Коя е диетата, с която можем да опазим природата

A+ A-
367 прегледа 0 Коментара
Гласували: 1, рейтинг: 5
Вегетарианци срещу месоядни във вечния спор за съхраняване на ресурсите на планетата

Всеки от нас избира начина си на хранене в зависимост от лични предпочитания, убеждения или съображения относно здравето и вярванията си. Понякога е въпрос на религия, но има и хора, които го правят с мисъл за природата. Неведнъж сте чували изказвания от заклети вегани, че месоядните са най-голямото зло за околната среда. Истината е там някъде по средата, а доказателствата никога не са еднозначни, независимо в чия полза са те.

Глобалната хранителна система е подвластна на редица процеси и убедеността в правотата ни спрямо диетата, която следваме, не винаги оставя приятно чувство. Предимно, защото, може да се окаже, че сме заели изцяло грешна позиция, без да сме взели предвид и други фактори.

Факт е, че науката отдавна алармира: храната, която консумираме ежедневно, се отразява негативно на планетата. Кой е режимът, който се счита за най-приемлив като влияние върху природата? Отговорът не изглежда толкова лесен.

Според международни изследвания в селското стопанство 1/3 от вредните емисии на парникови газове е в резултат на земеделието. Човешката дейност и производство на храна води до обезлесяване и изчезване на биоразнообразието в света. Уловът на риба е прекален, замърсяваме водоеми и почва, изчерпваме наличните източници, използваме изкуствени торове и пестициди. Трудно е да се каже коя е устойчивата диета, а анализът по темата не предполага всеобщо мнение. Като тенденция все по-отчетливо се налага придържането към растително меню.

Идеята за полезната функция на вегетарианството е от 1971 г. Пръв за нея говори Франсис Мур Лапе в своята книга „Диета за една малка планета“. Според тезите в изданието, световният глад може да бъде сведен до минимум или дори да изчезне, ако спрем да се храним с месо. Публикуват се също рецепти за лазаня със спанак и бургери със соя, което за времето си предизвиква реакции на недоумение. Днес вече отвсякъде ни заливат с послания, че ако се лишим от месни продукти, ние ще се погрижим не само за тялото си, но и за планетата. Вегетарианството се е превърнало в масово явление.

Някои проучвания доказват благоприятния ефект на растителния режим върху околната среда, а вредните емисии и парниковите газове могат да бъдат значително намалени, ако той стане още по-популярен. Веганството стига още по-далеч, защото според привържениците му, отделянето на метан при храносмилането, замърсяването от фермите за животни, се отчита като проблем и при производството на яйца и млечни продукти.

Месоядните са склонни да игнорират данните, които потвърждават теориите на любителите на растителното хранене. И вероятно имат право, защото съществуват множество изследвания, които сочат, че зарзаватите не са единственото ни спасение.

месо

След като преди четири години проф. Пол Фишбек от университета „Карнеги Мелън“ разпространява становището си, че марулите са доста по-лоши от бекона, когато говорим за емисии от парникови газове, той предизвиква медийна сензация. Храненето с месо в определени рамки е полезно, свидетелстват и други проучвания, а веганството стои едва на пета позиция, когато се сравняват диетите за оптимално и устойчиво използване на земята.

След толкова различни заключения, учените също са разделени на два лагера.

Когато се търси най-добрият режим за планетата, се отчита влиянието върху околната среда на производството, транспорта и пласирането на храната. Сравняването на опциите изисква изключително



изключително голям обем от данни и редица параметри, като понякога се пренебрегват аспекти, свързани с количеството на изхвърлената продукция и т.н. детайли от съществено значение. Някои се взимат под внимание, тъй като изглеждат по-приложими, а други се пренебрегват.

Няма съмнение, че за червеното месо се отделят повече емисии, отколкото за лещата и боба например – над 10 пъти повече. Ако се гледа използването на земята, отглеждането на добитък, може да не се случва на парцели, които са подходящи за растения, тоест това също е разумен избор. Ефективната употреба на земята може да подобри и резултатите от производството на храни в съответния регион.


Да изберем разнообразието


И в самите групи храни се отчита разнообразие от екологични стойности. При телешкото и агнешкото се отделят повече емисии, отколкото за производството на свинско. То пък от своя страна е по-замърсяващо от пилешкото. Що се отнася до рибата, там също има вариации в зависимост от начините на отглеждане и улавяне.

Плодовете и зеленчуците са по-сложни, като по-издръжливите на условията навън, сред които картофи и зеле, водят до по-ниски емисии на парникови газове. Когато растителните видове се нуждаят от често охлаждане или е наложително да бъдат в оранжерия, нещата коренно се променят. Транспортирането на зеленчуците до супермаркета води до допълнително увеличение на емисиите. Цитрусите и бананите изискват солидно количество вода, както и пестициди.

Никой няма право да излъчва самодоволство, независимо към коя хранителна група се причислява и какъв етикет си поставя. Въпросът е комплексен и изисква включването на различни гледни точки.


Да направим крачка в бъдещето


В животновъдството има наложени практики, но съществуват разнообразни методи и стратегии за отглеждане на животни. Секторът може да бъде оптимизиран и да се намалят емисиите от парникови газове. Употребата на висококачествен фураж също може да е от полза. Земеделието в индустриалната среда е популярно от години, но прекаляването с изкуствени торове и пестициди, вреди на околната среда.

Мисията на агроекологията е именно такава - работа с природата, а не да се върви срещу нея. Принципите й вече са впрегнати в действие. При добива на ориз се тества нов начин на поливане, който използва по-малко вода, а реколтата е два пъти повече. Той поема от течността, само когато е необходимо, ръси се с оборски тор и се плеви на ръка. С помощта на този експеримент фермерът от индийски щат Сумант Кумар се е превърнал в рекордьор с богатата си реколта от цели три тона.
Целта на агроекологията е да промени системата и да акцентира върху семейните ферми. Тенденцията се подкрепя и от ООН.


Сблъсък между интереси и търсене на решения


Екологичната диета предполага генерална трансформация в наложената система, което по всяка вероятност ще рефлектира и в индивидуален план. Данните, които се излъчват, често са двупосочни, което показва, че проблемът е сложен и не се дължи на непрекъсната смяна на мненията в научната общност.

Нито марулята нанася толкова вреди, нито веганството може да спаси планетата – тези заявления са крайно подвеждащи. Животновъдството обаче също създава рискове за околната среда и не бива да си затваряме очите.

Сред разумните предложения са да изключим месото поне веднъж седмично, да избираме риба само от екологични производители, да купуваме сезонни и лесни за съхранение зеленчуци, да не изхвърляме храна.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари