Прогрес на кръстопът: Изкуственият интелект ли е новото зло?

A+ A-
7420 прегледа 0 Коментара
Темповете на напредък ни зашеметяват, времето за анализ на потенциалните рискове става все по-оскъдно

Безспорно човешките индивиди са венецът на творението, независимо че понякога сме свидетели на крайно неразумни действия от наша страна. Или както е казал Софокъл, може да има много чудни неща на този свят, но човекът е пръв сред тях.

Последните десетилетия са ярък пример, че напредването на технологиите се ускорява с изумителни темпове, а цивилизацията ни бележи огромен прогрес. Днес ние имаме достъп до толкова много информация, разполагаме с безброй ценни ресурси, а всички тези възможности до скоро са ни изглеждали като част от някакви фантастични сценарии. Разбира се, след като вече сме заобиколени от подобно ежедневие, ние свикваме и го приемаме за даденост, въпреки бързината, с която се променя животът ни. Никой не прави сериозни равносметки, нито прогнози до къде ще ни докара еволюцията, дали това няма да е най-съществената грешка на човечеството, както смята Стивън Хокинг. Иновациите неминуемо ще бъдат причина за създаването на изкуствен интелект, който би могъл да засенчи величието на човешкото присъствие.


Да отправим взор в бъдещето


какво ще ни донесе бъдещето

Ако имаме достатъчно смелост, може да се опитаме да анализираме потенциала, който се крие в бъдещето. Заплаха или свят на неограничени шансове, удобства и способности? Мнозина изследователи, инженери и футуролози могат да споделят своите анализи относно предстоящите етапи на проектите с изкуствени интелект. Не бива да забравяме, че той все пак ще е отражение на нас хората, на устройството в обществото ни, на мирогледа ни и отношенията ни.

Уменията, които суперкомпютърът на IBM „Уотсън“ показва до този момент, са доказателство, че ако му е отредена ключова роля, той може да се справи блестящо, по-добре от всеки човек. Чете, смята, борави с колосални масиви от информация, състезава се и побеждава в области, където се изисква комбинативно мислене – трудно можехме да го допуснем дори преди време. „Уотсън“ се отличава със собствени умения, при това завидни, да разсъждава, да преценява, да се развива в хода на задачите. След своя триумф в американска викторина, в която е важно да боравиш с асоциации и разнообразни познания, „Уотсън“ може да се похвали още с авторство на кулинарни рецепти, той определя вероятността да се отключи дадено заболяване при наличието на генетични предпоставки, той превъзхожда хората във всяко едно отношение.

А дали би могло „Уотсън“ да застане начело на една страна и да се грижи за управлението й? Да, ще се изненадате, но на него се възлагат и такива надежди, допуска се, че е достатъчно мощен, за да взима важни решения, да осигури прозрачност и да бъде независим от лобита и емоции. Все още е рано обаче. Ние трудно бихме отстъпили първото място като най-интелигентния вид на планетата, нито пък сме готови да признаем превъзходството на машините, ако това въобще е необходимо да се случи.

Рисковете от употребата на изкуствения интелект не са за подценяване. Преди две години водещи специалисти в сферата на роботиката се събраха, за да подпишат отворено писмо, в което се посочват опасностите, ако изкуственият интелект се използва с военни цели и за автономни оръжия. В инициативата се включиха личности като основателя на „Тесла“ Елон Мъск, Стивън Хокинг, съоснователят на „Епъл“ Стив Возняк. В близките десетилетия ще има още по-грандиозни успехи и нищо чудно да се озовем в ситуация, в която се налага да браним себе си от произведението, което сме създали, защото то ще става все по-умно и умело.


Колко умни са машините?


умния изкуствен интелект

Може ли да се измери интелигентността им, колко по-умни от нас са те? И реално ли е да се страхуваме, че те биха могли да се превърнат в наши господари?

Счита се, че игрите са едни от най-обективните методи за оценка. През 1997 г. прародителят на „Уотсън“ – „Дийп Блу“, победи великия Гари Каспаров. А от тогава насам технологиите са още по-напреднали. Го е източна надпревара от типа стратегия, в която доскоро хората имаха преимущество. Тя е сходна по логика с шаха и шашките, играе се с камъчета, и е била позната в Древен Китай няколко хиляди години назад във времето. Правилата изглеждат съвсем прости, но самата игра е далеч по-сложна от шахмата. Математиците са изчислили, че числото на възможните разигравания, е два пъти по-голямо от това на броя на атомите във Вселената, за който се предполага.

За „Алфа Гоу“ нямаше пречки да се изправи в сериозната битка и да я спечели, а съперник насреща му беше не кой да е, а световният шампион Фан Уей, който изгуби пет поредни игри от изкуствения интелект. Самата логика се определя в хода на играта, възможните комбинации не са заложени предварително, а се съставят в движение от състезателя – ето колко добре се справя компютърът, той прилага колосална комбинативност. Може да се каже, че „Алфа Гоу“ не просто владее обективно играта, но и има усета да предугажда добрите ходове.

Тестът на британския математик Алан Тюринг отпреди повече от половин век е сред сигурните средства, които биха могли да установят компютърната интелигентност. По-важно е да се анализират реакциите му, отколкото способността да мисли, с което би наподобявал човек в по-голяма степен. Тази действителност все още е далеч, или поне засега, тъй като не са открити ключовите алгоритми, които човешкият мозък прилага в процеса на творчество. Какъвто и напредък да сме отбелязали в сферата на технологиите, все още тестът на Тюринг си остава непреодолим за машините, но учените смятат, че е въпрос на време и това да се промени.

Още през 50-те години математикът Джон фон Нойман говори за емоционалната интелигентност като част от интелекта на биологичния вид, която някой ден ще бъде претворена в изкуствена материя. Само така компютрите ще чувстват, ще изживяват вълнуващи моменти, ще изпитват човешки емоции от битието. Той пръв употребява термина „сингулярност“ във връзка с техническия прогрес, което означава, че забързването в един момент ще се случва с такава скорост, че ще настъпи тотална трансформация на света, който познаваме, ще ни засмуче и няма как да знаем какво ни очаква отвъд тази бариера. Мрачните предположения са свързани с това, че компютрите ще станат наши врагове, считайки хората за излишни, а светлите – те ще са нашите перфектни съюзници, които ще се отзовават на помощ във всяка една ситуация, ще направим гениални открития и ще постигнем научни върхове, та дори и безсмъртие.


Кога ни очаква технологичната сингулярност

технологична сингулярност

Изобретателят и мислител Рей Кърцуайл счита, че този момент ще настъпи през 2045 година и обратното броене вече е стартирано! Българските читатели може би го познават от книгата му „Как да създадем ум“, която излезе от превод наскоро. Но неговата слава е още от 90-те и се дължи на участието му в крупни иновации като първия електронен синтезатор, различни технологии за разпознаване на глас. Кърцуайл е ангажиран от няколко години в „Гугъл“, „Алфа Гоу“ също е продукт на управляваното от него звено.

Прогнозите му за бъдещето са изчислени с помощта на железни аргументи, свързани с принципа, известен като Закон за ускоряващата се възвръщаемост, който се отнася не само до технологичната, но и до биологическата еволюция.

Само един поглед назад е достатъчен, за да видим степента на развитието – първите компютри бяха с размерите на малък апартамент, прелетяхме през дискетите, дисковете, а днес държим в ръката си смартфон със същите и по-големи възможности.

При технологиите напредъкът не е линеен, а експоненциален – следващата стъпка идва много по-бързо от предната. Тенденцията се е запазила през поколенията, независимо от всички войни, финансовите кризи и прочие тежки периоди. Изглежда не става дума за чисто икономически принцип, а за еволюционен. При изчерпването на една парадигма, се поражда нов стимул за изследователски открития.

Ако размера на дадено устройство стане възможно най-малък, както и съотношението му на цената, то възниква следващото, едно ниво по-нагоре като технология, което предлага още по-голям потенциал.

Законът за ускоряващата се възвръщаемост е валиден и в природата, убеден е Кърцуайл. По-развитите форми на живот се раждат за все по-кратко време, както стои въпросът и с човека – може да обитава отскоро Земята в сравнение със своите еволюционни прадеди, но упражнява далеч по-сложна мисловна дейност.

Невъзможно е това, което се е случило за десетилетие, да запази същите темпове и занапред. Подобни очаквания са линейни разсъждения и са плод на старомодното ни мислене. Предпоставките за по-съвършен изкуствен интелект са налице, а човешкият мозък от една страна изглежда уникално творение, но от друга няма хардуерни пречки той да бъде създаден някой ден. При двубоя на „Дийп Блу“ и Каспаров машината е направила разбор на 200 милиона позиции на логически следствия във всяка една секунда. За сравнение – гросмайсторът е имал възможността да разглежда не повече от една за същото време. Въпреки това е бил равностоен партньор в играта, а обяснението се крие в изключителната способност на хората да разпознават комбинациите и да имат на тяхна страна силната интуиция.

И все пак Кърцуайл смята, че човешкият мозък може да бъде успешно копиран. Невроните в неокортекса (нагънатата мозъчна кора) са свързани в мрежа, заради което се отличаваме от останалите видове на планетата. Тя спокойно може да бъде описана като модули от конструкторни кубчета, които осъществяват връзка помежду си при нужда от разшифроване на информация. Усещанията също имат биологичен произход и не е напълно невъзможно да бъдат повторени, като удоволствието например, което се регулира от хормоните. Проектът „Син мозък“ на Хенри Маркрам има амбицията да успее да симулира мозъчните функции на човека, благодарение на открития ключов модул от неврони в неокортекса. Маркрам планира да демонстрира виртуалното си копие на мозък в срок до 2023 г.


А какво ще се случи след това?


симбиоза - човек и компютър

Не е далеч денят, в който постоянно разширяващата се мрежа от компютри ще ни погълне, и мозъкът ни ще се слее с нея. Не бързайте да се ужасявате, че така ще се озовете в някаква матрица – напротив, отпадат естествените граници на мисленето ни, ще разполагаме с милиарди разпознаватели на шаблони, посочва Рей Кърцуайл. Той е на мнение, че ако творчеството е акт на развитието на интелекта, тази стъпка ще ни направи още по-креативни.

Реалните промени ще започнат, когато компютрите станат неразличими по начина си на мислене от хората. Тогава те ще преминат теста на Тюринг, ще покажат съзнание и ще описват своите субективни преживявания, емоционални състояния. И прогнозите на Кърцуайл гласят, че до към 2080 година роботите отличници ще са достъпни и ще струват не повече от 1000 долара.

Може да не ни се вярва, но насреща ни ще стоят духовни същества, спрямо които ние ще проявяваме съчувствие и разбиране, а те ще ни отвръщат със същото. Понякога ще ни причиняват мъка, друг път ще ни карат да се смеем, предстои ни неповторимо приключение с тях. Сега компютърният софтуер често ни изкарва от нерви, но не го жалим особено, не мислим дали го караме да страда, но пък спрямо герои като роботите от „Стар Уарс“ сме склонни да показваме симпатията си.

Не е далеч времето, в което тези отношения ще бъдат част от действителността. Между нас и инструментите, които създаваме ще настъпи симбиоза, разликите ще се размият и изчезнат напълно. Процесът вече е напреднал и тепърва ще дава плодове. Еволюцията ни води към по-голяма комплицираност, към по-всеобхватно знание и интелект, към творчество и красота, за които не сме подозирали, към изразяването на емоции и любов, излизащи от границите на времето и пространството.

За да си подсигурим бъдещето може да заложим на принципите на Айзък Азимов, които той създава през 1942 г. Правилата му, популярни като „Трите закона на роботиката“, налагат машините да се подчиняват на хората, като те не могат и нямат право да им причинят вреда, а и са длъжни да се грижат за собствената си безопасност, стига да не са нарушени предходните указания.

Така или иначе, ние вече не сме в състояние да спрем напредъка на технологиите, нито да изключим от тока роботите, които шестват сред нас. Животът ни е невъзможен без тях. Ако само за миг си представим, че системите с изкуствен интелект спрат да функционират, то цялата ни цивилизация ще бъде парализирана. Няма да можем да се придвижваме с транспорта, с който сме свикнали, да комуникираме, нито да произвеждаме или пък да изтеглим пари в брой. А предимствата на изкуствения неокортекс, който ще бъде сътворен, са невероятни. Той ще има пълен диапазон и гъвкавост на човешките качества, ще разполага с неповторима бързина и потенциал за управление.

Изкуственият свръхинтелект ще е вечно млад и няма да се изхабява, а ако нещо го сполети, той лесно може да бъде подменен. Благодарение на него ще овладеем телепатията и колективните форми на сътрудничество във висша степен. Законът на ускоряващата се възвръщаемост ще продължава да е в сила, самоусъвършенстването няма да секне. Може би има известни основания да възлагаме надежди на интелекта от по-високо ниво. Той не би се отнесъл зле със своите предшественици – предполага се, че за него ще са валидни по-високи морални стойности и широк светоглед. И в крайна сметка от нашите усилия зависи какво ще съградим, как ще одухотворим отрочето си, какъв потенциал ще му заложим, имайки предвид, че към този момент все още сме на челна позиция в еволюционната верига.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари