Негативната нагласа на българите: Вредно ли е да хулим страната си и можем ли да спрем този порочен кръг

A+ A-
428 прегледа 0 Коментара
Тезата може да срещне съпротива и със сигурност мнозина не са очаквали да чуят, че негативизмът ни успява да спъне дори икономическото развитие на България

Повечето от нас са чували, че е важно да притежаваме и развиваме самоуважението си, тъй като околните веднага го усещат и са склонни да се отнасят с нас така, както ние гледаме на себе си. Нациите функционират по същия начин.

Какво да кажем тогава за всички българи, които са настроени доста крайно и негативно към собствената си родина?! Знаете мненията и реакциите, с които се сблъскваме ежедневно: „Тук всичко е обречено“, „Това не е държава!“, „Няма да се оправим никога!“ и т.н. все в този дух реплики, наситени с емоции в най-тъмните краски.

На практика те рядко са напълно оправдани, а авторите им не разполагат с някаква статистика, нито имат личен опит с живот и работа зад граница. Изглежда отношението е въпрос на мироглед, вкоренено в културата ни, което се предава от поколение на поколение.

И може да се учудите, но според някои анализатори, то оказва своето реално вредно влияние върху цялостното развитие на нацията, както и върху личностното израстване на всеки редови гражданин, изпадайки в невъзможност да покаже пълния си потенциал.

Ако се навлезе в дълбочина и се започне яростен спор по темата, веднага ще бъдат цитирани социологическите проучвания и информационните агенции, които наистина ни класират на последните места, когато се говори за ефективна икономика в Европейския съюз.

Има ли тогава основания този нихилизъм и оправдан ли е той?

Като за начало, трябва да се замислим как се изготвят въпросните класации. Често те се базират на проучвания на случайно избрани граждани от съответната държава, като агенциите задават въпроси към експерти, предприемачи и случайни участници какво мислят за съответната държава. След това отговорите им служат за измерване на изследването. Ето защо, ако всеки втори у нас смята, че сме на дъното, резултатите няма как да покажат различна картина от това.

Получава се така, че ние имаме отрицателно отношение към себе си и страната си, което се мултиплицира в отрицателно отношение на другите спрямо нас.

Негативното класиране съответно има и действителни последствия върху самите жители на страната. Финансовите специалисти, банкерите и корпоративните директори по целия свят разполагат с копия на тези класации, което отблъсква моментално потенциалните международни инвестиции и ние отново се налага да се борим с проблемите от бушуващия негативизъм.

Или както е казал народът, „каквото си направиш сам, никой не може да ти го направи…“.

Имиджът и доверието са основните инструменти на бизнес отношенията. Ето затова компаниите инвестират милиони всяка година, за да поддържат позитивната си нагласа към своите продукти, да градят името си и да поддържат доброто впечатление сред потребителите. Ние обаче правим така, че да създадем крайно негативно отношение към страната си, в резултат на което си носим и последствията от стореното.

Ако погледнем на нещата от друг ъгъл, извън този на международната икономика, можем да установим, че негативизмът ни разяжда и отвътре. Той руши самочувствието ни, губим личната си мотивация във всеки аспект на живота, отказваме да сме част от обществените процеси.

Това напълно естествено се превръща в оправдание за самите граждани, когато те решат да нарушават правилата и да се държат зле. Щом всички са корумпирани, приемаме за нормално да даваме подкуп, а някои се оправдават така и когато го получават. „Той защо може, а аз да не мога?!“. Тази симбиоза се превръща в закономерност, едно устойчиво равновесие, сякаш няма друг път напред.

Създава се илюзията, че нямаме избор, тъй като начинът, по който сме свикнали да действаме, е единственият начин да се постигне нещо тук, на родна почва.

Вярата в нефункциониращата държава е оправдание и за пасивните, които намират идеалното извинение за себе си. Всички сме убедени, че системата не работи, а така постепенно губим мотивацията си да полагаме усилия и да се развиваме. Ние спираме да опитваме, когато мислим, че няма да се получи.

Удобна позиция, вместо да се поеме риск и отговорност за повече активност.

Фатализмът се явява сериозна причина, но той е изключително лошо извинение за това да не поемем отговорност за собствения си живот. По този начин се отключва ефектът на доминото – отрицателните вътрешни нагласи пораждат отрицателно външно отношение към страната ни, което допълнително засилва собственото ни усещане за непълноценност.

Един порочен кръг за социалната ангажираност и активността, които са тотално разколебани да съществуват.

Успешните хора и организации имат точно противоположното отношение, апелира Христо Пирински, професор по финанси от Университета във Флорида.

Те търсят възможности да се развиват и да променят средата си към по-добро, независимо от трудностите, които срещат. Положително настроеният човек е активен и отворен към околните, а отрицателният е обзет от пълна апатия.

Нашите убеждения са тези, които формират до голяма степен и действителността, в която се намираме – явление, определяно от икономистите като „самоизпълняващо се пророчество“.

Е, излиза, че не само езотеричните гурута подкрепят теорията за положителното мислене и вероятно можем да се доверим поне на икономистите…

Процесът на промяна започва с осъзнаването, била тя лична или национална. Не отлагайте, нека е от днес – излъчвайте положителни послания и бъдете обективни в критиката си. Опитайте се да прекъснете порочния кръг и поемете своята социална отговорност, превръщайки се във вдъхновител за хората около вас.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари