Сомнамбулите рядко биват приемани като опасни за обществото, но някои случаи доказват, че те са непредсказуеми и техните действия нерядко водят и до смърт.

През 2008 година мъж на име Брайън Томас е оправдан за убийството на съпругата си Кристин, която удушава в съня си. Съдът приема, че става дума за нещастен случай. Самият той разказва, че когато се е усетил какво е сторил, вече е било късно.

Той се стряска през нощта и я хваща за гушата, докато тя спи, защото му се привидяло, че над нея се надвесва човек с дънки и дълга черна коса...

След като се събужда и осъзнава трагедията, той веднага звъни в полицията. Минава време и експертите се занимават в детайли със случая, за да успеят да докажат, че наистина иде реч за престъпление по време на сън.

Доктор Крис Идзиковски от "Центъра за изследване на съня" в Единбург прави редица прегледи на арестувания. Той прикача сензори за главата му, за да следи мозъчните вълни, движенията на очите и тонуса на мускулите му. Търсят се всички фактори, които подсказват, че Томас е сомнамбул и разказът му е достоверен, както се и оказва накрая.

Очевидци също са потвърдили, че са го виждали да ходи насън. Установено е, че Брайън страда от подвижна парасомния, но за да бъде освободен, трябвало първо да се разбере дали все пак не е имал мотив за извършеното деяние. Психиатрите, които го лекуват, са категорични, че такъв липсва, а потенциалът за рецидив не е голям. Ето защо Брайън Томас не влиза в затвора, но пък трябва да се справи със своя проблем, защото въпреки всичко гаранция, че няма да се стигне пак дотам, няма.

Статистиката сочи, че тези престъпления се увеличават, а сомнамбулите рядко успяват да се избавят от състоянията си. В САЩ съществува лаборатория за криминални случаи, свързани с престъпления по време на сън. Мозъкът на засегнатите от разстройството дава на късо малко след като човек заспи, което позволява те да се разхождат, докато спят. 


Преминава се през няколко фази на активност – бързо движение на очите и такава на спокойно движение. По време на първата фаза мозъкът парализира тялото, занимавайки се със събитията от деня.

За да се стигне до втората фаза, връзките между невроните започват да се превключват. Това по учебник би следвало да стане плавно и да се случва между четири и шест пъти на нощ, но при сомнамбулите възниква грешка при превключването.

Нещо по време на фазите се обърква и се поражда необичаен електрически импулс, който довежда до застъпване на състоянията. На практика те не се намират изцяло в бързата фаза на движение на очите, мускулите са отпуснати, но и втората фаза не е налице и сънят продължава да се прожектира.

Защо обаче се стига до жестоки последствия, може да бъде обяснено с помощта на мозъчните структури. Хипоталамусът, който регулира съня, е разположен до средния мозък, който контролира най-първичното поведение. Ето защо, когато се подаде електрически импулс, той събужда и тази по-примитивна част от мозъка, а оставя заспали „зоните на морала“, като фронталния кортекс.


Така просто не остава какво да озапти яростните реакции на някои сомнамбули по време на сън.

Въпросните зони в средния мозък контролират автоматизираното поведение. Само така хората могат да шофират по маршрути, по които са минавали, без да помнят подробности от пътя, така наречената „пътна хипноза“, а кокошките могат да минат известно разстояние с отсечена глава.

Тези структури са познати като части от мозъка, които отговарят за ритмичните, повтарящи се действия. През деня те се контролират от по-висши мозъчни функции. При примитивните животни те пораждат поведение, което гарантира оцеляването им, като хищническите инстинкти, храненето и нагона.

Нашият мозък е еволюирал и е потиснал тези напълно автоматизирани инстинкти, но те все пак съществуват. Активират се също така и при епилепсията, затова някои прояви на сомнамбулизъм много наподобяват епилептични припадъци.

При гледане на скенер, лекарите описват следната картина: предният кортекс на мозъка спи, а амигдалата и лимбичната система, отговарящи за емоциите, са хиперактивни. Това означава, че при определен дразнител, сомнамбулите изпадат в пристъп и са способни на неконтролируеми реакции.


Смята се, че тази „неизправност“ в мозъка се унаследява. Децата на сомнамбули имат 50 процента вероятност да се сдобият с нарушението, но всъщност доста от момчетата и момичетата до 18-годишна възраст са изложени на риск. Поне 20 на сто от децата се случва да ходят насън, докато станат пълнолетни. След това мозъкът се развива така, че поправя грешките, нощните разходки спират, а се забелязват само потрепвания и спазми.

Според експерти във всеки от нас дреме един сомнамбул, който би могло да се отприщи при определени условия. Изведнъж може да се превърнем в хора, които скитат нощем, а сънят ни да се дестабилизира. Особено, когато сме подложени на стрес, будуване, силни шумове и други фактори, които напрягат психиката, може да се очаква някакво разстройство при превключването между фазите.

Пол Рийдинг от университетската болница Джеймс Кук се занимава със сомнамбулизма и може да го предизвиква в изкуствена среда. Той държи пациента буден дълго време, а след това го подлага на силен шум нощем. Консумирането на алкохол допълнително влошава заспиването и самия сън.

Ако заспим на дивана, когато сме стояли до късно и сме пили, то ние си създаваме такъв дискомфорт, който ни прави уязвими за грешки при превключването.

Партньорите на сомнамбули трябва да бъдат изключително предпазливи, особено в първите часове на сън, които са от решаващо значение. Ако през този период ги хванете да бродят, по-добре не ги будете, за да не изпитат страх. И самите сомнамбули трябва да имат предвид, че когато ходят насън, често се излагат допълнително, ако не носят пижами. Обличайки се преди лягане, те ще си спестят доста смущение от учудените погледи на околните.

Има медикаменти, които помагат да се възпират тези рискови състояния. Като превенция срещу сомнамбулизъм е избягването на алкохол и силни психически разстройства. Някой алтернативни лечения, включително хипнозата, също дават добри резултати.