Опит за летене… без страх!
6424 прегледа
0 Коментара
Страшни ли са самолетните машини - защо транспортът по въздух все така ни паникьосва
Статистиката сочи ясно, че автомобилният транспорт е далеч по-рисков от въздушния. В САЩ е изчислено, че за изминати 1.6 милиарда км., смъртните случаи са 7.3, а в авиацията те са едва 0.07.
Мнозина продължават да имат фобия от летене, независимо в какво ги убеждават експертите. Но ако това ще ги успокои, всяка една част от самолета, се подлага на екстремни тестове, за да се докаже, че тя е годна и сигурна за експлоатация в реални условия.
Първо прочетете и после помислете, дали си струва да се оставяте на безпокойството преди полет.
Един от най-новите двигатели на General Electric тежи цели 5 тона и има тяга от 298 kN, което се равнява на комбинирана мощност от над 700 компактни хечбека. Предназначеният за Боинг 747 двигател е толкова мощен, че се изпитва в специална зала, чийто стени са бетонни и са дебели 6 метра. По тяхното протежение са наредени различни сензори, за да съберат нужната информация.
Проектантите вече залагат на конфигурация от два двигателя, а не четири, особено когато се говори за самолети, пътуващи на далечни дестинации. При тях капацитетът не се нарушава, дори и единият да се повреди. Те могат да подсигурят достатъчно сила, за да може да се излети или кацне.
Най-големият страх на пътниците, които не обичат да летят. Турболенцията създава неприятно усещане, но рисковете са минимални, или поне в нормалните граници. Ефектът върху летателното средство е допустимо снишаване, което се случва в изключително редки случаи. Това се дължи на силното натоварване върху крилете, които дори по време на полет може да се забележи, че се люлеят. Тази гледка обаче не бива да ви стряска. Производителите провеждат експерименти, при които подлагат крилете на 1.5 пъти по-голямо натоварване от обичайното. Резултатът е, че те се огъват с амплитуда от 7 метра, но въпреки това остават здрави.
Има ли по-опасни зони, в които е препоръчително да не сядаме? Някои считат, че е по-добре да летят отпред, други по средата. При опит, проведен през 2012 г., става ясно, че загиналите пасажери са основно на първите 11 реда, а оцелелите са останалите 78 процента, са заели местата по-назад. Продуцентска компания купува самолет Боинг 727 и предизвиква катастрофа с него над Мексико. Той се удря в земята със скорост от 257 км/ч, носът му се отчупва, а в задната част има минимални поражения. Производителите на летални машини обаче не спират да подобряват цялата структура, за да може тя да е адекватна на всякакви аварийни ситуации и терени.
За всеки, който има ужас от летене, птиците са потенциални убийци и могат да провокират страшни инциденти, почти като в хорър на Хичкок. В различни изпитателни центрове се проверяват сценариите, като се симулира сблъсък с птици по време на полет. Машините са обстрелвани с мъртви птици и се наблюдава как реагира двигателя на предизвикателството, съществува ли опасност от експлозии. Рисковата фаза си остава излитането, защото тогава самолетът е много тежък, а двигателите са максимално натоварени. Но от летищата вземат всякакви мерски, за да не се случват подобни нежелани срещи.
Машините се тестват при драстични условия, за да е сигурно, че могат да пътуват при всякакви температури. Ако това не се случва, компаниите губят огромни средства, а и пътниците нямат гаранция, че ще достигнат до желаната точка. Двигателите на самолетите се налага да издържат при минус 50-60 градуса по Целзий, а вътре комфортът е пълен, благодарение на отоплението на климатичната система. По време на тестовете самолетите се обливат с ледена вода при изключително ниски температури, за да се види възможността им да функционират при извънредни обстоятелства.
Вентилацията на борда се грижи за неутрализиране на топлината чрез допълнителни електронни устройства. При някои системи се вкарва въздух и през отвори на пода, а не само на тавана, каквато е практиката. По този начин не се образуват хладни течения, подобрява се удоволствието за пътуващите на далечни разстояния.
Има случаи, когато нивото на водата на пистата достига няколко метра, а самолетът би трябвало да може да работи и в подобни условия. Те са проектирани да се справят и при екстремни моменти, независимо дали говорим за жега в пустинята или проливен дъжд. Машините редовно преминават изпитания, за да се установи до колко са способни да издържат двигателите и системите при наводнение. Самолетите се обливат с извънредни количества вода, пистата е не просто мокра, а залята от сериозен прилив, което не бива да е пречка за извършването на полета.
Инженерите и специалистите в областта на самолетостроенето са напреднали значително през годините, усъвършенствали са производството и непрекъснато се грижат за сигурността на пътниците. Пропуските и наличните проблеми, които е трябвало да бъдат отстранявани, често са излизали на дневен ред след тежки инциденти и са извършени с цената на хиляди жертви, благодарение на които днес да пътуваме спокойно, знаейки че са предвидили всякакви възможни лоши сценарии, за които са взети предварителни мерки.
Статистиката сочи ясно, че автомобилният транспорт е далеч по-рисков от въздушния. В САЩ е изчислено, че за изминати 1.6 милиарда км., смъртните случаи са 7.3, а в авиацията те са едва 0.07.
Мнозина продължават да имат фобия от летене, независимо в какво ги убеждават експертите. Но ако това ще ги успокои, всяка една част от самолета, се подлага на екстремни тестове, за да се докаже, че тя е годна и сигурна за експлоатация в реални условия.
Първо прочетете и после помислете, дали си струва да се оставяте на безпокойството преди полет.
Подобрения при двигателите
Един от най-новите двигатели на General Electric тежи цели 5 тона и има тяга от 298 kN, което се равнява на комбинирана мощност от над 700 компактни хечбека. Предназначеният за Боинг 747 двигател е толкова мощен, че се изпитва в специална зала, чийто стени са бетонни и са дебели 6 метра. По тяхното протежение са наредени различни сензори, за да съберат нужната информация.
Проектантите вече залагат на конфигурация от два двигателя, а не четири, особено когато се говори за самолети, пътуващи на далечни дестинации. При тях капацитетът не се нарушава, дори и единият да се повреди. Те могат да подсигурят достатъчно сила, за да може да се излети или кацне.
Турболенцията
Най-големият страх на пътниците, които не обичат да летят. Турболенцията създава неприятно усещане, но рисковете са минимални, или поне в нормалните граници. Ефектът върху летателното средство е допустимо снишаване, което се случва в изключително редки случаи. Това се дължи на силното натоварване върху крилете, които дори по време на полет може да се забележи, че се люлеят. Тази гледка обаче не бива да ви стряска. Производителите провеждат експерименти, при които подлагат крилете на 1.5 пъти по-голямо натоварване от обичайното. Резултатът е, че те се огъват с амплитуда от 7 метра, но въпреки това остават здрави.
Опасни зони в самолета
Има ли по-опасни зони, в които е препоръчително да не сядаме? Някои считат, че е по-добре да летят отпред, други по средата. При опит, проведен през 2012 г., става ясно, че загиналите пасажери са основно на първите 11 реда, а оцелелите са останалите 78 процента, са заели местата по-назад. Продуцентска компания купува самолет Боинг 727 и предизвиква катастрофа с него над Мексико. Той се удря в земята със скорост от 257 км/ч, носът му се отчупва, а в задната част има минимални поражения. Производителите на летални машини обаче не спират да подобряват цялата структура, за да може тя да е адекватна на всякакви аварийни ситуации и терени.
Птиците (по Хичкок)
За всеки, който има ужас от летене, птиците са потенциални убийци и могат да провокират страшни инциденти, почти като в хорър на Хичкок. В различни изпитателни центрове се проверяват сценариите, като се симулира сблъсък с птици по време на полет. Машините са обстрелвани с мъртви птици и се наблюдава как реагира двигателя на предизвикателството, съществува ли опасност от експлозии. Рисковата фаза си остава излитането, защото тогава самолетът е много тежък, а двигателите са максимално натоварени. Но от летищата вземат всякакви мерски, за да не се случват подобни нежелани срещи.
Изпитания при минусови температури
Машините се тестват при драстични условия, за да е сигурно, че могат да пътуват при всякакви температури. Ако това не се случва, компаниите губят огромни средства, а и пътниците нямат гаранция, че ще достигнат до желаната точка. Двигателите на самолетите се налага да издържат при минус 50-60 градуса по Целзий, а вътре комфортът е пълен, благодарение на отоплението на климатичната система. По време на тестовете самолетите се обливат с ледена вода при изключително ниски температури, за да се види възможността им да функционират при извънредни обстоятелства.
Вентилация и охлаждане
Вентилацията на борда се грижи за неутрализиране на топлината чрез допълнителни електронни устройства. При някои системи се вкарва въздух и през отвори на пода, а не само на тавана, каквато е практиката. По този начин не се образуват хладни течения, подобрява се удоволствието за пътуващите на далечни разстояния.
Наводнение
Има случаи, когато нивото на водата на пистата достига няколко метра, а самолетът би трябвало да може да работи и в подобни условия. Те са проектирани да се справят и при екстремни моменти, независимо дали говорим за жега в пустинята или проливен дъжд. Машините редовно преминават изпитания, за да се установи до колко са способни да издържат двигателите и системите при наводнение. Самолетите се обливат с извънредни количества вода, пистата е не просто мокра, а залята от сериозен прилив, което не бива да е пречка за извършването на полета.
Инженерите и специалистите в областта на самолетостроенето са напреднали значително през годините, усъвършенствали са производството и непрекъснато се грижат за сигурността на пътниците. Пропуските и наличните проблеми, които е трябвало да бъдат отстранявани, често са излизали на дневен ред след тежки инциденти и са извършени с цената на хиляди жертви, благодарение на които днес да пътуваме спокойно, знаейки че са предвидили всякакви възможни лоши сценарии, за които са взети предварителни мерки.
