Защо алергиите са се превърнали в епидемия, е въпрос, който определено търси своя отговор. Лекарите констатират множество случаи по целия свят – хората, които страдат от такива проблеми, се роят непрекъснато.

Доста често те се оплакват от обриви, сърбежи, очите им се подуват, имат задух, кихат без причина. Здравето ни е сериозно застрашено, както и това на поколенията след нас.

Очевидно телата ни реагират на съвременния начин на живот, или поне така смятат медиците. Има съмнения, че модерните способи да спазваме строга хигиена, стоят в основата на разрушаването на имунната система, което пък води до масов бум на алергиите.

Защитният ни механизъм е драстично променен и вече е чувствителен към домашен прах, козината на животните, различни храни. Това се дължи на изчезването на някои микроби, а от там и на нашите възможности да си изградим здрава „стена“.

Оказва се, че тези нарушения са отговорни и за друг тип имунни заболявания – диабет тип 1, чревни възпаления и множествена склероза.

През 80-те години едва 10 на сто от населението се е оплаквало от алергии, а днес стойностите са поне три пъти по-големи. Наследственият фактор е ключов при възникването на алергиите, но въпреки това, техният бърз темп на разпространение, предполага, че се влияят и от външната среда. 


В развиващите се страни те се срещат по-рядко, но пък преобладават основно в градовете, не в селските райони.

В индустриалните центрове климатът е влошен, вследствие на което положението със засегнатите от алергии се е задълбочило.

Експертите изреждат няколко виновници за всеобщата криза: застланите с килими домове, подложени на алергизиращи агенти, замърсените градове, нездравословното хранене, свръхтеглото, липсата на кърмене.

Така или иначе хипотезата за хигиената събира най-много точки по преценка на учените. Тя е представена за първи път през 1989 година, но изследванията на различни епидемиолози са категорични, че хора, които са боледували по-сериозно като деца, рядко са жертви на алергиите.

Намаляването на броя на инфекциозните заболявания при децата не позволява на имунната система да се подготви достатъчно добре. Ако не сме минали някои инфекции, нямаме клетките за имунна атака Thl (T-помощници, хелпъри), което нарушава баланса и активизира клетките Th2. Първите клетки са отговорни са клетъчния имунитет, а вторите за хуморалния.

В резултата на залиняването на имунната система, тръгват всякакви саморазрушителни процеси. Някои експерименти с мишки потвърждават подозренията и се стига до извода, че антибактериалният ни начин на живот срива имунното ни развитие, изолирайки организма ни от „приятелски настроените“ микроби. А в нас живеят доста от тях и даже е доказано, че бактериите влияят на нашето добро настроение.

Тези, с които сме еволюирали, преди да заложим на свръх хигиената, са се превърнали в част от физиологията ни. Ако имунната система не е подложена на микробите, тя предприема атака срещу безвредни чужди молекули.   

Алергиите обичат града

Серия от изследвания, проведени в катедрата по астма и алергии в Мюнхенския университет, сочи, че ако децата са отгледани в селски райони, не са толкова предразположени към алергии, колкото тези, които се намират в града.


Комбинацията от микроби в животинските изпражнения, тревата или или непастьоризираното мляко всъщност пазят имунната регулация от проблеми. Засега обаче не са изолирани микробите, които имат най-ефективен принос. В чревната ни флора има впечатляващо разнообразие от микроби – ето защо те са предмет на наблюдение от страна на ангажираните с разгадаването на алергиите.

Установено е, че основен фактор в резистентността към алергии, е по-малката стерилност, което идва като доказателство и при сравнение на чревната флора на бебета от Швеция и Естония. При бебетата в Естония микробите са по-многобройни и се настаняват бързо в тялото им, което пък е значително по-удачно при превенцията от алергии.   

Има ли лек ? 

Ефикасното лечение може би е на път да бъде предложено на света, убедени са учените. Имунобиолозите в Европа и Америка наблюдават резултатите от хелминтите, които са известни също като паразитни червеи, приложени върху алергичните реакции при хората.

След клиничните тестове те са окуражени от изводите си. И съветът им е, да не бъдем така вманиачени по хигиената, защото ако едно дете се върне у дома с кални ръце, то това едва ли ще му навреди, напротив – може да се окаже дори полезно.


Един от начините да вкараме бактерии в тялото си е чрез пробиотиците, споделят още експертите по алергии. Те са оптимистично настроени по отношение на откриването на еликсир за имунната система, а тайната му се крие в стопанствата, където хората от развиващия се свят, могат да се „инжектират“ с бактерии и да станат неуязвими за алергиите.

Остава само да се изолират активните молекули и да се трансформират в медикамент, което не се очертава да бъде лесна задача, но пък изглежда постижима, а и вдъхва надежда за идните поколения.