явно съзнателната воля се състои единствено в това да вземем решение да не действаме по пътя на несъзнателния ум.

С помощта на директни стимули върху мозъка, учените са достигнали до логичното заключение, че съзнателното им регистриране отнема време. Макар ние да не го разбираме, защото ни се създава впечатление, че няма никакво забавяне.

Умът в действие

Съзнателни са само процесите, върху които сме концентрирани и сме насочили вниманието си, останалите са извън фокуса си, те влизат в архива, за да бъдат употребени в някой следващ момент.

Будитските монаси определено имат умението да си “поръчват” стабилни състояния на ума, което вече е установено съвместно с учените.

Екипи от университета „Рътджърс“ в САЩ и от Френския национален център за изследвания в Париж са си сътрудничили с лама от Тибет, който е усъвършенствал заниманието и умее да превключва на различни „станции“.


Надеждите за разкриването на способността да контролираме НКС се подхранват непрекъснато, защото духовните практики и новите технологии определено могат да предоставят отлични резултати.

Съзнанието ни не е просто дар от природата, то може би е най-важното ни средство за оцеляване. То създава модел на реалността, а с негова помощ всеки организъм, отразява стимули от околната среда и реагира, когато е нужно да избяга от нападатели.

Предвиждаме заплахите, долавяме благоприятните възможности – с всички тези предимства разполагаме, благодарение на съзнанието си. Категорични отговори науката засега не предоставя, но при всички случаи вече знаем, че осъзнаването е налице при всяко живо същество. Разликите идват от степента му.

При насекомите се наблюдава по-прост модел на реалността, а при хората той е на висше ниво.

Наистина е изумително, как тъкан с тегло от около 1400 г., може да ни подсигури неповторимото усещане, че това сме „ние“, „аз“.

Според някои предположения, съзнанието може да се обясни като квантово явление.

Сред най-противоречивите теории са тези на професор Роджър Пенроуз, който през 1989-та година в книгата си “The Emperor’s New Mind” твърди, че човешкият ум по интуиция борави с истини от Вселената, дължащо се на изчисление, създадено от квантови ефекти в мозъка.

На по-късен етап той се труди по темата с американския анестезиолог Стюарт Хамероф, след което двамата излизат със становището, че споменатите квантови ефекти се „произвеждат“ в протеинови цилиндри, намиращи се в нервните клетки. Критиците не са съгласни и считат, че дейността на мозъка наподобява вълна, което пък няма как да се припише на квантовите ефекти.

Едно е сигурно – още много не знаем за мозъка и съзнанието. Но явно ни е закодирано в ДНК-то да търсим целеустремено отговорите и може би в едно близко бъдеще ще разгадаем и тази енигма.