Митовете за гърнето, на които родителите вярват

Някои от вас може би са се замисляли, че индустрията има интерес да ви внушава определени нагласи. Разбира се, че производителите на памперси са доволни, ако вие не бързате с приучването към гърне. Бебето ви е малко, то не разбира, не се е родило с изградени навици – куп причини да отлагате въпроса, докато то не стане на 3 годинки. Или поне така гласят твърденията, които напоследък нахлуха като тенденция от запада.

Повечето родители вече чакат до последно, преди да се заемат с предизвикателството да направят способно детето да използва гърнето. И това е така, защото педиатрите са на мнение, че то не е в състояние нито психически, нито физически да обръща внимание на нуждите си, ако не е навършило 3 години. Но дали това е добро за него и не са ли спекулации тези теории?

Миналото

Не бива да забравяме, че когато ние сме били деца, нашите родители не са могли да се възползват от лукса на памперсите. Те просто не са съществували. След всяко изхождане на детето майките са подменяли многократните пелени, а после са ги перели, сушили и така до безкрай. Естествено, че никоя от тях не е чакала детето да стане на 3 години, за да спре да разчита на пелените. След неговото прохождане, детето е слагано на гърне и не са се прилагали кой знае какви методики за приучване.

Ще се запитате тогава, как така едни деца в миналото са били в готовност да използват гърнето около годинката, а днешните изведнъж са се лишили от тази възможност? Странно е тогава да се вярва сляпо на съвременните педиатри, които имат съмнително тесни отношения с производителите на памперси. Вероятно истинската причина за тези нови идеи, които се ширят като закономерности в обществото, е съвсем друга.

Развенчаване на митовете

Определяният като хуманен подход започва да навлиза през 1962 г., след като американският педиатър д-р Берри Бразелтон публикува признаците, които подсказват готовността на детето за гърне. Методът добива популярност като ориентиран към детето, считайки се за деликатен и достатъчно мек, за да се хареса моментално на майките.

А и удобството е несравнимо. В днешно време родителите са ангажирани и оценяват предимствата на еднократните пелени. Детето обаче постепенно потиска инстинктите си, то не забелязва, че има някакъв дискомфорт, защото не усеща влага, нито притеснения от изхождането – знаете, качеството на пелените става все по-съвършено. При условие, че в продължение на 3 години то не долавя никакви естествени последствия от дейността, то няма причина да обръща внимание на нуждите на тялото си и е напълно спокойно, че те се случват в памперса.

Задачата да приучиш към гърне 2-3 годишно дете започва да става все по-непосилна. То няма никакъв контрол върху тези функции, а и не е налице вероятността да си изгради такъв. Ако навиците са били създадени по-рано, то няма да приема за нормално да върши нуждите си навсякъде по всяко време.

Когато достигне възрастта от 2-3 години то вече има потребността да се противопоставя на целия свят, изразява мнението си и желанията си, възникват различни проблеми при израстването му, събужда се ревност при наличие на братче или сестриче. Всичко изброено създава предпоставки приучването към гърне да бъде далеч по-трудно, отколкото ако е започнало поне година по-рано. Както то приема храненето с виличка за нещо естествено и го извършва междувременно, така е можело да се случи и с гърнето, но сега то е на заден план и не е никакъв приоритет за детето. То проявява своята независимост, използвайки непрекъснато думата НЕ, което изключително затруднява задачата при приучването му към гърне.


Промотирането на идеята, че децата са способни да свалят памперса едва на 3 години, всъщност е в интерес на компаниите, които ги произвеждат. Представете си само печалбата, която една майка купува пелени в продължение не на една година, а на три. Ако сметнем тройните приходи само за България, можем да добием визия за какъв интерес става дума на световно ниво. Отдавна сигурно сте забелязали, че в индустрията за децата за вашите спестявания се стараят усърдно и денонощно. Но може би сте пропуснали да се замислите върху потенциала на едно куче и тоалетното му обучение, което протича за доста кратко време, а едва ли човешките същества са по-малко интелигентни от него…

Затова работете върху навиците на бебетата, нека това става преди да са проходили, независимо дали могат да говорят или разбират от обяснения. Положите ли старание, това ще стане част от графика на детето, превръщайки се в напълно естествен процес. А пък, току виж сте си и спестили доста пари за пелени. И нещо повече: за да има развитие, ние трябва да изискваме, да форсираме и да стимулираме малките, стъпвайки поне на минималните възможности на мозъка, ако не и повече. Окуражавайки ги в тези опити, ние им се доверяваме, а впоследствие и поощряваме техния вроден стремеж към изкачването на нови върхове.